Той е европейски рекордьор на дълъг скок и победител в световните игри за мъже и младежи до 23 години в Холандия и Пуерто Рико. Въпреки двете си ампутирани ръце Михаил Христов постига по-добри спортни резултати от обикновени състезатели. Първата поправка на европейския рекорд по дълъг скок прави през 2013 г. на международния атлетичен турнир в Дубай. През 2012 г. става двукратен световен вицешампион за младежи в Чехия на 100 м гладко бягане и скок дължина.
Михаил е на 23 години, родом от Плевен. Двукратен световен шампион е и седемкратен европейски по скок на дължина. Двукратен световен вицешампион е и при младежите на гладко бягане 100 метра.
Губи и двете си ръцете още като ученик, когато минава в близост до трафопост, натрупал напрежение от 20 000 V. Волтовата дъга го оставя в безсъзнание.
Когато се събужда научава, че трябва да бъде транспортиран до „Пирогов“ в София, тъй като нещо с ръцете му не е наред – нямат сетивност, нито двигателни способности.
15-годишното момче е откарано в най-голямата спешна болница в страната, където по-късно разбира, че лявата му ръка трябва да се ампутира до рамото, както и дясната до под лакътя. От лекарите научава също, че шансът да оцелее след токов удар от 20 000 волта е едно на милион.
Съдбата го оставя само с чат от дясната ръка, на която може да сложи специална подвижна протеза. Той обаче е левичар. Първоначалното му възстановяване в „Пирогов“ отнема три месеца.
„Не се фокусирам над проблемите, а върху тяхното решаване, – разказва Михаил години след инцидента.“ Случайна среща с многократната ни параолипмпийска шампионка Стела Енева го запалва по спорта и активните тренировки. С него започва да работи европейският и световен шампион по скок на дължина Петър Дачев. Не след дълго двамата заминават за Пуерто Рико на Световното първенство по лека атлетика за младежи с физически увреждания. „Надявах се просто да се представим добре, а той става световен шампион и световен рекордьор, – разказва Дачев.“
През годините Михаил печели медали от различни първенства и шампионати. Междувременно следва право в УНСС. Успоредно с ученето и тренировките се готви за покриване на квоти за Олимпиадата в Рио де Женейро.
Напълно самостоятелен е, кара кола, има приятелка и планове за бъдещето. За представянето на България на предстоящата олимпиада тренира в лоши условия – липса на материална база, студ, недостиг на финанси. Въпреки това резултатите му са изумителни и той продължава напред с амбицията да спечели олимпийско злато и шампионат за обикновени състезатели. Определя себе си като „един щастлив човек“ и вярва, че „за хората няма невъзможни неща“.
„Много е борбен. Не се предава и не се отказва, – казва личният му треньор. – Тръгнахме за това световно с идеята да се представим добре (Световното първенство в Пуерто Рико по лека атлетика – бел. ред.). Но той стана световен шампион и световен рекорд за младежи.“
„Когато го видях за първи път ми направи голямо впечатление, – споделя приятелката му Василена Карамишева. – Никога не съм се замисляла, че има протези, това не ми прави впечатление.“ И докато влюбените празнуват Свети Валентин, Михаил се бори за медал в републиканското първенство по лека атлетика в Добрич. Дисциплините, в които се състезава, са гладко бягане 60 м и скок дължина. Голямото предизвикателство пред световния рекордьор този път е, че това първенство не е за параолимпийци.
Текстът е публикуван на 13 февруари 2014 г. в reporterbg.com
