Преди една седмица ДАНС задържа 106 килограма хероин, скрити в ТИР с вълна
© Надежда Чипева
Когато преди една седмица ДАНС задържа 106 килограма хероин, скрити в ТИР с вълна, идващ от Турция, случаят беше отразен в медиите като регулярна операция по противодействие на наркотрафика. За случая бяха обвинени трима – шофьорът, собственикът на транспортната фирма и организаторът на трафика – 49-годишният Николай Тодоров, известен като Ники Дългия. След като първите двама бяха задържани под стража, а третият под домашен арест, случаят беше забравен.
България е държава по средата на т.нар. Балкански път на хероина и залавянето на подобна пратка и количество не изглежда кой знае какво. Зад този регулярен казус обаче стоят прелюбопитни детайли. Според източници на „Капитал“ каналът, по който е ставал трафикът на хероин, е с 30-годишна история и негов създател е Държавна сигурност. Същите източници определят обвинения като организатор Ники Дългия като един от петимата най-големи играчи в наркотрафика в България.
Drugs logistics
Разследването в ДАНС, което всъщност се води от служители на закритата в началото на това управление ГДБОП, започва преди пет години. Работата е по канал за трафик на хероин от Турция за Холандия и на амфетамини от България и Централна Европа за Турция.
Използват се товарни камиони на фирми, които правят регулярни курсове към Близкия изток и Турция, за да не буди подозрение. По пътя за Холандия камионите се сменят, а веднъж доставена в Западна Европа, дрогата се предава на кюрдски семейства, които се занимават с разпространението й не само в Холандия, но и в целия ЕС.
На практика българите извършват само логистична дейност – те нито купуват хероина, нито го продават, като според оперативна информация получават по 500 евро на килограм за успешно доставен хероин в Западна Европа. На връщане в камионите се товари амфетамин, който се купува от бивши социалистически държави с развита фармацевтична индустрия. Този наркотик се изнася по същия канал, но по обратния път, и се продава в Турция.
Името на 49-годишния Николай Тодоров-Дългия, който е лекар по образование (и работи за националния отбор по бокс), става популярно преди 15 години, когато е задържан от тогавашната НСБОП за контрабанда на карго – телевизори и друга техника от Близкия изток и Турция, които се обмитяват като по-евтина техника (косачки за трева) и така се плаща по-ниско мито. Ники Дългия е от близкото обкръжение на Константин Димитров-Самоковеца, застрелян в Амстердам през декември 2003 г. През 2004 г. Дългия е осъден за пране на пари.
Според антимафиотите Николай Тодоров имал изключително развита мрежа от контакти, която е наследена именно от тези, които след промените приватизират каналите за скрит транзит, създадени от ДС. Ники Дългия има връзки в международните среди на наркотрафика – така например взимал хероина директно от ирански търговци, а не през турски посредници, и го предавал на кюрдските семейства, които държат разпределението му в Западна Европа.
Освен това през годините Николай Тодоров е успял да изгради и мрежа от контакти в службите за сигурност, което му позволявало да се ползва с чадър. Той бил изключително конспиративен в срещите и комуникацията си. В крайна сметка обаче разследвашите успяват да намерят връзка между него и другия задържан – Георги Спасов, който от своя страна организирал връзката с транспортните фирми. Третият арестуван е шофьорът на TИР-а, в който е бил открит наркотикът. След задържането му той прави самопризнания.
Вълна с хероин
По време на разследването антимафиотите установяват връзките помежду им и подават информация на Агенция „Митници“, че шофьорът е потенциален трафикант на наркотици. Така всяко негово излизане и влизане в България, стоката, която транспортира, и дестинацията му се контролират. Интересен детайл е, че агентите на ДАНС явно са се притеснявали от теч на информация и за това били предпазливо въвеждали името на шофьора в различните информационни системи за да не изтече към Ники Дългия и така наблюдението да бъде разкритo.
Следенето на шофьора продължава близо половин година до момента, в който не са получени категорични данни, че той е отишъл „да зарежда“ в Турция. Наркотикът е натоварен в района на Анкара, а официалният товар са 16 тона прежда.
Информацията е подадена на турските власти. Kогато камионът пристига на граничния пункт Капъкуле, той е отделен за подробна проверка. Минава през скенер и така става ясно, че в конструкцията на ремаркето има тайници, в които е скрит наркотикът. Турските власти пропускат контролирано камиона и така се стига до задържането му в България. При арестите на тримата заподозрени са иззети 30 хиляди евро в брой и над 30 сим карти на български и чужди оператори. Каналите на ДС
Изграждането на каналите за скрит транзит (евфемизъм за контрабанда) се контролират от Второ главно управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност през 80-те, а мисията им е обявена като „дейност на органите на ДС за подпомагане на икономиката“, чрез която е постигнат „значителен икономически ефект в българска и чуждестранна валута“.
Какво представляват всъщност каналите на ДС? От секретната справка (цитирана от сайта desebg.com), част от доказателствата на дело №4/1990 г. на Главната прокуратура, образувано за икономическата катастрофа, се казва, че основаният принцип на осъществявания от държавата скрит транзит е „запазване на конспирацията, тъй като „скритият транзит“ се извършва в нарушение на международните правни норми и по същество представлява… контрабанда. Целта на конспирацията е „да не се компрометират държавни предприятия и ведомства, и страната като цяло“.
В доклад на Националната служба за защита на конституцията от 1991 г. се казва: „Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани.“ И още: „Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били включени реекспорт на оръжие и боеприпаси и… „медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация“.
Практически митническите власти са получавали номерата на камионите, които трябва да бъдат пропускани след формална проверка. С износа на каптагон (вид синтентичен стимулант, който има широк пазар в Близкия изток, но е забранен през 80-те години) се занимавала например фирмата „Икомев“, която дори има служители на прикритие, назначени на Капитан Андреево. Друг ключов играч от износа на каптагон през 80-те години (внос от ФРГ в България и реекспрот за Близкия изток) е Исмет Тюркмен-Шабан баща на Филип Найденов-Фатик. През каналите за износ на каптагон е бил връщан хероин, който е бил предназначен за пазарите в Западна Европа. Тази форма на протектиран от държавата наркотрафик става причина за международен скандал през 80-те години, когато в западни медии се появяват публикация за действията на българските власти. В първите години на демокрацията тези практики са осветени, но темата потъва в забрава.
Арестът на Ники Дългия показва, че макар и забравени, контактите и каналите на ДС продължават да функционират.
