Когато е писал това, Гео Милев едва ли е имал предвид баш 9 септември и 9 май, ама така се получава!
Преди двайсетина години Девети септември се водеше национален празник, ама по-национален и по-празник от Трети март, та сега по навик пиша Девети с главна буква. После стана обратно: девети септември биде проклет, анатемосан и жигосан с девет печата, „кървав преврат“ наречен и предаден на презряно забвение.
Всъщност не е нито едното, нито другото.
Първо. Хубаво е да не ругаем и да не пръскаме слюнки срещу партизаните – много от тях не бяха комунисти, а нарамиха пушките срещу България на Третия райх, не срещу народа си; хванаха шумата срещу оная България, която през март 1941 година се включи във Втората световна война на страната на Хитлер. А, да – и която обяви война на Великобритания и САЩ, та си изпроси няколко бомбардировки. Е, нелепо е в този смисъл да хвърляме всички в един кюп. Не бива да забравяме обаче и друго – на 6 септември България излезе от пакта, превърна се в неутрална държава и отвори границите си, но въпреки това съветските войски ни обявиха война и влязоха в страната като победители. Скоро след това всички партизани обикнаха безрезервно Съветския съюз, а който не го обикна… Я обесен като английски шпионин, я разстрелян като американско мекере, я убит като участник в заговор… А и той шумкар, партизанин.
Второ – в известен смисъл Гео Милев позна: девети септември всъщност стана българският Девети май. Казвам „в известен смисъл“, защото в рамките на световната коалиция срещу нацизма на Хитлер и фашизма на Мусолини властта в България мина на страната на „добрите“, макар и под не по-малко престъпно тежкия ботуш на Сталин. И правителството, сформирано на 9 септември, съвсем не е на БКП – това е кабинет на Отечествения фронт, съставен от няколко партии, някои от които биха се обидили кръвно, ако ги наречете „комунистически“. Самият министър-председател Кимон Георгиев е офицер, политик от Демократическия сговор, след това от „Звено“.
Е, тогава колко комунистическа кръв тече в символа „9 септември“?
И що се отнася до „известния смисъл“, за който споменах по-горе. В останалия смисъл поетът Гео Милев не позна. Постепенно номинацията на тая наистина исторически важна дата беше натоварена с идеология, необходима да оправдае политическата девиантност на следващите десетилетия. Правилните партизани се превърнаха в АБФК – измислена абревиатура, която означаваше Активни Борци Против Фашизма и Капитализма и която трябваше да осигури пожизнени привилегии не само на партизаните, но и на техните деца и внуци. Друг е въпросът, че в България капитализмът още не беше проходил както трябва, а фашизъм нямаше и никога не е имало.
Всъщност 9 септември 1944 г. трябва да се помни точно толкова, колкото трябва да се помни и 10 ноември 1989 г. Между двете дати има един период, за който едни хора с основание яростно тъгуват, а други – с основание кърваво заклеймяват.
Основанието и на едните, и на другите е просто фактът, че не искат да знаят истината.
И мама ще става студентка
< Предишна
Излитам, чао!
Следваща >
