На 4 февруари т.г. се навършиха 79 г. от рождението на един от най-известните български симфонични диригенти – Месру Мехмедов. Познавах отблизо маестрото и сега ще ви припомня за неговото житие и битие.
Световноизвестният всекидневник “Ню Йорк таймс” публикува преди 40 г. статия на американски музикален критик под заглавие “Чудото Мехмедов дирижира без партитура фантазията „Франческа ди Римини” от Чайковски и смая специалисти и зрители”. Материалът беше препечатан тогава от авторитетното наше списание “БТА – ЛИК” и се отнасяше за диригента, дряновеца Месру Мехмедов, който получи една от четирите първи награди на Международния конкурс за диригенти “Дмитрий Митрополус” в САЩ. Още по време на репетициите Месру направил силно впечатление на гения на диригентската палка – американеца Ленард Бърнстейн. Дряновският маестро дирижирал известното произведение на гениалния руски композитор почти без партитура и точно и конкретно посочвал грешките на колегите си от филхармонията. Сигурно този факт е натежал по-късно, когато Бърнстейн избира Мехмедов след конкурса да му бъде помощник на Нюйоркската филхармония и той почти две години ръководи световноизвестния оркестър.
За тези, които нищо не знаят за житието и битието на трагично заминалия си от този свят музикант, ще припомня, че той само е роден във В. Търново, но детството и юношеството си прекарва в Дряново, където живеят дълги години неговите родители. Затова той завършва дряновската гимназия “Максим Райкович”. Помня, че
баща му бай Мехмед беше бръснар и фризьор, но природно интелигентен човек с много познания и умения
Още от малък баба ми Цвята ме водеше при него да ме подстригва. Достолепният берберин се гордееше със своя син, защото бати Месру беше вече известен диригент и познат сред музикалните среди в България.
Пътят на Мехмедов към голямата сцена тръгва от Дряново, когато още ученик ръководи младежки хор на дряновската гимназия. Талантът му се проявява още повече, след като на Републиканския фестивал на детските и юношеските хорове в началото на 50-те години на миналия век дряновските деца от хоровата формация спечелват под негово диригентство второ място. Направил сериозно впечатление на проф. Саша Попов, Месру е изпратен в Ленинград и там завършва симфонично и оперно дирижиране в майсторския клас на проф. Мусин, като негов педагог е композиторът и диригент Евгений Мравински. Младият и амбициозен диригент по-късно става ръководител на Пловдивската филхармония, която с концертите си събира овациите на ценителите на симфоничното изкуство у нас и в чужбина.
И като стана дума за Пловдив, там в далечната 1967 г. бях на гости на вуйна ми и на нейните родители. Вървейки по търговската улица през един есенен ден с вуйчо ми Жоро, срещнахме не много висок човек, лъчезарно усмихнат, а той, поздравявайки вуйчо ми, го прегърна приятелски. Това беше Месру Мехмедов, който
извади два билета и покани вуйчо ми и мен да посетим концерта на Пловдивската филхармония
Между другото, маестрото ме попита каква музика слушам. Казах му, че харесвам и класическа музика, а музикантът се учуди, че познавам творчеството на великия руски композитор Сергей Рахманинов. И така след запознанството ми с именития дряновец имах възможност да чуя за първи път “на живо” изпълнения на симфоничен оркестър.
През 1965 г. в Копенхаген Месру спечелва диригентско отличие на името на Николай Малко, а и диригентския конкурс с международно участие в Ленинград. Заради авторитетните си награди Мехмедов добива право да участва и се състезава в Международния конкурс за диригенти “Дмитрий Митрополус” в САЩ, който е най-престижният по това време в света. Там получава първа награда и става помощник на американския диригент-виртуоз Ленард Бърнстейн и за две години дирижира Нюйоркската филхармония, Бостънският симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония. Спомням си, че когато бати Месру си бе дошъл в Дряново през лятото на 1970 г. за кратка почивка, той дойде на гости на вуйчо ми – д-р Жоро Бахчеванов. Беше ми любопитно какво ще разкаже дряновският известен музикант за конкурса, за американците, за пребиваването си в “страната на неограничените възможности”. Измолих от вуйчо ми да присъствам на тази тяхна среща. В началото той не беше съгласен да остана, но бати Месру реши нещата в моя полза и аз “попивах” всяка негова дума за работата му в Америка. Разбрах, че наред с добрите страни в живота на американците има и лоши хора, които му откраднали много ценен фотоапарат за цветни снимки, пари и други вещи. Мехмедов разказваше за високия професионализъм на американските филхармоници, за уроците по диригентско майсторство на Ленард Бърнстейн, за публиката, оценила по достойнство работата му като помощник-диригент. Именно тогава от него научих, че представители на известни в Европа филхармонии са искали официално съгласието му да им стане диригент. Той не се съгласил да поеме ръководството на водещи симфонични оркестри в Холандия, Германия, Франция, Турция. На тези му откровения вуйчо ми Жоро го репликира и му каза да остане диригент в Нюйоркската филхармония, където Бърнстейн е настоявал да подпише дългосрочен договор. “Жоро, разбери ме правилно,
аз искам единствено да си върна славата в България и нищо повече!
Знаеш, че това ми е нужно и за самочувствие!” – каза в отговор бати Месру. И той беше прав, защото завистта на някои негови колеги омаловажаваше пред нашата културна общественост труда и таланта на дряновския маестро. Успехите му на престижния американски форум и авторитетът му на много добър педагог и музикант накараха специалистите и тогавашния Комитет за изкуство и култура да го назначат за главен диригент на Софийската филхармония.
Неусетно месеците на двете години работа в САЩ отминават и Месру Мехмедов трябва да се завърне в България. Като върна мислено лентата на живота назад, си спомням, че през 1976 г. ми се обади по телефона моя колежка от българското списание “Музика”, за да ми каже, че в авторитетното по това време руско списание “Музикална Москва” са публикувани спомени на пианистката Мичико Тоя (дано не греша името й). Японската музикантка, омъжена в руската столица, е била състудентка на Месру в Ленинградската консерватория. Именно тя била помолена от дряновеца да дойде в Щатите, за да замести болната й американска колежка на един от прощалните концерти на филхармонията, дирижирана от именития наш маестро. Два дни преди той да отлети за България, японската музикантка го молела да остане в Ню Йорк, за да се видят за по-дълго време, но Месру бил непреклонен в желанието си да пътува за родината. Причината е, че той трябваше да изнесе тържествен концерт с Пловдивската филхармония и с участието на световноизвестния оперен бас Николай Гяуров. За това важно събитие трескаво се подготвяха и родителите на бати Месру – бай Мехмед и съпругата му, която беше много добра, скромна и интелигентна жена. Те трябваше да присъстват на този важен за сина им музикален форум. Концертът трябваше да се състои в петък през месец януари 1971 г. В четвъртък вечерта по новините на телевизията се съобщаваше извънредно, че
над летището в Цюрих се е взривил пътнически самолет, на който е бил и българският симфоничен диригент Месру Мехмедов!
Стоях и не можех да кажа нищо. Баба ми, която също гледаше телевизия, се разплака и промълви: “Горкото добро момче, жалко, че си отиде млад и талантлив!”.
След като специалистите експерти приключили с разследването на летището в Цюрих, стана ясно, че била намерена огнеупорна кутия, в която са сложени две платинени диригентски палки, подарени за спомен от американските колеги на Мехмедов. Така те доказвали, че той е летял на фаталния самолет. Така само на 35 г. нелепо си отиде от този свят една музикална надежда на България в разцвета на творческите си сили и талант.
През 2000 г. дряновци отдадоха заслужена почит на големия музикант-виртуоз. Общинският съвет в града взе решение Месру Мехмедов да бъде удостоен посмъртно със званието “Почетен гражданин” на Дряново. Вече 43 г. бати Месру не е между нас, но неговата ярка звезда ще грее на музикалния небосклон – днес, утре и завинаги!
Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов)
