Митко Станков във Виена. Снимка: личен архив
Продължава от вчера: Искам си от държавата 50 млн. долара за колекцията, както я оцени Божидар Димитров
– От думите ви излиза, че можете да осъдите държавата в Страсбург и да поискате милиони обезщетение за задържаната ви колекция?
– Да , ако държавата не ми върне собствеността. А обезщетението за пропуснатите по нейна вина ползи би било справедливо. Мога да се обърна към съда в Страсбург, едва когато се изчерпят националните правни средства. Първо трябва да получа документ, че делото е прекратено. Официално трябва да го получа. Там трябва да е фиксирано и какво става с иззетите по делото ценности, документи и други вещи. Ако не ми ги връщат, тогава трябва да бъдат посочени правни основания за това. След това бих могъл да обжалвам решението. Ако отново не се реши в мой интерес, обръщам се към Страсбург. Аз имам копие от прокурорското постановление, до което успях да достигна. То гласи (отново чете): „Прокурорско постановление от 8 февруари 2002 г. на Софийска районна прокуратура… накратко съдържанието – прокурорът изрежда текстовете, по които съм бил обвинен и заключава: „Предвид гореизложеното, считам че наказателното производство, водено срещу обвиняемия Станков, следва да бъде прекратено по всички пунктове на обвинението… Постанових: Прекратявам наказателното производство по следствено дело …. и т. н. … Отменям наложения запор и възбрана с постановление… Разпореждам: На Митко Станков да бъдат върнати вещите, иззети с протоколи….“. Изреждат се абсолютно всички протоколи за обиски и изземване, както и протоколи за доброволно предаване.
– Вие не знаете дали това решение не е било протестирано и няма ново разглеждане?
– Тук е написано: „Препис от постановлението да се изпрати на Митко Станков, …подлежи на обжалване пред Софийския районен съд, в 7-дневен срок от получаването му. До ден днешен никой не го е обжалвал. Поне на мен не ми е известно. Но като имам предвид как функционира българската правораздавателна система, обвързаността с бившата ДС и сегашната мафия, мисля че може всичко да се очаква. Единият ми адвокат вече няколко години се крие, а когато го намирам на телефона не желае да разговаря и казва, че го подслушват и го е страх. Друг адвокат, много известен в България, с когото предполагах, че ще водя борбата за справедливост, повече от четири години се оправдаваше, че е зает с делото на медицинските сестри в Либия и все обещаваше да се заеме с моите проблеми. Но, както ми изглежда, и той не желае да разваля отношенията си с прокуратурата.
– Преди година излязоха съобщения, че вашата колекция остава в Националния музей и това било окончателното решение на съда. Чул ли сте за това?
– Такова решение на съда не съществува. Или поне не ми е известно. Като решение на съда се представя някакво прокурорско постановление, което до този момент никой не ми е показал. Научих за това от телевизионното предаване. Румен Василев, бивш сътрудник на Шесто управление на ДС, а в момента е завеждащ отдел в Националната следствена служба, заяви, че когато на него са му съобщили, че нещата ми се връщат, той отишъл при градския прокурор и той му казал: „Вие да не мислите да връщате нещата?“ И Румен Василев казва (цитирам точно неговите думи): „Вие дори и да ми разпоредите, аз няма да му ги върна.“ Значи – един човек, който е длъжен да се съобразява със закона, един прост следовател няма да се подчини на прокурора?
Нагръдната иконка от електрон – сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език – на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство (автентичността на пръстена на Калоян е спорна). Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване). Снимка: личен архив
И Румен Василев казва: „Тогава ние предприехме една медийна кампания. Ние се обърнахме дори към министъра на културата. С помощта на директора на Националния музей и на други високопоставени лица в България ние упражнихме натиск върху прокурора (друг прокурор някой – не знам кой), който иззе нещата в полза на държавата“. Ето ви образец за това как функционира правораздавателната система в България! Значи един следовател стои по-високо от прокурора и може да не му се подчинява, а един прокурор стои по-високо от съда и може да не се подчинява на неговите решения! Съдът ми връща нещата, прекратява делото. Районният прокурор ми ги връща, но друг прокурор отменя неговото постановление и ги взема, но аз нямам още официално документи за това нещо. Досега документите, за които говоря, се укриват. Кой ги укрива засега не ми е известно, но аз съм уверен, че дълго време няма да може да ги укрива.
– Значи смятате, че щом съдът ви е оправдал по всички обвинения, вашите антики и монети трябва да ви се върнат?
– Да, съдът ме оправдава по всички обвинения, няма престъпление и при това положение се връща на прокуратурата да си оправи накаканите работи. И прокуратурата го прекратява и има решение нещата да ми бъдат върнати – абсолютно всичко, което е иззето от дома ми – 100 процента. Друг прокурор, 3 месеца след това просто отменя това постановление . Излиза, че в България няма нужда нито от прокуратура, нито от съд. Ролята на съд в България играе една мафия. Мафия, която диктува на прокурорите какво да правят. На тази мафя й се иска просто да бъде създадена една „революционна чрезвичайна комисия“, която да решава съдбата на хората. А може би дори не комисия. Просто един човек от Шесто управление да решава съдбата на хората – на кого да се конфискува имота, на кого да се разрешава да колекционира… Досещате ли се сега защо и кой надава такъв вой, когато стане въпрос за мен в медиите? Това са заинтересованите частни лица от мафията, а не държавата и закона. Те са превърнали държавата в своя собственост.
– За конфискуваната колекцията от дома ви през 1986 г., хора, които са участвали в обиска казваха, че вътре било като пещерата на Али Баба –много златни монети, предмети и т. н.
– Тук трябва да уточня. Големият процес срещу мен започна със задържане и следствие през 1986 г. Тези хора, които говорят за пещерата на Али Баба, говорят за обиска от 22-23 септември 1991 г. Да, наистина – моята колекция беше като от пещерата на Али Баба. Имаше много ценни неща – от злато, сребро, бронз, мрамор, керамика. Както виждате, много големите специалисти (ако се позовем на длъжностите и титлите им)– ги оцениха и по време на следствието, а по късно и в медиите. Можете да видите в делото кои са вещите лица и титлите им- професори и доктори на науките. Макар че аз мога да имам претенции и по-добре да бъдат оценени, но няма да оспорвам. Да, това беше „Пещерата на Али Баба“.
– Казвате, че имате документи, че не сте ги придобил незаконно? Как точно – по нумизматичните клубове ли сте ги купувал по онова време?
– Придобил съм ги по четири начина – като дарение, чрез покупка , размяна и по наследство. Всичките четири форми са законни форми на придобиване на собственост. Това е така както по тогавашните, социалистически закони, така и по сегашните.
– Тогава можеше ли да има законна покупка на златна монета?
– Никога не е било забранено купуването на монети или на предмети. Сделките със златни монети между частни лица се преследваше , но с изменението на Закона за валутните ценности и валутния контрол притежаването на златни монети беше декриминализирано. По тзи начин закупените не само от мен, но и от всеки друг гражданин на България златни монети не подлежат на съдебен спор . Това, че делото се проточи, доведе до узаконяване на колекциите и от златни монети на всички български граждани. Има и закон за собствеността на гражданите. Моята колекция по смисъла на закона е 100% законна. Участвал съм в изложби, публикувал съм някои от нещата, бях приготвил всичко за публикуване, но за съжаление, Шесто управление на ДС реши, че аз като враг на социалистическата родина нямам право да се занимавам с наука, да творя, да пиша, а само определени лица могат. Както например Божидар Димитров или доктора на историческите науки, бившият ръководител на Шесто Димитър Иванов. Освен доктор, той е и доцент по музейно дело.
Митко Станков край езерото Мондзее в Австрия. Снимка: личен архив
– Ще направя едно уточнение – той е бил шеф на шести отдел на Шесто управление и затова мнозина бъркат, че е бил на цялото Шесто.
– Не съм много добре запознат със структурите на ДС. Известна представа за тази престъпна организация получих , когато четох книгата на Димитър Иванов за функциите и дейността на Шесто управление. Изненада за мен беше, че в книгата, която е изпълнена с имената на Тодор Живков, неговото семейство и на комунистическия елит, са посветени няколко страници и на моята скромна личност. Иванов прави инсинуации и покрай верна информация пробутва много неверни данни. Оттам научих, че съм бил воден на отчет в Отдел 01 на Шесто управление на ДС. Изненадах се, че такова голямо внимание ми е било оказвано. По време на следствието ги питах: „Защо с мен се занимава ДС?“ Отговориха ми – защото съм проявявал престъпна упоритост и не съм бил „кооперативен“, бил съм враг на социалистическата система. Опасен съм и защото съм имал пари и затова мога да се противопоставя на властта, мога да бъда независим.
– Сега имате ли колекция във Виена?
– Аз винаги съм имал колекция . Мисля че всеки човек има някаква колекция, но това не значи, че тя трябва да струва милиони . Има колекции от монети, марки, великденски яица, пеперуди и т. н. А защо моята колекция трябва да бъде непременно във Виена? Тя може да бъде в Швейцария, може да бъде в Германия , Лихтенщаин, Ватикана или някъде другаде. А може би се намира в НИМ…
– Значи не искате да кажете къде е?
– Разбира се, че не искам. Мисля че и много други хора в България не искат да си кажат. Аз си държа колекцията на такова място, където нямат достъп бандити или ченгета. Мога да си направя „Пещерата на Али Баба“ и тук, така както съм я имал в България.
– Може ли с няколко думи да кажете кои от вашите неща в Националния музей могат да бъдат подменени и как?
– Всичко може да бъде подменено. На първо място една по-качествена монета може да бъде подменена с една не толкова качествена, но със същата идентификация. Примерно, една монета на Йоан VI Кантакузин с добро качество, която би струвала 5-6 хил. евро, може да бъде подменена с подобна, от същия метал, но не с такова високо качество, която да струва 300 евро. Една статуетка, описана в протоколите като „статуетка от жълт метал“, би могла да е изработена от масивно злато, а на нейно място във витрините да се постави подобна статуетка, но изработена от бронз. Разликата между двете е няколко милиона.
– Пак антична?
– Пак антична и автентична.
– Нумизмати твърдят, че има практика в българските музеи, с участие на самите музейни работници, да се подменят ценни експонати – монети със същите монети, но с по-ниско качество?
– Да, според мен няма никакъв проблем това да се направи, след като нещата не са документирани по подходящия начин. Една бъдеща ревизия вероятно ще установи такива подмени. Стига да е направена от компетентни и честни хора .
– В музеите има на склад десетки хиляди монети, които не са описани, а законът преследва колекционерите?
– Такива несъмнено има и това е страшното. С новия Закон за културно-историческото наследство се искат от същите тези музейни работници, които не правиха нищо в продължение на 50 години (в музеите са се сменили няколко генерации учени и недоучени доктори на науките), сега само за 6 месеца да направят описание и да документират монетите и предметите от частните колекции. С този закон им се предоставя възможност да седнат на трапезата за чужда сметка. Значи един човек е правил колекция, харчил е пари, а друг ще дойде и наготово ще фотографира и описва неговото имущество. Допускането на чужд поглед в една частна колекция без съгласието на собственика е кощунство. Това е насилие. Всеки колекционер преценява как да показва своите монети, къде да ги предоставя за публикуване. Всичко това е удоволствие само тогава, когато се прави доброволно и не по принудят със закон. Личната нумизматична сбирка е лична собственост, така както и останалата собственост на гражданите. Частната колекция е една творба, уникална, неповторима. Има хиляди колекции с римски монети, всяка отделно взета изглежда по различен начин. Колекционерът придобива дадени монети, но в един момент заменя някои от тях с други, защото вече не задоволяват потребностите му. Или продава някои монети, тъй като не му стига капитала, за да си купува други монети, с които да разшири темата на своята творба. А в България, с държавна заповед, чрез закона, някой се старае да диктува на хората как да живеят. Една колекция от монети не е само материя, тя е и емоционален свят, и изкуство, и култура. Това е все едно със закон да се разпореди на художниците какви картини да рисуват. Не се регулира със закон това нещо. Със закон се регулират криминални действия – примерно копаенето, иманярската дейност, контрабандата или дейността на археолозите и музейните служители.
Друг е въпросът, че в много колекции, в които има изключително скъпи неща, се крият много мръсни пари. Това е най-лесният начин, защото тези неща не излизат от магазин. Те нямат етикет, не пише колко струват, но няма и фактура за колко са купени. Един ритон например би могъл в даден случай да се купи за 4000 лева, както на мен ми се удаде преди време, а в друг случай някой да плати за него 2 милиона, както се носят слухове. Често цената се определя от това колко пари има. Или в друг случай какво количество мръсни пари има за изпиране, другото качество „колкционер“. Няма писано правило…
Митко Станков. Снимка: личен архив
Създателите на новия закон, обаче, виждат в сбирките на гражданите само материалната стойност, натрупаното богатство, иманярските находки. Всички колекционери са третирани като престъпници. Често обаче това са само митове за колекции с висока материална стойност. Повечето колекции струват на собствениците си повече пари, отколкото биха могли да бъдат получени след продажбата им. Не са малко тези, които очакваѝки да получат поне инвестираната сума, след това са оставали разочаровани . Затова за колекционерството се казва, че от психологическа гледна точка представлява само една „тиха лудост“. Колекционирането е терапия за душата, типична човешка дейност и неможе да бъде квалифицирана като криминална.
Някога, преди повече от 25 години в България имаше повече от 10 000 колекционери на монети. Колко ли от тях са останали и не са се отказали от колкционирането? Много колекции вече са сменили собствениците си поради различни причини. Новият закон ще довъши останалите. Това аз наричам „геноцид “. Затова пък този нов закон ще помогне за селекцията и защитата на интересите на една малка група елитни „колкционери“. Бивши и вчерашни …
– Как си обяснявате, че последните 20 години от 10 ноември насам, полицията продължаваше да тараши дребни колекционери и разгонваше нумизматични сбирки, конфискуваше им монетите, а никой официално не е претърсвал или разпитвал например Васил Божков?
– Тарашенто на дребните колекционери цели да ги стресне и канализира посоката на техните интереси в пососката на най-малкото съпротивление. Натам, където те няма да имат проблеми с тази същата полиция и прокуратура. Това е посоката към толерираните от тези „колекционери“, по-точно – в посока на „колекционерите“, които са господари на прокурорите и полицаите (имам предвид не цялата българска прокуратура, а само тази в лицето например на агент Петров и неговата глутница). По този начин отдавна е канализирано всичко, което носи пари – енергетика, строителство, отпадъци , европеѝски фондове… За останалото питайте прокуратурата, но верен отговор не очаквайте. Но за Васил Божков мисля, че не сте прав, защото съм чел в медиите, че са му правени проверки, но всичко е било добре документирано.
– В медиите пишеше, че през 1991 г. сте избягали във Виена?
– Те пишат много неща, но аз не съм избягал просто от това, че имам вина и се страхувам от правосъдието . Аз избягах от репресивния апарат на ДС. Избягах от престъпниците, които се подвизаваха в държавните структури на „демократична България“.
– Официално ли заминахте или тайно?
– Съдете сами . Вечерта на 22 септември 1991 г . по инициатива на НСЗК-ЦСБОП (б. р. – служба, предшественик на НСБОП, ГДБОП) бяха блокирани всички Гранични пропускателни пунктове (ГПП). Около моя дом в София бяха паркирани не по-малко от четири автомобили на ЦСБОП, с високо квалифицирани ченгета. Акция с цел – да се попречи на Митко Станков да се укрие… При тaзи блокада успях не само да изляза от дома си, но и да отида до централна гара, лично да си купя билет и с влака като обикновен пътник да прекося държавната граница с Югославия… Момент… (отново рови в документи) …Ето билета ми № 04441 от софийската централна гара. По онова време, при покупката на билет за чужбина се проверяваше паспорта и се записваха имената на пътуващите, така че билетът София – Белград (през Димитровград) е с моето име. Струва 424.32 лв. На него има печат с дата 23 септември 1991 г. Освен това притежавам митническа декларация от същата дата, с печати на митнически служител от Калотина. В декларацията е записано, че изнасям 1000 марки, 100 лева и 200 долара… Оказа се, че съм заминал съвсем официално, с почетен ескорт – в купето при мен седяха двама служители на ЦСБОП, които ме придружиха до границата. Когато излизаха от купето се ухилиха, а единият ми запя на англиѝски – „One wey ticket“ (б. р. – еднопосочен билет) и допълни „и забрави България!“. Някой път ще разкажа и за една сделка – сделката „Пещерата на Али Баба“ срещу нещо друго…
– Така ли? Придружавали са ви антимафиоти до границата?
– Да. Ето, сега го изнасям за първи път.
– Напуснали сте под натиск? Изгонили са ви от страната?
– На тях аз там не им трябвах. Вече беше депозирана моя жалба във Великото народно събрание, в която изнасях информация за престъпления на служители на ДС и Главно следствено. Главният прокурор Мартин Гунев вече беше дал указания на Военна прокуратура да започне разследване на Шесто по моя молба, и на Главно следствено. Тези документи мога да ви ги предоставя за публикуване. Имаше два варианта. Единият беше да ме ликвидират, другият – да ме изпратят на гурбет. Но по онова време те не можеха вече така както по-рано да вършат престъпления, без риск да бъдат разобличени. Това беше време, когато картите се пренареждаха и вниманието им (или на техните господари) беше отклонено от по важни задачи – делбата на „голямата баница“. Големият грабеж беше започнал… мултигрупи, холдинги, фондации и т. н. Така по-късно някои хора успяха да източат толкова, че да могат да си позволят да създават и частни музеи и да си издават по няколко вестника, да си купуват доцентски и други титли, а дори и парламент. За ликвидиране те имаха по тлъсти фигури, няма да ги изброявам. Така, че на мен ми провървя – изпратиха ме на гурбет. Мурафетът ми струваше „Пещерата на Али Баба “ и още много…
– И си пазите всички документи?
– Да. Абсолютно всички документи. Билет, митническа декларация. И паспортите с печатите си ги пазя. Дори когато трябваше да го подменят и го перфорираха в българското посолство във Виена, аз им казах: „Моля ви, паспортът ми трябва по едно много сложно наказателно дело“. И те ми го върнаха. Всички документи за това, което казах в това интервю, ще бъдат публикувани .
