Наскоро, покрай смъртта на Майкъл Джeксън и неговото шоупогребение, възникваха отново подозрения, че под тоновете бетон не е погребан Илия Павлов. Подозренията са, че той е “изчезнал” и всичко е било инсценирано. По този повод се срещаме с бай Павел, за да разсее митовете около смъртта на най-богатия българин и неговото погребение.
…………………………….
– Напоследък се писа и заговори отново за тоновете бетон, които са били излети на гроба на Илия Павлов. Правят аналог със смъртта и погребението на Майкъл Джаксън. Т.е. има хипотези, че и двамата са инсценирали своята смърт и изчезват някъде, преобразени. Затова били и тоновете бетон – за да не можело да се стигне до тленните останки на Илия?!
– Няма такова нещо! Убийството си беше убийство. Покушението си стана. Човекът си почина. Ние направихме всичко възможно, за да увековечим него с това, което сме направили. Бетонът не е излят върху него. Това са две гробници с капаци, които във всеки момент, ако някой поиска, може да се махнат и да се види долу какво е състоянието.
– Четеш ли пресата? Свързват едната ти внучка и Дарина с Берлускони? Дарина му била… Ти знаеш ли какво става?
– Ако приемем, че жълтата преса засега е ненаказуема, за Берлускони те могат да си пишат всичко. Но той е богат човек, лидер. Свободомислещ човек е.
Може с Дарина да има отношения по някакъв повод.
Тя е свободна жена. Той е човек на високо място. Към която и да посегне, може да се установи дали ще е с корист или без корист. А това, че харесва потомството на нашата фамилия, не значи, че има корист в това да каже: “Ей, какви хубави деца!” Преиначават се нещата.
– Чуваш ли се с внучките?
– Чувам се. Те са си заети деца. Завършиха учебната година и сега обикновено се правят ученически лагери.
– Навремето ти работеше на бившия булевард “Ленин”/сега “Витоша”/ в единствената денонощна закусвалня. При теб след запои в баровете и след купони идваше цялата бохема на София, за да хапне шкембе чорба или на по едно коняче. Идваха Вежди Рашидов, Дончо Цончев…
– Познавам добре Вежди и неговия приятел Дончо Цончев. Никога не са идвали пияни. Бяха отрудени хора и си оставяха време и за разтоварване.
– Имаш ли подаръци от Вежди? Подарявал ли ти е скулптури?
– От Вежди имам много работи. Правил е каквото трябва и всички е уредено. Паметникът на дядо Илия е от него, на параклиса в Долни Богоров го направи. Много скулптори ни е направил. Той си е занаятчия, търговец. Това му е работата.
– Пазарил ли се е с теб или със сина ти, Илия, Бог да го прости, за нещо, което трябва да изработи?
– Всички услуги са се спазарявали и спазаряват и ние плащаме.
– Познаваш ли го добре? Какъв човек е Вежди?
– Като публична личност винаги е давал мнение. Винаги е бил при големите. Той е симпатизирал на партии, на които също се е надявал и е вярвал, че ще донесат нещо по-добро за България.
Това не е порок.
Той чака, не се получава най-доброто, разчита на други.
Доколкото знам, когато сме разговаряли, той не одобрява политиката на ДПС. Той иска това движение да е смесено. Да защитава правата и свободите и на българите. Българите и преди, и сега, никога не са били против турското население. Еднакво страда нацията. Аз съм работил с млади турци, с бащите им и съм много доволен от работата им.
Ако имам работни места някъде, за мен не е важно човекът какъв е, българин или турчин. Важното е да работи. Винаги бих наел български турци… Това са насила правени неща. Похвално ли е, че са вземали децата насила и са ги правели еничари?! Похвално ли е това, че сега създават проблеми и искат да ни плашат с това, че щели да въстанат срещу българския народ? Това значи ли, че и българския народ трябва да тръгне срещу тях? Но това няма да стане! Не трябва и няма да се случи.
– Сега виждате ли се с Вежди, чувате ли се, като е толкова известен скулптор, а вече и министър, тоест, зает човек?
– Той е от два дни министър. Едва ли ще му е по-добре, но за престиж. Той е амбициозен човек. Мисля, че
ако не беше станал министър, щеше да си живее по-добре.
Едно интервю на Жоро Захариев
