В продължение на почти три десетилетия Audi води битка за трона в най-престижния горен сегмент на средния клас. Марката от Инголщад обаче разклати позициите на лидерите Mercedes-Benz и BMW едва през последните няколко години. До средата на 90-те нито иновационните технологии, нито все по-високото качество на изработката не помогнаха на производителя да опровергае прозвището „луксозен Volkswagen“ и да се отърве от незавидната роля на трета цигулка в елитния оркестър на немските фирми. През последните десетина години обаче в Инголщад налучкаха правилната посока и заложиха не само на традиционните си ценности – внедряване на най-новите технологии, независим от модата своеобразен дизайн и патологичен стремеж към по-високо качество, а и на коренно различна маркетингова политика. В резултат на усилията на инголщадци се роди изцяло ново поколение модели, чийто радушен пазарен прием най-сетне обърна зара в тяхна полза. Част от тази генерация бе А6, дебютирал в началото на 1997-а. Само три години по-рано германците бяха хвърлили купувачите в не съвсем дружелюбно недоумение, като просто прекръстиха Audi 100 на същата абревиатура с очевидния стремеж да продават лански ябълки за тазгодишни. Наследникът обаче очевидно беше абсолютно нов автомобил, който моментално бе оценен по достойнство от публиката и без особени усилия наруши хегемонията на Mercedes-Benz и BMW в т.нар „бизнес клас“.
Седем години след премиерата си А6 отива в заслужена пенсия, а почитателите на четирите кръга с нетърпение очакват появата на наследника му – от една страна за да начешат чисто автомобилната си краста, от друга заради логичния спад в цените на употребяваните екзепляри от сегашното поколение. Разбира се, А-шестицата трудно ще мине за достъпен модел дори след още десет години. Като всеки скъп и технически сложен автомобил, инголщадската лимузина се нуждае от подобаващи грижи, които също не са по силите на всеки. Качествата му обаче си заслужават инвестицията, която се отплаща с изключителна надеждност и дълговечност.
Макар да се смята за един от най-сполучливите модели на пазара, както всеки употребяван автомобил и Audi A6 показва някои слабости. Вярно, по-сериозните от тях могат да се изброят на пръстите на едната ръка, но при покупка на кола-втора ръка винаги остават някои неизвестни.
Изгорелите датчици по приборния панел не са рядкост, а смяната е трудоемка и скъпа При А-шестицата те по правило са предпоставени от небрежността на предишния собственик.
При избора на употребяван екземпляр от модела възрастта и пробегът могат да служат единствено като относителни критерии за оценка на състоянието. Въпросът опира не толкова до превъртяния километраж (макар че в колите след 1999 г. и този проблем отпада), колкото до грижите, които продавачът е полагал. Типичен пример за това е практически единствената причина за проблеми с автоматичните трансмисии – попадането на мръсотия през пукнатина в картера вследствие удар. Отговорният собственик би се заел с ремонт преди да се появят неизправности. Между другото, трансмисионното масло в автоматите на А6 е предвидено за целия експлоатационен срок на скоростната кутия и само поправка налага смяната му.
Audi отдавна се превърна в също толкова желан обект за крадците, колкото другите два германски кита Mercedes-Benz и BMW. За възможни проблеми от такова естество говори липсата на оригинален ключ, мигането на жълтата лампичка на системата против кражба или пълното є бездействие. В България се внасят масово и удряни А-шестици. Предвид безупречното качество на изработката, дори най-малките разлики в цепнатините между панелите на
каросерията
са повод за съмнения в здравето на автомобила.
Далеч по-трудно обаче се улавят възможните „вътрешни болести“ на германската лимузина. Повечето модификации на А6 разполагат с огромен мощностен потенциал, който често подтиква водачите да изстискват максимума от възможностите на колата. А за тях в Инголщад са се постарали доста. Моделът се екипира с общо седем бензинови и два дизелови
двигателя
като мощността на нито един от тях не се вмества в две цифри. Най-разпространени на пазара са турбоверсията на 1.8-литровия „базов“ мотор със 150 к.с. и 2.4-литровият агрегат със 165 коня. С изключителна популярност се ползват и прочутите TDi-двигатели с обем 1.9 и 2.5 литра.
“Хлопащата” предница е една от най-честите критики към Audi A6 По-рядко се срещат 2.0-, 2.8- и 2.7-литровите модификации, последната от които с два турбокомпресора и внушителните 230 или 250 к.с. Топверсиите, екипирани с V-образния осмак от А8, пък спокойно могат да се причислят към категорията на суперкарите с 300-, 340- и особено 450-те коня на RS6.
Качествата на двигателите от Инголщад са добре известни и нямат нужда от специално припомняне. Познати са и слабите им места – запушените от некачествено гориво филтри, объркващи нормалната работа на системите за управление, скъсаните заради пропуснат срок ангренажни ремъци на малкия TDi-двигател, течовете на масло от гарнитурите, дефектирали горивни помпи и въздушни датчици. По-голямата част от тези проблеми са по-скоро следствие от неправилна експлоатация и поддръжка, отколкото фабрични или конструктивни недостатъци, което трудно може да се каже за амортизираната
ходова част
на А6. Моделът предразполага към бързо каране, което логично се отразява на състоянието на предния мост и особено на спирачната система. „Хлопащата“ предница е един от най-често споменаваните недостатъци на А-шестиците на възраст над три години. Амортизираният заден мост пък е типичен за комбитата. Често при потегляне се чува силен тракащ звук, който недвусмислено говори за предстояща смяна на полуоски – също резултат от състезателните амбиции на предишния собственик. Не по-малко критики търпят спирачките, чиито накладки в зависимост от маниера на шофиране понякога се нуждаят от смяна след едва 15 хил. км. за предните и 40 000 за задните.
Тевочете на масло от гарнитурите засягат предимно TDi-модификациите При покупка, както при всеки автомобил с предно предаване, задължително трябва да се проверят всички втулки и маншони по ходовата част. Пукнатините, петната ръжда и омаслените места са достатъчен повод за незабавна смяна на детайла.
Колкото и странно да звучи за германски автомобил от втората половина на 90-те, дребни, но дразнещи дефекти показва
електрическата инсталация
Отказите на централното заключване, електрическите стъкла и подгряването на седалките по правило се дължат на прекъсващи клеми. По-лошо става, когато „замре“ някой от безбройните светлинни индикатори по арматурното табло. Понякога се касае за дефект на самия приборен панел, чиято цена е гилотинираща. mobile.bg
