Миналата седмица Лада Хаджиева стана двойна европейска шампионка по канадска борба за хора с увреждания в Баку (Азербайджан): в дисциплините лява и дясна ръка. Пловдивчанката има десетки медали, сред които и две бронзови отличия от световното първенство през 2013. Състезава се за АЕЦ „Козлодуй”. Родена е на 20 ноември 1970 година и е с увреден слух на лявото ухо. Живее и работи в Щутгарт (Германия). Занимава се с канадска борба от четири години. В спорта влиза на шега – помага на състезателите да загряват и е техен спаринг партньор. След седем месеца тренировки започва да побеждава, а целта й е първо място на предстоящето през октомври световно първенство.
– Лада, как премина европейският шампионат в Баку? Тръгнахте си с две титли от надпреварата за хора с увреждания, а обикновено участвате и при тези без увреждания.
– В Баку участвах само в турнира за хора с увреждания, защото квалификациите в двете дивизии – на ветеранки и за хора с увреждания – бяха по едно и също време. Имаше вероятност да загубя среща служебно, а това не е желателно. Спечелих титлите на лява и дясна ръка в категория до 60 килограма.
– Колко медала имате в колекцията си?
– Състезавам се от 2011 година. Досега имах две трети и едно второ място на европейски първенства. Миналата година взех два бронзови медала от световния шампионат. След златото в Баку се надявам на същия успех и на световното първенство, което ще се проведе в началото на октомври в Полша. А иначе имам десетки златни медали от състезания в България. Още през 2012, когато започнах да се състезавам, станах шампионка при студентите, след това републиканска шампионка, взех осем златни медала от турнира „Воля за победа” и бронзов медал от европейския шампионат…
– Немските медии писаха ли за титлите ви от Баку?
– Не, тук дори не знаят, че се занимавам с канадска борба. Само моят съпруг и колегите ми са наясно с успехите ми. Медиите нямат представа, че българка европейска шампионка работи и живее в Германия. Държа да се състезавам за българския национален отбор заради председателя на федерацията по канадска борба Асен Хаджитодоров. Той е изключителен човек – дори и да сгрешиш, идва при теб и те стимулира да продължиш напред, да се коригираш и да се бориш.
– Защо се състезавате се за клуб „АЕЦ Козлодуй”, въпреки че сте от Пловдив, а живеете в Щутгарт?
– Когато започнах да тренирам преди четири години клубовете в Пловдив не искаха да се занимават така, както аз си представях, че трябва да се работи за шампионска титла. За тях беше все едно, а аз съм убедена, че трябва да се тренира всеки ден. Първият ми треньор беше Марин Пейчев от Горна Оряховица, който повярва в мен и ми подаде ръка, докато другите ми казваха, че съм прекалено стара. За седем месеца той направи чудо и станах републиканска шампионка. А ако не бях работила толкова упорито всеки ден, нямаше да имам тези успехи. Сега се състезавам за АЕЦ „Козлодуй”, където работя с Любомир Иванов и Вероника Бонкова. Тя е капитан на националния ни отбор по канадска борба и е една от първите жени, които прославиха България в този спорт. Помага ми на международните турнири, съветва ме и ми казва какви са грешките ми.
– Знаете ли всички тайни на канадската борба?
– Смело мога да кажа, че знам доста, но има още много неща, които се научават по време на състезания и с всяка грешка. Освен това винаги излиза нещо ново и има какво да се учи. Старая се да не се поддавам на звездоманията и да казвам, че знам всичко. Всъщност това не е възможно.
– Работите и като мениджър на хора с увреждания. Как избрахте това поприще?
– Родителите ми са глухи и благодарение на тях познавам много хора с увреждания. Те ме помолиха за помощ и аз обещах да направя каквото мога. Получи се. И бях много щастлива, когато в България виждах, че те са доволни и могат да тренират и да се състезават. В Германия също помагам на хора с увреждания.
– Каква е разликата в отношението към хората с увреждания между Германия и България?
– Реших да напусна България, която много обичам, защото никой не уважава и не прави нищо за хората с увреждания. В Германия съм от две години и половина и видях разликата – тук хората с увреждания са ценени и уважавани. Никой от тях не се чувства непълноценен. Социалната политика е на много високо ниво. В България има един човек, който знае и прави много за хората с увреждания – председателят на Федерацията по канадска борба Асен Хаджитодоров. Ръководителите на другите федерации обаче трябва да разберат, че когато един спорт позволява да се интегрират хората с увреждания, това трябва да се прави. В Германия инвалидите не се чувстват изолирани, независимо за каква сфера става дума. Тук също има спортисти с увреждания в канадката борба и навсякъде където отидат, ходят с високо вдигната глава. Те са популярни и тренират наравно със „здравите” състезатели. И дори да направят грешки, ги насърчават и стимулират да продължат. Втълпяват им, че нямат увреждане, а просто имат здравословен проблем. Нищо повече. В България се прави разлика между „здравите” и увредените спортисти…
– Какво бихте казали на хората с увреждания, които спортуват в България?
– Пожелавам им да вярват в себе си и да не се отказват. Да не си мислят, че след като имат някакво увреждане, животът им е приключил. Това не е така. Просто трябва да повярват в себе си, да се борят и да намерят своето хоби – независимо дали в спорта или някъде другаде. Да са убедени, че са напълно нормални и могат да имат успехи. Но трябва да вложат нещо от себе си, иначе успехът няма да дойде. Той идва когато човек се потруди и си повярва.
disabledsportsbg.com
