Това е било името на парка от създаването му от княз Александър I през 1880 г. Затова и след смъртта на първия монарх на Третото царство, неговият мавзолей е изграден с лице към парка. edinzavet.wordpress.com
… градината има историческо значение за София. www.vesti.bg
Няма друго такова пространство, освен Градската градина, което да е заобиколено от такива култови и красиви сгради. Друго голямо качество е, че там е единственото останало живо място в София, в което може да се заснеме силуетът на Витоша на входа на града. www.mediapool.bg
Княжеската градина е парк в рамките на град София, България.
До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се вливала в Перловската река. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки.
Мястото на сегашната Детска градина, подарено от Н. В. Царя, след Освобождението, служеше за пързалка с кънки, дето се пързаляше и сам княз Батенберг. Същото място наричаха Шейтанско (дяволско), защото чешмата – изворче там ту течеше, ту спираше. zheleva-martins.com
През 1882 г. по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц (1850-1925) създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. Тя се разгръщала по бул. „Цар Освободител“ от Окръжния булевард (сега бул. „В. Левски“) до Перловската река и в дълбочина до ул. „Ген. Й. Гурко“. Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река. Там имало склад за зеленчуци, както и обори за коне и крави, обслужващи нуждите на двореца.
Още с пристигането си през 1887 г. княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов (1874-1944). След обявяване на независимостта на България (1908) е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-1914), чиято реализация е осуетена от Първата световна война.
През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава е известна като „Градината на съветската армия“.
На 09.06.2011 г., по доклад на доц. Вили Лилков – общински съветник, Столичният общински съвет взема решение да възвърне историческото име на градината – Княжеска.
bg.wikipedia.org
Княжеска градина | Facebook
Княжеска градина (Knyazheska gradina) 2
Княжеска градина, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, София, България
Like this:
Like Зареждане…
Related
