1. МОНОЛИТНИ СГРАДИ (МС)
– или т.нар „тухлени” сгради. Това са сгради построени изцяло по
монолитен способ, т.е. всичките им конструктивни носещи и преградни
носещи или неносещи елементи са изпълнени на обекта (строежа) от
монолитен стоманобетон (излят на място), тухлени и/или каменни зидарии и
частично дървени, метални и други елементи. Важно е да се знае, че
измазаните монолитни сгради външно си приличат, но те имат някой
съществени различия, които значително влияят на експлоатационните им
качества (най-вече дълговечността и устойчивостта им на външни
въздействия) и от там и върху пазарната им стойност. Непознаването на
тази особеност често води до спорове с недобре информирани клиенти на
агенциите. Ето защо, опитният брокер трябва да познава по-детайлно
класификацията на монолитните сгради. Във възходящ ред тя е следната:
а). „ТД“
– Зидани сгради с носещи подови и покривни конструкции от дървен
гредоред и ивични основи (фундаменти) от каменна зидария (замонолитена
със строителни разтвори или с зидани на сухо каменни блокове) и
изпълнени на дълбочина най-малко 80.0 см. в земната основа. В тези
сгради основните носещи елементи са тухлените външни и вътрешни стени,
колони и пиластри. Тухлите трябва да са плътни и добре изпечени, а
свързващият ги разтвор трябва да е ва-ров или вароциментов. Предимствата
на този вид строежи са много добра топлоизолация, възможност за добра
външна архитектура и вътрешно разпределение. , задоволителна годност за
нормална експлоатация около 60 год.
Недостатъците са недобра междуетажна
звукоизолация, необходимост от поддръжка на дървените и метални
конструкции (предпазване от влага, микроорганизми и корозия), ниска
по-жароустойчивост, трудно се изграждат помещения с размер по късата им
страна по-голям от 4.0 м., почти никаква възможност за вътрешни
преустройства без усилване или допълнителни конструкции. Много често
такива сгради са строени по „майсторски”, т.е без изчисляване на
носещата им способност, а дву и повече етажните имат много ниска
земетръсоустойчивост при така наречените „български земетресения”,
характерни с малката си амплитуда и голяма честота.
б). „ТС“ –
Зидани сгради с носещи подови и покривни конструкции от стоманобетон и
ивични основи от стоманобетон или каменна зидария. Основната им разлика
от описаните по-горе тухлени сгради (ТД) е, че имат изцяло
стоманобетонови подови (плочи, греди, обрамчващи пояси, щурцове) и
стълбищни конструкции, както и възможност за изграждане на еркерни
носещи елементи (малки междуетажни отстъпи, балкони, козирки и др.).
Покривите на сградите ТС най-често са от дървени конструкции. Към този
вид сгради могат се причислят и някои по-стари обществени и жилищни
сгради строени по класическия способ „масивна зидария“. Техните
предимства са много добра топло и звукоизолация, задоволителна
пожароустойчивост, възможност за добра външна архитектура и вътрешно
разпределение, вкл. изграждане на по-мещения с по големи размери в план и
височина. Годност за нормална експлоатация около 70 год., а при добре
изпълнените и под-държани сгради експлоатационната годност може да
надхвърли 90 год. Недостатъците са необходимост от поддръжка на
дървените и стоманени констр. елементи, почти никаква възможност за
вътрешни преустройства без усилване или допълнителни конструкции, при
строителството им има нужда от технологично изчакване за набиране на
якост от бетоновите и стоманобетонови конструктивни елементи, ниска
земетръсоустойчивост по отношение на така наречените „български
земетресения“. Понякога в такива сгради се изпълняват и конструктивни
вертикални пояси (колони, на които не се разчита да поемат вертикалните
товари), които значително повишават земетръсоустойчивостта, но при
етаж-ност не по-вече от 4-ри жилищни етажа.
б). „МК“
– Класически монолитни сгради със скелетна, рамкова или
скелетно-рамкова конструкция с различни видове на фундиране (ивични,
единични и шайбени фундаменти, фундаментни плочи и пилотно фундиране)
Това е строително-конструктивната система, по която през последните
четиридесет години са изградени болшинството от монолитните жилищни
кооперации и обществените сгради. Най-характерното за нея е, че всички
вертикални и хоризонтални товари и въздействия върху сградата се поемат
изцяло от стоманобетоновата конструкция състояща се от: стоманобетонови
единични, ивични и шайбени фундаменти, в който са насадени
стоманобетонови колони и вертикални шайби (обикновено това са
противо-земетръсни армирани стени), които са свързани с хоризонталните
носещи елементи (стоманобетонови греди, рамкови ригели и плочи).
Тухлените зидове по правило са само пълнежни (неносещи) и определящо за
тяхната дебелина е топло и звукоизолацията им. Покривната конструкция
(наклонена или плоска) също се състои от стоманобетонови плочи и греди
покрити с керемиди или хидро и топлоизолация, но се допуска и
изпълнението й като дървен скелет с дъсчена обшивка и различни видове
керемиди или ламаринени обкови. Напоследък по тази система се изпълняват
около 90.0% от жилищните сгради, което е едно голямо предимство на
новото строителство. Предимствата на този вид строежи са много добра
топло и звукоизола-ция, възможности за оригинална и атрактив-на външна и
вътрешна архитектура, изграждане на помещения със значителни размери в
план, голяма свобода и гъвкавост (при безгредовите плочи) в
разпределението на помещенията, изграждане на скрити инсталации,
използване на всякакви материали за довършителни работи и всякакъв
санитарен фаянс, значителна пожаро и земетръсоустойчивост. Годност за
нормална експлоатация при качествено изпълнение и добро поддържане около
100 год. Недостатъците подобно на другите монолитни сгради МК има
ограничени възможности за надстрояване и вътрешни преустройства без
усилване и допълнителни конструкции, при строителството им има нужда от
технологич-но изчакване за набиране на якост от стоманобетоновите
конструктивни елементи.
2. ЕДРОПЛОЩЕН КОФРАЖ (ЕПК)
– Това е прогресивна монолитно-сглобяема или изцяло монолитна СКС за
ускорено изграждане на предимно жилищни и обществени многоетажни сгради с
помощта на едроплощни вертикални и хоризонтални кофражни плоскости за
многократ-на употреба. Характерно за този вид сгради е, че около 80.0%
от техните елементи са стоманобетонови и носещи, като същевременно
играят и ролята на разпределителни или ограждащи стени. Те имат
пространствена схема за поемане на хоризонталните товари и въздействия.
Една малка част от вътрешните разпределителни стени се зи-дат ръчно, а
отделни външни стени са изпълнени като самоносещи се средногабаритни
панели с вградена топлоизолация. 90.0 % от довършителните работи се
изпълняват също както при сградите МК. Този тип сгради по основните си
качества са най-близки до класическите монолитни сгради. Предимствата са
добра топло и звукоизолация, възможности за оригинална външна
архитектура, задоволителна свобода в разпределението на помещенията,
използване на всякакви материали за довършителни работи, значителна
пожаро и земетръсоустойчивост. Годност за нормална експлоатация при
добро поддържане и наличие на външни стенни панели около 80 год. и около
100 год. при изпълнение с изцяло стоманобетонови и тухлени вън-шни
стени. Недостатъците са ограничени възможности за надстрояване и
вътрешни преустройства, разлика в дълговечността на монолитните и
сглобяемите елементи, необходимост от допълнителна топлоизолация на
външните ст.бетонови стени, отоплителните и ВиК инсталации имат доста
открити разводки, които влошават вътрешната архитектура на някои от
помещени-ята.
3. ПАКЕТНО ПОВДИГАНИ ПЛОЧИ (ППП)
– Това е монолитно-сглобяема СКС за ускорено изграждане предимно на
жилищни и обществени многоетажни сгради. До преди десетq петнадесет
години тя беше доста разпространена, но с течение на времето поради
износване на „повдигащите инсталации“ и проблеми с качеството на
изпълнението на някои възли и детайли, тя загуби актуалността си и в
момента почти не се прилага. Технологията ППП се състои в: Изграждане по
монолитен способ на фундаментите и сутеренния етаж, след което върху
тях се изработват една върху друга етажните плочи (плочите са със
„скрити греди” – гладки) като в тях се оставят технологични и други
отвори и се вбетонират метални части, които служат за монтиране на
повдигателната инсталация и за свързване (чрез заваряване и
замонолитване) на плочите със заводски изработените монтажни колони и
предварително изпълнените вертикални шайби и стълбищните клетки (по
способа „пълзящ кофраж”). На следващия етап специалният повдигателен
механизъм „повдига” и „задържа” пакета от плочи малко над нивото на
плочата над първия етаж, монтират се сглобяемите колони на първия етаж и
механизмът оставя върху тях първата плоча, след което повдига
останалите плочи до нивото на втория етаж, монтират се колоните на
втория етаж и механизмът оставя върху тях втората плоча и т.н. Плочите
се свързват последователно с вертикалните носещи елементи (шайби и
стълбищни клетки) чрез ел.заварки и замонолитки, като същевременно се
започва и зидането на външните и вътрешни неносещи тухлени стени.
Довършителните работи се изпълняват като при сградите МК. От самото
описание на технологията се вижда, че при изпълнението на сгради по
системата ППП се изисква добра технологична дисциплина и повишена
точност на монолитните и монтажните работи. Предимствата са много добра
топло и звукоизолация, възможности за изграждане на помещения със
значителни размери в план, относителна свобода и гъвкавост (безгредови
плочи) в разпределението на помещенията, изграждане на скрити
инсталации, използване на всякакви материали за довършителни работи,
значителна пожароустойчивост и задоволителна земетръсоустойчивост.
Годност за нормална експлоатация при качествено изпълнение и добро
поддържане около 80 год. Недостатъци – няма възможности за оригинална
външна архитектура и за надстрояване, в по-мещенията има видими колони
със значително сечение или се образуват чупки в стените, монтажните
детайли имат по-малка дълговечност от останалите конструктивни елементи,
поради неспазване на технологията на строителство често качеството на
изпълнените СМР (строително монтажните работи) е незадоволително.
4. ПЪЛЗЯЩ КОФРАЖ (ПК)
– Това е СКС за изцяло монолитно (от стоманобетон), ускорено изграждане
предимно на жилищни многоетажни сгради с помощта на едроразмерен
вертикален кофраж (обикновено с размерите и очертанията на цялата сграда
в план) и обикновен хоризонтален кофраж за многократна употреба.
Същността на тази технология е след изграждането на фундаментната плоча и
сутерена да се монтира
вертикалният кофраж (цялостна технологична инсталация) с височина
по-малка от височината на един етаж. Той има очертания по външния и
вътрешен контур на носещите вертикалните стени на сградата. В него и над
него се монтира вертикалната и хоризонтална армировка за един етаж и
„чакащите” армирововъчни пръти (фусове) за свързване с етажните плочи,
поставят се и кофражни рамки (каси) за отворите в стените (врати,
прозорци и др.) и започва изливането на бетона за стените. След набиране
на определена якост от бетона, кофражът (без да се демонтира)
механизирано се премества нагоре (започва да „пълзи”), като същевременно
„пред него” непрекъснато се монтират армировката и кофражните рамки за
следващите етажи. Бетонирането на конструктивните елементи се извършва
без прекъсване. Изпълнението на хоризонталните елементи (плочи и
стълбищни рамена) и довършителните работи се извършват почти като при
сградите тип МК. В момента системата ПК се ползва ограничено и то само
при изграждането на някои промишлени съоръжения. Техните предимства са
добра топлоизолация и задоволителна звукоизолация, използване на
всякакви материали за довършителни работи, значителна пожаро и
земетръсоустойчивост, годност за нормална експлоатация при добро
поддър-жане около 90 год. Недостатъците са много „скучна” външна
архитектура, системата е подходяща предимно за жилищно многоетажно
строителство, не дава възможност за надстрояване и значителни вътрешни
преустройства. Изпълнението на ПК сгради изисква добра технологична
дисциплина и повишена точност, а това не е постигнато почти в никоя от
изпълнените до момента сгради. Те имат видими отклонения от проектните
си размери. Стените, подовите конструкции и отворите в тях много рядко
имат напълно успоредни или хоризонтални повърхности и очертания.
5. ЕДРОПАНЕЛНО ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО (ЕПЖС)
– Това е СКС предназначена изцяло за ускорено изграждане на сглобяеми,
многоетажни безскелетни жилищни сгради. При нея сградите се изпълняват
от едрогабаритни заводски изработени стенни, подови и други сглобяеми
стоманобетонови елементи (панели) със и без вградена топлоизолация и с
различна степен на готовност (завършеност) на някои от стенните и подови
довършителни работи и сградни инсталации. Доставените на строежа панели
се монтират с кулокран върху предварително изпълнените по монолитен
способ фундаменти и сутеренен етаж и се фиксират (свързват) в проектното
им положение чрез специални монтажни детайли. Най-отговорните детайли
(дюбелите) се изпълняват чрез ел.заварки и последващо замонолитване с
дребнозър-нест (филц) бетон. На практика тези детайли са определящите за
дълговечността на сградата. За сведение: експлоатационната годност на
качествено изпълнените панели е около 100 год., а годността на цялата
сграда изпълнена по СКС ЕПЖС (срока за нормална експлоатация) при
ка-чествено изпълнение на монтажните детайли и добро поддържане е около
70 год. Предимствата са много кратки срокове за изграждане на сградите,
малко „мокри” процеси на строежа, довършителните работи са с 60.0%
по-малко от тези при сгради МК, имат рационално вътрешно разпределение и
добро качество на довършителните работи, добра топлоизолация (с
изключение на крайните секции) и пожароустойчивост. Макар и не много
добре изследвани те имат добра земетръсоустойчивост. Недостатъци – нямат
никакви възможности за преустройства и надстрояване, недостатъчна
звукоизолация, лоша външна архитектура, монтажните детайли имат по-малка
дълговечност от останалите конструктивни елементи, а при неспазване на
технологията на строителство това може да доведе до авариране на
сградите много преди срока от 70 год. ЕПЖС се изграждат в комплекси с
преобладаващо подобно строителство и това ги прави непривлекателни за
много инвеститори.
