08 Март, 2014
НЕЖНАТА МАТЕМАТИКА
ЖЕНАТА – “без възраст, вечна като болката и радостта извън измерението на времето, извън обикновените
пространствени отношения, дошла от Началото като живот, преминала хилядолетия като богиня и робиня,
като ренесансова мадона и символ на свободата – като всичко, за което освен сила е необходима и нежност,
освен мисъл и воля е нужна и топлина, и обреченост да живее живота на другите, да живее живота на другите като свой. ”
Светлин Русев
Думите на големия български художник Светлин Русев за жената са красиви, поетични, вълнуващи и
… математически точни и изчерпателни. Свързан с математиката се оказва и животът на много гениални жени,
оставили своето неповторимо нежно присъствие с железния си ум в голямата наука.
Хипатия – най-красивото цвете на Александрия отдава младост, красота, ум и чувства на науката.
Дъщеря на известния математик, философ и астроном Теон, тя е въведена от малка в тайните на познанието.
Изучила Евклид, Аполоний и Птоломей, Хипатия успява да влезе в трудно достъпното общество на посветените –
Александрийската школа. Красотата, ума и красноречието на младата жена я превръщат в легенда .
Хипатия е известна с трудовете си по математика и геометрия и най-вече с идеите си за коничните сечения,
изложени от Аполоний Пергски . За съжаление от работата и се е запазила малка част , всичко останало
е унищожено при опожаряването на Александрийската библиотека.
През 415 г на път за поредната си лекция в Музеума, Хипатия става жертва на фанатици,
които виждат в нейно лице заплаха за тяхната религия. Така загива жената, станала съветник на управителя на
Александрия – Орест, достойната дъщерята на Теон, красивото цвете на Александрийската философска школа.
Мария Гаетана Анези оставя своята къдрица в теорията на диференциалното смятане.
Родената през 1718 година в Милано в семейството на професор в Болонския университет,
Мария Анези получава добро образование , като изучава математика и древни езици. Своето призвание тя открива, когато
изучава трудовете на големия математик Лопитал. Вдъхновена от голямата наука, тя пише своя известен
двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската
младеж“). Изучаваната от нея крива от трета степен версиера, се нарича в нейна чест „къдрица на Анези“.
Въпреки категоричния научен успех, признанието на Парижката академия на науките и личното писмо на папа
Бенедикт XIV, който заявява, че трудът и ще прослави Италия и академията в Болоня, след смъртта на баща си
Мария Анези рязко променя начина си на живот. Тя отдава остатъка от живота си на болногледачество
и благотворителност, като разкрива дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние
за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, който някога е управлявала.
Софи Жермен преодолява предразсъдъците на френското общество през 19 век и продобива известност със своите
важни резултати в областта на математиката. За разлика от Анези, Жермен не получава подкрепата на своите родители
в стремежа си да изучава математика. С изключителна упоритост малката Софи учи нощем на свещи, дори и когато
мастилото замръзва в мастилницата, защото нейните родители в желанието си да я откажат от математиката са я
лишавали от топлина и светлина. На 13 години тя се утвърждава като личност, чието бъдеще е определено от
невероятните и математически способности. Доказвайки силата на своя характер, Софи Жермен последователно
изучавала лекциите на големия френски математик Лагранж в новооткритото култово висше училище във Франция
-Екол Политехник. Осъзнала негативното отношение на френското общество към жените-учени, Жермен представяла
своите математически разработки под псевдонима Леблан. Следват години на упорита работа и категорични резултати
– едно от известните уравнения в математиката носи името – уравнение на Софи Жермен – Лагранж.
През 1798 година талантливата жена изпраща на краля на математиците – Гаус две нови доказателства на
негова теорема. Първоначално писмата са били подписвани с нейния псевдоним – Леблан. В хода на кореспонденцията
с Гаус тя разкрива самоличността си и един от най-големите математици на всички времена – Гаус възкликва:
„Жената заради своя пол и нашите предразсъдъци се сбъсква с много повече препятствия, решавайки сложни научни
проблеми. Но когато тя преодолее тези бариери и проникне в тайните на мирозданието, тя несъмнено проявява
благородна смелост, изключителен талант и висша гениалност. “
София Ковалевска – първата жена член-кореспондент на Академията на науките в Санкт Петербург.
Много е писано за Ковалевска, но не престава да ни учудва фактът, че наред с нейните многостранни интереси,
тя дава толкова много на математиката. София Ковалевска получава всестранно домашно образование. Известно е,
че поради недостиг на тапети, стените на стаята и са облепени със страници от учебници по диференциално смнятане.
С колко деца може да се случи това? За да се занимава с наука Ковалевска сключва фиктивен брак с В. О. Ковалевски
и заминава през 1869 година за Хайделберг, Германия, където учи математика. По-късно тя се обръща с молба за
уроци към големия немски математик Карл Вайерщрас. Скоро София Ковалевска става най-добрата негова ученичка.
През 1874 година по предложение на Вайерщрас Ковалевска получава научната степен доктор по философия на
Гьотингенския университет. Въпреки световната си известност за жената Ковалевска няма място в
руските висши училища. След дълга борба с предразсъдъците и дискриминацията през 1889 година
София Ковалевска получава признание и в своята родина като става първата жена член-кореспондент на Академията
на науките в Санкт Петербург.
Хипатия, Мария Гаетана Анези, Софи Жермен, София Ковалевска – четири жени, четири невероятни съдби,
в различни епохи и страни, но еднакви със своята голяма любов към математиката.
Постигнали успех, назависимо от предразсъдъците на времето, заслужили своето нежно присъствие в голямата наука,
тези жени продължават да бъдат вдъхновение за човечеството.
