На 05 юли от 18.00ч. пред паметника на Васил и Сава Кокарешкови в Белица бе отбелязана 70 годишнината (7 юли 1944г) от трагичната и жестока смърт на децата герои на Белица. По случая бе изнесена програма подготвена от народно читалище „Георги Тодоров 1885”, на която присъстваха десетки беличани и гости
Програмата започна с привествено слово от водещите Гергана Кокарешкова и Георги Манолов, последвано от рецитал изнесен от ученици от СОУ „Св.св, Кирил и Методий“
След рецитала г-жа Зоя Разсолкова представи стихотворение написано от г-жа Станка Разсолкова
Стефани, част от ДФГ „Ключ Сол“ изпълни две песни свързани с Васил и Сава Кокарешкови, и двете по текст на г-жа Станка Разсолкова.
Програмата продължи с изпълнение на сестри Мадолеви (племенички на Васил Кокарешков) на песента „Пристанала“ по стихотворението на Христо Ботев.
Програмата завърши с поднасянето на цветя пред паметника на двете деца.
По случай годишнината, в неделя (6 юли) бе организиран поход до м.Гальово дере, намираща се близо до Белица, където двете деца са заловени. Това е място, на което е изграден и паметник
Всички снимки от Отбелязването на 70 години от смъртта на Васил и Сава Кокарешкови в Белица. можете да разгледате в галерията на Белица.
____________________________________
По време на съпротивата срещу фашизма от вражески куршуми загиват немалко деца, юноши и девойки, ненавършили своето пълнолетие. Сред тях са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от Белица. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големия си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г., по време на поредната им среща с партизаните, са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.
Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристи. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.
Един от убийците им – кап. Николчев, прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от Васил и Сава не остава нито следа.” Но убийците се излъгаха. Сава и Васил Кокарешкови оставиха ярка следа в паметта на народа.
А ние, техните потомци и съграждани се чувстваме горди и длъжни никога да не забравяме датата 7-ми юли и да напомняме на хората от Белица за осъдените на смърт невръстни деца, които се държат храбро в полицейския участък в Разлог без да отронят нито звук .
Те живяха, бориха се и загинаха, за да прегърнат свободно своята земя българска и да преминат от реалността в легендата. Умираха с такава смърт, с такава духовна мощ, от която винаги се ражда песен вместо тъга. Разстреляните, обесените бяха хората с чиста съвест и гневни юмруци. Те са превърнати от времето в легенда, в песен, в камък, в нравствен пример. ГЕРОЯТ Е ВИНАГИ В СТРОЯ.
Докато звучи в сърцата ни химнът на безсмъртието „Вий жертва паднахте“ – писан с кръв, изпят като стон, ние ще стъпваме горди и тъжни по благословената и изтерзана земя и ще търсим брод между безсмъртието и вечността, превръщайки мъката в песен.
