Всички сме свикнали от най-ранните си детски години да измерваме света около нас, сравнявайки видимите предмети с установените от науката и практиката мерни единици. „Голям колкото кокоше яйце“, „малък като залък“, „далеч колкото от Земята до Луната“. Макар и звучащи много общо, тези фрази моментално изрисуват в съзнанието ни предмети с определени размери, форма, състояние. И всичко това – благодарение на стандартизираните от столетия мерни единици.
За по-масовите от тях (като сантиметър и грам) дори са изработени специални еталонни единици, кротуващи от години под стъклен похлупак, но ако организирате специализирана по темата обиколка по света, ще намерите такова разнообразие от нечувани мерни единици, че ще се изумите от техния брой. Ето и няколко от най-куриозните.
Уелс и Белгия
Британците имат дълга и славна история по отношение на употребата на странни и нелогични мерни единици. Дори официалните им медии до ден-днешен използват с радост странни термини за големина, като например „голям като автобус“, „футболно игрище“ или „басейн с олимпийски размери“. Ние сме ги възприели от тях, разбира се. Само че най-странната от тези мерни единици едва ли сте чували досега. Тя е наречена Уелс и Белгия (The Wales and The Belgium). Уелс, част от Великобритания, е с размер приблизително равен по площ до този на държавата Белгия – около 20 000 кв.км.
Тази забавна мерна единица води началото си от създаването на славната Британска империя и е използвана, за да описва размера на различни географски зони така, че да станат понятни за нормалните граждани. Например по време на началото на войната във Виетнам британските медии описват подробностите за азиатската държава, използвайки изречения от сорта на „държава в Югоизточна Азия с размер 14 пъти колкото Уелс“.
Когато Великобритания се присъединява към Европейския съюз, Уелс е заменен от Белгия, държава около 1.5 пъти колкото Уелс, но отново според британците подходяща за сравнително представяне на размерите на географски области. А и звучи по-интернационално…
Един бананов еквивалент
Съществуват много начини да се измерва радиацията, като почти всички са кръстени на различни учени – гайгер, рентген, сиверт. Но какво ще кажете за „един бананов еквивалент“?
Всеки банан, който някога сте яли или тепърва ще изяждате, съдържа нищожно количество радиация. Стойността й е около 0,1 микросиверта (сиверт е приет стандарт за измерване на биологичния ефект от радиацията). Въпреки че това е очевидно безвредна доза, тя предлага понятен за хората начин за количествено представяне на ефекта от радиационното облъчване. Например – за да получите облъчване, сравнимо с това по време на ядрения инцидент във Фукушима, трябва да изядете… 76 милиона банана!
The Banana Equivalent Dose (BED) вероятно е и първата мерна единица, която се е превъплътила в реалния свят, избягвайки от света на комиксите. За пръв път тя е използвана в популярния уеб комикс XKCD. Оттогава насам е адаптирана и използвана от Форбс и BBC благодарение на добре запомнящата се асоциация.
Краб
Един краб може би ви звучи като мерна единица за ракоообразни (или за онкологично заболяване), но със сигурност не става дума за членестоноги или болести. Крабовете и техните братовчеди „миликрабовете“ се използват, за да се изрази интензитетът на радиацията в Космоса.
На пръв поглед странната мерна единица води началото си заради знаменитата красива „мъглявина Рак“ – огромни по размер останки от древна супернова, която на всичко отгоре е стабилен и постоянен източник на космическо лъчение. Подобно на еталонната метална пръчка, служеща за мерната единица „метър“ от 1960 година насам, мъглявината Рак служи за единен стандарт за космическа радиация.
През последните години учените са забелязали, че нейната радиация все пак не е толкова постоянна, колкото се е смятало преди, затова нейният статус на мерна единица започва да се разклаща.
Една брадосекунда
Областите на физиката и инженерните специалности са известни с това, че притежават огромен брой мерни единици, като някои от тях са направо смешни. Сред тях е и брадосекундата. Това е шеговита, но и доста популярна мярка за много малка дължина, дефинирана от разстоянието, което изминава растящата брада на средностатистическия мъж за една секунда.
Брадосекундата е сред многото мерки, вдъхновени (и пародиращи) от светлинната година – разстоянието, което светлината изминава за една земна година. Подобно на нея, точната дължина на брадосекундата е трудно да бъде определена, но може да се определи приблизително на около 5 нанометра. Изчисленията са базирани на факта, че в една година има около 31.5 милиона секунди, а нормалната човешка брада расте с около 15 сантиметра за 365 дни.
