Събота, 15 Февруари 2014г. 14:27ч.
Пролетната колекция на лятно цъфтящите видове се засажда с луковици, грудки и видоизменени коренища. Става въпрос за красивите бегония тубероза, глоксиния, кана, кала, алиум, глориоза, фрезия, божур, далия, гладиола. Повечето от тях се отглеждат по традиционния начин, познат ни от нашите баби. Но пазарът предлага и много нови видове хибриди с богато разнообразие от багри и цветове. Проблемът е, че често още на втората година пъстротата вече не е същата, защото хибридите нямат наследствена устойчивост в нашите природни условия. Това зависи и от много други фактори като почвената киселинност и наличието на гъбни и други болести при отглеждането в лехата. В зависимост от височината на стъблото и от необходимите хранителни вещества за развитието на растението се определя къде да се посади всеки вид. Цветята, които имат стъбла с височина над 40 см, изискват по-дълбоки съдове или открити площи. Растенията, които се отглеждат в саксия с дълбочина 20 см, след това се пресаждат в по-голяма и накрая в цветната леха. Подходящи за засаждане в леха са всички видове, развиващи голяма листна маса, дебели и високи стъбла и изискващи много хранителни вещества и площ. Луковичните растения от пролетната колекция се засаждат в двора през април – в зависимост от времето от 15 до 30-и. В добре обработената градинска почва се правят траншеи или лехи с дълбочина малко по-голяма от необходимата за засаждане. Това е нужно, за да се запълни пространството около луковицата с торф. По правило дълбочината на засаждане е равна на обиколката на луковицата в най-широката й част в сантиметри. Ето защо едрият посадъчен материал се засажда по-дълбоко. За далиите трябва да изкопаете траншеи, дълбоки 20 и широки 20 см, а засаждането става на дълбочина 10-15 см. Прави се така, тъй като след като се вкоренят, всички луковици потъват в почвата с още няколко сантиметра. Бегония тубероза Нашият пазар предлага изключително богатство от багри на цветовете и форми на листата на този вид растение. Може да избирате между едроцветни форми и хибриди с мъжки и женски цветове, многоцветни хибриди и висящи форми. Багрите са в бяло, жълто, оранжево, розово и червено. Отглеждана у нас повече от 50 г., тази бегония е известна като кавалер и дама. Грудката на отделните хибриди варира от 4 до 6 см в диаметър, а по правило растенията, получени от по-едри грудки, цъфтят с повече цветове. Грудката се засажда в саксия през март или началото на април. Над дренажа се насипва само торф, защото в твърда почва грудката се развива трудно. Полива се обилно и се оставя на светло и топло място. След около 10 дни от нея се развиват малки розови връхчета. Полива се по малко през 10 дни, докато стъблата достигнат 10 см височина. Когато растението се обогати с цялата си листна маса, то започва да развива цветовете. Тогава трябва да започнете да го подхранвате с хранителен разтвор през 10-15 дни с торове за цъфтящи видове. След 15 май в зависимост от времето навън можете да изнесете бегонията на открито, но задължително на шарена сянка, на източно или западно изложение. Това цвете не понася пряко и силно слънце, защото то може да прегори листата. Бегонията цъфти до падането на сланите през есента. Всеки прецъфтял цвят се изрязва, за да се удължи периодът на цъфтеж. През есента се полива по-малко и саксиите се прибират в стаята, като през октомври почвата се засушава напълно. Стъблата се изрязват и грудката се оставя в покой през зимата в помещение с температура 5-10 градуса.
Глоксиния У нас това растение е известно и като каменно цвете. Създадени са много хибриди с разнообразни багри, като има и двуцветни – единият цвят преминава като кант по периферията на фунийката. Грудката на глоксинията се засажда в саксийка с диаметър 18-20 см. Изискванията за отглеждане са както при бегония тубероза. Цветето се размножава и вегетативно – от лист и цвят. Листът се изрязва, за да остане около 1/3 от петурата, а дръжката се съкращава на 4 см. Потапя се в съд с вода и се оставя в него, докато във водата се развият корени, малки листенца и мъничка грудка. Амарилис Това луковично цвете се отглежда у нас отдавна. Сортовете имат до 12 дребни ароматни цветчета и плътно стъбло. Новите селекции са с по 3 до 6 по-едри цвята, без аромат и кухо цветоносно стъбло. Ботаниците ги наричат хипеаструм. След зимния покой луковиците, които са много едри, без да се отделят старите корени, се засаждат в саксия с размери 20х25 см. Хранителната среда се насипва така, че горната 1/4 на луковичката да се намира над повърхността. Полива се обилно и се поставя на светло и топло място. След като развие цветоносното стъбло и се покаже над почвата, растението трябва да се полива един път седмично. То израства до 30 см височина, а на върха му се разтварят 3-4 едри цвята във формата на звезда. Багрите са многообразни – бяло, жълто, розово, червено, с кантове, на шарки, пъстри. След като прецъфтят, цветовете се изрязват до основата, така че стъблото да остане изцяло, за да храни луковицата. То се маха след като пожълтее и повехне. През септември поливането трябва да бъде намалено, а след още два месеца – спряно. Листата се изрязват и растението се прибира в хладно и тъмно помещение за през зимата. „Бебетата“ се отделят от майчината луковица напролет и се засаждат в отделни саксийки, ако имат собствени корени. Те започват да цъфтят след две години. Майчината луковица се засажда в по-голяма саксия. Зимният покой и хранителният режим са много важни за правилното отглеждане на това растение.
Назад
