Д-р Мария Николова е завършила
медицина в Медицинския университет в София, като 2001 – 2002 година се е
обучавала в Медицинския университет във Виена, Австрия. Специалност
“Хранене и диететика” е защитила през 2008 г. в МУ – София. От 2005
г. работи в катедра “Хигиена, медицинска екология и хранене” към МУ –
София, като главен асистент. Обучава студенти по медицина, дентална медицина и
фармация по хранене и хигиена, и лекари, специализиращи “Хранене и
диететика”.
Научните ѝ интереси са в областта на нутригеномиката и
нутригенетиката, а така също в затлъстяването и свързаните с него метаболитни заболявания,
козметологията, храненето и имунитета, хранителните алергии. Член е на
български и международни научни организации.
Всеки месец преглежда и консултира пациенти в МЦ “Света София” -Бургас.
С д-р Мария Николова разговаря репортер на информационен сайт “PoligrafF.net”
Как
протича един преглед при диетолог? Какъв е процесът по изготвяне на
хранителните режими за Вашите пациенти?
Диетотерапията е част от цялостния
терапевтичен подход при лечението на пациентите. Изготвянето на индивидуален хранителен режим се реализира след специализирана консултация и провеждане на определени
изследвания. Всеки пациент попълва специализирана анкета, въз основа на която
се определят обичайните му хранителни навици, придружаващи заболявания,
наследственост, вредни навици и пр.
При необходимост се води хранителен дневник
от пациента или се определя обичаен хранителен прием, или въз основа на съобщаване на хранителния
прием в предходните 3 дни (по спомен, така наречен 3-дневен рекол) е възможно
да се изчисли и какъв е хранителния прием по отношение на макро (бел.ред. мазнини, въглехидрати и протеини) и
микро-нутриентите (бел. ред. витамини
и минерали), да се прецени дали има
някакви дефицити или пък свръхприем. Провеждат се и антропометрични измервания на
всеки пациент. Измерва се телесния състав на пациентите, посредством апарат,
който се нарича импедансметър.
Този апарат измерва процент мазнини, мускулна
маса, водно съдържание, сегментно разпределение на мускули и мазнини в тялото,
може да се оцени съотношение талия-ханш и да се определи риска от натрупване на
висцерална мастна маса
– вътрекоремната мазнина. Обичайно е
необходимо провеждането на допълни консултации и изследвания – хематологични,
биохимични, хормонални в зависимост от конкретния случай. Най-добър е екипният
и комплексен подход в лечението на пациента, като периодично трябва да се
оценява хранителния прием и статус на пациента и да се променя динамично и при
необходимост предписания диетичен режим.
В
състояние ли е един хранителен режим да промени навиците на пациента?
Много хора смятат, че
консултацията с диетолог решава редица натрупани в годините медицински проблеми
и би променило едномоментно начина им на живот. Трябва да е ясно, че
пациентите са активни участници в прилагането и изпълнението на диетотерапията
и то за по-продължителен период от време, а не за седмица или две. Тръгвайки си
от кабинета, пациентът получава хранителен режим, насоки, препоръки, анализ на
направените до момента грешки в храненето и как трябва да бъдат избягвани, но ако той не спазва хранителния режим,
никога няма да има резултат от нашата
съвместна работа.
Диетотерапията би дала резултат само ако бъде изпълнявана от
пациента. Мотивацията и постоянството са от изключително голямо значение за
успеха на диетичното лечение. Добре би било да се включи и психолог в екипа и, повтарям, най-успешен за пациентите е комплексния подход. Понякога зад един
неправилен начин на хранене – вечерно преяждане, свръх хранене със сладки храни,
може да се крие някакъв психологичен проблем или депресия.
По
Ваши наблюдения, българинът свикнал ли е да прибягва до консултация с психолог
за проблеми свързани с храненето?
Когато се касае за хранителни
разстройства от типа на анорексия невроза, булимия невроза, орторексия или друго хранително разтройство се работи
отново с широк екип от специалисти, включително психолог или психиатър,
ендокринолог, гастро-ентеролог, акушер-гинеколог, които обичайно ги насочват
към диетолозите за изработване на подходящ хранителен режим.
Ежедневието
на всички хора в днешно време е забързано.
Тези хранителни режими, които Вие
препоръчвате да се спазват, позволяват ли на пациентите да се хранят по начина
описан в тях. Не са ли трудни за изпълнение?
Целта на срещата с пациента е
да се разбере неговият обичаен начин на живот, следователно и хранене. Целта на
индивидуализирания хранителен режим е той да бъде съобразен и с начина на живот
и възможности на всеки пациент. Препоръчаният режим да е лесно изпълним и
достъпен, динамичен, да не е съставен от сложноизпълними рецепти и продукти, а
да се напасне към начина на живот на пациента и съответно да се съобрази и с
медицинските му проблеми, налични заболявания. Защото, ако пациентът трябва да
изпълнява прекалено сложен режим и да се храни с храни, които не са му
достъпни, той просто няма да съблюдава предписанията.
Много от хората не намират
проблем в това да продължат да живеят разрушително и нездравословно, и същевременно
да спазват здравословен режим на хранене. В крайна сметка здравословния начин
на хранене е част от здравословния начин на живот. А той е свързан с режим на хранене, здравословна
и балансирана диета, физическа активност, отказ от тютюнопушене или злоупотреба
с алкохол, практики за намаляване на хронично високите нива на стрес и пр. Аз
не мога да не посъветвам пациентите си да се откажат от пушенето или от прекомерната
консумация на алкохол, всичко това е част от здравословния начин на живот.
Така че, да, възможно е и не е
необходимо човек да спазва трудноизпълними диети и да използва много
скъпоструващи храни, за да се храни здравословно. Достъпни и здравословни са пресните плодове и
зеленчуци, млякото и млечните продукти, бобовите храни, които обичайно не се
включват в ежедневното меню в достатъчни количества. Друг прием е начинът на
приготвяне на храната – в морски град, като Бургас, рибата и морските дарове са
достъпни целогодишно, но много често се консумират пържени, което би могло да
бъде променено за сметка на печене задушавне, печене на скара и пр.
Привърженик ли сте на разделното хранене?
Казвате че бобовите храни са подходящи, но когато ги консумира пациентът трябва
ли да ги хапва самостоятелно, без месни продукти, или?
Често не се прави разлика между
здравословен начин на хранене и спазване на ограничителен, специфичен режим на
хранене с цел редукция ня телесно тегло или друг медицински проблем. Обичайно
небалансираните, едностранчиви и силно ограничителни режими се прилагат под
лекарски контрол и за кратко време, а не като самолечение. В тази връзка има
безброй „алтернативни“ диетични режими, сред които и разделното хранене, които
нямат научно-обоснована основа за ефекта си.
Няма нищо лошо, ако се консумира
боб с една филия пълнозърнест хляб, дори това е начин за допълване на
непълноценния белтък, който се съдържа в бобовите храни и съответно в зърнените
храни.
Но ако се цели редукция на
телесно тегло, е добре освен спазване на правилен режим на хранене и да има
умерена рестрикция на общия калорием прием, както и на простите захари,
тестените храни, източниците на наситени мазнини. Никога няма да сбъркаме, ако
не преяждаме на вечеря, ограничим сладките и концентрираните захари в рамките
на деня, както и ако ограничим въглехидратите в късните вечерни часове в
опитите за понижаване на телесното тегло или запазване на вече постигната
редукция.
Закуската?
Трябва ли да присъства или не в менюто? Преди години специалистите твърдяха, че
тя е най-важното хранене за деня, днес препоръчват да се избягва.
Специалистите по хранене и
диететика препоръчват 3- или 4-кратен режим на хранене в рамките на деня, като закуската е
изключително важен елемент в този режим. За правилния режим на хранене дори
има поговорка: „Закуската изяж сам, обяда сподели с приятели, вечерята подари
на врага си“. Разбира се съществуват, пак повтарям, различни алтернативни
диетични подходи, които препоръчват отказ от закуската, което е неправилно и
рисково.
Специалността „Хранене и
диететика“ е медицинска специалност и се придобива след 3-годишен срок на
специализация. Но за съжаление у нас, зад думата диетолог, не винаги стои специалист лекар-диетолог. Закуската ускорява базалния метаболизъм на
организма, добре е да съдържа въглехидратна компонента.
Бихте
ли дали някакви напътствия за хората, които искат да променят начина си на
хранене?
На първо място трябва да се хранят
редовно, а не еднократно вечер. Да се хранят разнообразно, като се стремят да
включват поне 400 грама пресни плодове и зеленчуци в менюто си, източници на
пълноценен белтък – меса без видими мазнини, поне 2 пъти седмично риба,
ежедневен прием на мляко и млечни продукти, 1-2 пъти седмично на бобови храни,
да се консумират пълнозърнести зърнени храни.
По възможност, да се включи и едно подкрепително хранене.
Много хора смятат, че е трудно да се хапва 4 или 5 пъти дневно, но всъщност
подкрепително хранене е едни плод, един
зеленчук, чаша айран или 30 грама ядки. Добре е да се ограничат простите
захари, пакетираните храни, „fast food“, в които се влагат и ред консерванти. Особено
рискови са хората, които са обездвижени.
Най-добрите напитки, които биха могли да консумират във всекидневието си са вода, чайове и фрешове. Би било добре да
избягват газираните напитки, които съдържат прости захари и са източник на
допълнителни калории.
Добър избор в студените месеци
би бил чаша билков или зелен чай, подсладен с чаена лъжичка мед и лимон.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти, а в лимона се съдържа витамин С, който е
в подкрепа на имунната ни система. Задължително, освен диетата и режима на
хранене, трябва да се включи и физическа активност.
