Мачът между Кубрат Пулев и Владимир Кличко е най-чаканото спортно събитие за 2014-а. Срещата трябваше да се състои на 6 септември, но украинецът пренасрочи двубоя за 15 ноември. Причината беше мистериозна контузия на ръката. Световният шампион по бокс в тежка категория получи разкъсване на левия бицепс няколко дни преди мача с Кобрата. Един от свидетелите на тази травма е главният треньор на Кличко – Джонатън Бенкс. Наставникът работи заедно с украинеца вече втора година. Той наследи дългогодишния треньор на Владимир – Еманюел Стюърд, който почина през 2012-а. Специално за читателите на „България Днес“ Джонатън Бенкс даде интервю от САЩ. Той се намира в своята родина, защото също като Владимир е активен боксьор. Неговият следващ противник е бившият световен шампион Антонио Тарвър, известен с ролята си във филма „Роки 6“. Двамата ще се бият в края на септември.
– Г-н Бенкс, страхотни дискусии се разразиха около контузията на Владимир Кличко. Вие бяхте свидетел на травмата. Какво точно се случи? – Да, тогава тренирах Владимир. Той разкъса мускулно влакно на бицепса. Нямаше как да пуска удари. Нито прав, нито какъвто и да е друг. Остана само с една здрава ръка. Защо трябва да се бие с нея, след като срещу него има един много, много корав и сериозен противник? Нямаше нужда. Беше лудост. За мен Пулев е много добър боксьор. Бърз е и изглежда силен. Като бик е. Иска да победи. Можете да прочетете това, когато го погледнете в лицето. Не бих пуснал мой боксьор да се бие само с една ръка срещу който и да е съперник, не само срещу Пулев. – Какви бяха думите на Кличко и неговото настроение, когато разбра, че мачът се отлага за 15 ноември? – Беше много ядосан. Не искаше да отлага срещата. Имаше желание да приеме предизвикателството на Пулев и да защити титлата. Докторът, аз и всички останали от екипа говорихме с него, че трябва да отложи двубоя, защото няма как да се бие с една ръка. – Къде ще поставите Пулев в сравнение с последните четирима противници на Кличко? – За мен е на второ място. Поветкин е номер едно, защото е много титулуван боксьор с неговите олимпийска и световна титла. Той нямаше загуба, преди да се бие с Владимир. Беше спечелил и защитил световната титла при професионалистите. Пулев е по-бърз от Поветкин, но по отношение на опита руснакът има превъзходство. – Пулев обърна внимание на липсата на постоянен допинг контрол при Владимир Кличко. Това отразява ли се на световния шампион? – Всичко е една психологическа война. Владимир Кличко се е подлагал на допинг тестове във всяка страна, където се е боксирал. Никога не е бил хващан с допинг. Не е бил дори близко до положителен тест. Пулев излиза с тези обвинения, но за мен те са опит да му влезе под кожата. Българинът се справя добре в това отношение. Не ме разбирайте погрешно. Принципно винаги се прави всичко възможно, за да получиш, макар и малко, предимство. – Помните ли момента, когато Владимир Кличко ви покани да бъдете негов треньор? – Бях в Детройт и точно щях да вляза в нашата зала „Кронк“, когато ми се обади. Попитах го: „Влад, какво става?“. Той веднага ми отвърна: „Искам да станеш мой треньор“. Моите думи бяха: „Окей“. На което Владимир каза: „Само това ли ще кажеш?“. Отговорът ми беше: „Какво искаш да ти кажа? Питаш ме дали искам да правя това, което правя. Нямаш проблем“. Това беше нашият разговор. – По това време вие бяхте активен боксьор, а и все още сте. Как успяхте да се трансформирате в треньор? – Човече, просто така се случи. Благодарен съм на покойния и велик треньор Еманюел Стюърд, който ме научи. Бях непрекъснато около него, откакто съм на 15-16 години (б.а. – в момента Бенкс е на 32). Учех се всеки ден в залата и извън нея. Точно затова Владимир Кличко се обърна към мен. Да, той можеше да избере някой от известните треньори, но се спря на мен, за което съм благодарен. – Какви са най-важните неща, на които ви научи легендарният Еманюел Стюърд? – Показа ми всичко. Бях непрекъснато с него. На 16-годишна възраст тренирахме заедно с Ленъкс Люис. След това Еманюел ме взе в планината Биг Беър, където подготвяхме Оскар де ла Оя. В Детройт при нас се готвеше Принц Насим Хамед. Наблюдавах как тренираше тези различни бойци. Учех се и трупах опит. За пръв път се запознах с него, когато бях почти на 14. Първият ни разговор не беше дълъг. Когато го видях си казах: „Уау, това е Еманюел Стюърд, който тренира Томи Хърнс и Ленъкс Люис. Боже мой, та този човек е бил в ъгъла на Ивендър Холифийлд и на толкова много велики шампиони“. След време ми казваше, че трябва винаги да тренирам със сърце. Едно от най-важните неща беше, че никога не започваше да се занимава с боксьори, за които не вярваше, че могат да спечелят.
Огнян Георгиев в-к „България Днес“
