Генерал о.р. Тодор Бояджиев е завършил радиоинженерство в МЕИ и е работил в системата на МВР. Изминал е цялата йерархична стълбица от разузнавач до заместник-началник на Първо главно управление на ДС. Посланик на добра воля на американския щат Оклахома. През 1990 г. е произведен в чин генерал. Депутат е във ВНС. Става главен секретар на МВР през 1991 г. Напуска сам през май 1992 г.
Президент е на създадената от него асоциация „Български евроатлантически разузнавателен форум“ (БЕРФ). Автор е на книгата „Разузнаването“ и други.
– Г-н генерал, вие сте баща и дядо, разкажете нещо за вашите внуци?
– Вдъхновението на човека в този му период идва откъм внуците. За мен те са стимул да пиша, че някога, в зряла възраст, ще се сетят за дядо си, като четат книгите му. Така че за мен те са голямото богатство на човека. От дъщерята имам внучка – Изабела, на 10 години, и Александър, който е първи клас. Те са на дядо и баба радостта, освен на мама и тате, разбира се. Имам син, който очаквам да ме направи дядо. Засега това не е станало, синът ми не е тук, около нас. По стечение на обстоятелствата той се роди по време на първия ми задграничен мандат в САЩ. Тогава аз не бях български дипломат, а бях български търговец. По американското законодателство всяко дете, родено на територията на САЩ, е американски гражданин. Въпреки съпротивата ми го писахме „американец”, сега е с двойно гражданство и от доста години живее в Щатите. Учи в България, а в Америка завърши университет, успя да спечели стипендия.
– Би ли се развила така добре американската мечта за някого, чиито роднини не са били търговци или дипломати в САЩ?
– В момента България е представена на американския континент последна в сравнение с всички останали. Икономическа емиграция има в началото на 20 век, когато САЩ са заселени от английски, немски, френски имигранти. Българите са сред последната емигрантска вълна. Но в момента българската емиграция в САЩ е една от най-големите. Вторият по големина български град вече не е Пловдив, а Чикаго. Кметът на града дори организира българска вечер, най-вероятно да печели гласовете на българските избиратели.
– Според вас има ли носталгия в българите зад граница, или се поамериканчват?
– Старата емиграция не е била обединена и прекалено много политизирана. Имало е стремеж да се американизират колкото се може по-бързо. Затова няма такава силна спойка, каквато се наблюдава при евреите, при поляците, унгарците, гърците. Те имат силни диаспори. Сега има известна разлика. Емиграцията, която е напуснала България не толкова политически, колкото икономически мотивирана, като че ли има тенденция за търсене на обща среда. Дори бих казал, че българската диаспора сега е по-обединена, отколкото е била преди няколко десетилетия.
– Патриотизмът в България – мит или реалност?
– Това е един болезнен въпрос. За съжаление, истинският патриотизъм в най-чистата му форма се среща доста по-рядко, отколкото популисткият патриотизъм. Патриотизмът у нас получи твърде много политическо измерение, в повечето случаи се използва като път до властта.
– Патриотизъм или псевдопатриотизъм са думите: „Елате в България, върнете се, българи, тук ви чакат майки и бащи, баби и дядовци”.
– Вярно е, че ги чакат. Интернет навлезе и в българското село, и то като продукт на тази нова емиграция. Баба и дядо на село сядат пред компютъра, за да включат скайп и да се видят с децата и внуците. Светът стана едно глобално село! Гурбетчийството такова, каквото е било преди век, и гурбетчийството днес се различават и по тази компонента – връзката не се прекъсва. А друг е въпросът доколко изразът „елате, върнете се” е израз на истинска загриженост при страхотната демографска криза, пред която сме изправени, или е по-скоро популистки и политически зареден. Според мен този призив обслужва все още политически интереси. За съжаление, в България ги няма тези стимули – не богатият и обезпечен живот, а перспективата я няма. Държавата не изпълнява своята функция и своята роля.
Дребният и средният бизнес не са подкрепяни, напротив, притиснати са в ъгъла, до въжетата. За какво да си дойдат тези млади хора, които междувременно са постигнали някакво ниво на развитие? Моят син е типичен пример. Той е вицепрезидент на една уважавана финансова корпорация, носи отговорност за портфейли от милиарди долари на клиентите на тази корпорация. Той учеше в Щатите с мисълта да се върне. Когато завърши, имаше дилемата – да се върне в България като специалист по управление на риска на големи капитали. А кой държеше големите капитали през 90-те години на миналия век? Та дилемата му бе да дойде да работи за някоя мутра или мутренска организация или да работи за доказана фирма с международен авторитет. Той си е българин на 100 процента, милее за България, но ще се върне в България, когато види възможност да се реализира. А това е валидно за всички млади хора. Или когато реши тук да си кара пенсионерските години. Но тогава няма да е необходим на България. На България й трябват млади хора в разцвета на силите им. А за да се върнат, държавата трябва да си свърши работата.
– Как смятате, младите българи не се ли асимилират по естествен път, ако щете поамериканчват, или запазват българското в себе си?
– Несъмнено го има и този момент. Един българин има по-малко възможности за реализация от американец от български произход. Това важи не само за българите. Но е факт, че в Щатите има десетки училища, които са български, но са извън американската образователна система. В тях родителите карат децата допълнително, за да научат български език, да познават български писатели и поети, история, география на България. Това говори, че този стремеж към запазване на българското го има. Възниква и въпросът какво прави българската държава за тези училища? Имало е период, в който сме изпращали учители да учат на български децата на градинарите ни в Чехия. И това е ставало много преди 9 септември. Струва ми се, че българската държава не прави необходимото и по този въпрос. Още един пример. Над 1 млн. са българите зад граница, те са евентуални гласоподаватели, а и такива, които могат да бъдат избирани на определени постове. Но процедурата е много тромава. Живеем в ерата на интернет, как една държава като САЩ може да има различни възможности за гласуване? По пощата, машинно и електронно. Наред с традиционния начин за гласуване.
– Някои биха ви опонирали, че няма финанси…
– Какво значи, че няма финанси? Едно гласуване по пощата не изисква кой знае какви финанси и едва ли ще струва повече, отколкото да се открият няколко изборни секции зад граница. Въпрос на организация, въпрос на перспектива. И на практика да нямат правото да бъдат избирани. Затова съм на мнение, че конституцията трябва да се пипне.
– Заговорихте за глобализация. Не смятате ли, че глобализацията ще обезличи националността? Да не говорим за САЩ, да вземем за пример ЕС.
– Глобализацията носи със себе си и доста негативни перспективи. Въпросът е как и в какво русло ще се развива. И към момента има доста сериозна съпротива срещу някои тенденции на глобализацията. Аз лично не съм противник на това да се обединяват, да се окрупняват, да се уеднаквяват законодателства. Преди 20 години, когато създадох Българския разузнавателен форум, вдигнах утопичния лозунг: „Шпиони от всички страни, обединявайте се!”. Тогава много хора смятаха, че това е абсолютна утопия. А в момента вървим точно към това. Убеден съм, че ще дойде време, когато едно подобно сътрудничество няма да остане само в рамките на един военен или икономически съюз като ЕС и НЕТО. Тероризмът в момента е заплаха и за много арабски страни. В един момент и арабски разузнавания ще искат сътрудничество с разузнаванията на ЕС и НАТО. Не е задължително тероризмът да остане само в Близкия изток.
Глобализацията не трябва да бъде за сметка на националната култура.
– Сещам се за един пример от времето, когато България водеше преговорите за членство в ЕС. Български художник, който от години живее във Франция, изрази съжаление и нежелание ЕС да му определя какво да яде и какво – не. Помните, че се водеше една псевдодискусия за това, че ЕС иска да забрани шкембе-чорбата, а художникът явно я харесва.
– Аз ви давам друг пример, в САЩ не се яде агнешко. Американците приемат, че това е токсична храна. Агнешко може да се купи в гръцки или сръбски магазини. Не може да се върви към тотално уеднаквяване. Не може да доставяш демокрация с оръжие в държави, където има съвсем различна култура.
– Какво смятате за инвазията на САЩ в Ирак и Афганистан?
– Отговорът бе даден в Париж, в Ню Йорк, Лондон, Мадрид. Не може едни ценности да се налагат с оръжие в ръка. Ако се върна назад във времето, редица историци с безспорна репутация доказаха, че бомбардировките над София по времето на Втората световна война, заповядани от Чърчил, са военно престъпление. България може да е обявила война на Англия, но не е изпратила нито един войник на фронта. Ето пример за двоен стандарт.
– Досиетата и настоящата комисия предполагам, че са ви голяма болка?
– Тази измишльотина 25 години разделя българската нация. Аз от трибуната на ВНС на 4 декември 1990 г. четири пъти предупредих да не отварят Кутията на Пандора. Идеята за досиетата беше зачената в грях, много се самоизлъгаха, че с отварянето на досиетата ще се преживее един душевен катарзис. Закрихме НТР, икономическото разузнаване, а това са най-печелившите отрасли на всяка икономика. Предупреждавах колегите и предлагах решения – испански вариант, при който всички досиета бяха запечатани за 100 години; гръцки вариант – всички досиета отидоха в доменната пещ, без да се отварят.
– Ако имахме работещо икономическо разузнаване, щеше ли да се случи случката „КТБ”?
– Ако имахме действащо икономическо разузнаване, БГА „БАЛКАН” нямаше да бъде продадена за 1 долар, „Кремиковци” нямаше да бъде продаден за 1 долар. Не твърдя, че не е трябвало да бъдат приватизирани, но щяха да бъдат изгодно продадени…
– Какво е мнението ви за новите законопроекти за специалните служби и службите за сигурност?
– Вижте, много работи могат да се направят, но след един широк дебат. Истината се решава в спора, а не в диктатура. Не може едни псевдогенерали, които не се и знае как са станали такива, за една нощ да решат да обединяват военното и цивилното разузнаване. Десет години се говори за закони, но няма обществено обсъждане по тях.
– Как бихте коментирали случващото се в Украйна и как се държат нашите сънародници? Как реагира българската държава спрямо случващото се и успя ли да защити сънародниците ни?
– Българската държава омаловажава факта, че в Украйна живеят над 250 000 българи. Българският външен министър побърза да посети Украйна и да заяви, че НИЕ сме на страната на Киев. Добре, заявил е позиция, но кои сме НИЕ? Под НИЕ имам предвид и Съюза на тракийските дружества, на който съм зам.-председател. Дружеството има отношения с Асоциацията на българите в Украйна. Никой не се съобразява с това нещо. Основателно човечеството скочи срещу избиването на невинни граждани, журналисти във френската столица. Но къде беше човечеството, когато се избиха над 70 човека в Дома на профсъюзите в Одеса? Каква беше реакцията? Да заклеймяваме Русия! В Одеса, украински град, властите позволиха да се избият десетки невинни. Защо е този двоен стадарт? Тероризъм имаше в Москва, в Одеса, Париж, Ню Йорк. Не може един път да е тероризъм, а другото да не е тероризъм.
– Крим и Путин?
– В Крим се проведе референдум и гражданите казаха, че искат отново да са в пределите на Русия. Крим не беше анексиран силово, а върнат в пределите на Русия. Някои поставят под съмнение вота, но хората гласуваха и казаха своята дума. Ще ви разкажа едни виц: „След референдума в Крим по червения телефон Обама звъни на Путин и го пита: „Какво става в Крим?”. И Путин му отговаря: „Барак, за нас в момента Крим не е важен. Нашите хора сменят името и на Аляска”. Обама го пита: „Как ще се казва Аляска?”. А Путин отговаря: „Айскрим”.
– Какво за вас са датите 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г.?
– Няма да използвам думите революция или контрареволюция. Несъмнено това са важни дати в българската история.
– Какво прави сега един пенсиониран български генерал?
– 55 е младежка възраст, и на 75 човек може да е активен. Водя пълноценен и активен живот. До един месец, на 25 февруари, излиза шестата ми книга „Тайните операции, които промениха света”. А в творческите ми планове влиза издаването на още три книги.
Георги АРГИРОВ
