Малко са системните фунгициди, които лекуват заболяването. Повечето действат профилактично
На 29 януари гл.ас. д-р Звездомир Желев от катедра „Фитопатология“ в Аграрния университет събра лозари за семинар на тема: „Нови подходи за борба с болестите по лозата“. В ангажираната аудитория не остана свободен стол. Д-р Желев разказа за наблюденията си върху изявите на маната по лозата, като проследяването им е станало възможно с помощта на модела RimPro Plasmopara, който изисква ежедневни метеорологични данни, т.е. наличието на метеостанция. Лекторът предупреди стопаните да не се успокояват, че болестта е останала в 2014 г. и даде примери за нейната извънредна устойчивост.
След семинара д-р Звездомир Желев даде интервю пред АгроПловдив
Д-р Желев, като имаме предвид силния инфекциозен фон от мана, натрупан от миналата година, какви основни препоръки бихте дал на лозарите за тази година?
Идеалният вариант за лозарите е да имат разположена в близост или в самия масив метеорологична станция, за да следят чрез модела RimPro Plasmopara развитието на болестта. Дори и лозята да са на 3-4 км разстояние от станцията, дори и да има разлика в количествата дъжд, това не променя съществено нещата. Ако изключим идеалния вариант, тогава е добре производителите да поддържат някаква връзка с нас, защото вече има разположени станции на много места в страната. Не може в Пловдив, например, да сме констатирали зараза, а в Чирпан тя да се появи три седмици по-късно или по-рано. Тоест, разполагаме с груб ориентир. За да се активира зимната зараза, това не се дължи на един дъжд, а на поредица от събития – температура, развитие на растенията и т.н., които насочват нещата в определена посока.
Колко метеостанции има вече в страната?
В Пловдивско са най-много – без да се замисля, се сещам за поне пет станции, но има и други. В
На семинара
област Пазарджик също са доста. В Любимец са инсталирани девет. В Западна България знам за три. В Добрич също имаме вече три станции. Сега в Бургас има интерес.
Казахте, че е добре лозарите, които не могат да заделят 4 хиляди лева за станция, да поддържат връзка с университета. Как на практика ще се случи това?
Предстои да създаде електронно пространство в сайта на университета, където да публикуваме периодично информация за някои тенденции през сезона. Идеята е данните, с които разполагаме да станат достъпни за повече хора. Обикновено маната тръгва от морето към вътрешността.
Към вашия семинар за болестите по лозата имаше голя интерес. Кое според вас беше най-поучителното за присъстващите?
По-дребните лозари например масово се заблуждават, че ако пръскат препаратите в по-голяма и дори двойна доза на указаната, могат да се справят с маната. Миналата година те действаха така, когато са изпуснали правилния момент на третиране. В това няма смисъл – не работи, дори е вредно. Много важно за всички е да знаят, че трябва да сменят препаратите, както по групи според активното вещество, така и в самите групи. От доста време замисляме с колегите дистрибутори на препарати да групираме продуктите с указания кои комбинации са добри и кои препарати не бива да се смесват. Има международна организация, в която участват производители на препарати за растителна защита и която дава общи препоръки за същото.
Ако зимата се запази мека, както е до момента, кога лозарите трябва да помислят за третиране срещу маната?
Не е професионално да отговоря директно на този въпрос. Но по принцип, за да има зараза, трябва да има листа. Ако зимата продължи да е така топла, не по-рано от средата на април. Най-универсалното правило е стопаните да обследват редовно лозята си и открият ли първи петна – сезонът е започнал. Веднага да действат!
Как да действат? С контактни препарати?
Зависи от информацията, която дава моделът. Ако разполагаш с нея, можеш да подхождаш по-гъвкаво. Няма правило, въпреки че е практика първото пръскане да е с контактни препарати. Аз лично това бих направил. Недостатъкът, ако подхождаш само с контактни фунгициди е, че те бавно покриват новия приръст. Но пък е оправдано, ако рискът от зараза е много нисък. По правило аз не деля препаратите на контактни и системни, а на профилактични и лекуващи. Защото повечето от системните продукти при маната са профилактични, така както са и контактните препарати.
А препоръчвате ли синия камък?
Синият камък също може да се използва, но върху млади лозови листа той може да направи пригор. Има по-меки препарати, които са с подобен ефект. След „грахово зърно“, когато е последната чувствителна фаза, лозарите отново могат да преминат на контактни препарати. Ако обаче видим, че дори след фаза „грахово зърно“ има много силни зарази, тогава трябва пак да подходим с по-силни системни препарати. И отново ще повторя, че ако човек разполага с информация, може да бъде много гъвкав. Всеки препарат си има място в борбата срещу маната. Контактните например притежават предимството, че болестта не създава резистентност към тях. Когато очакваме малко дъжд и зараза, контактният фунгицид би ни свършил перфектна работа.
На семинара заявихте, че са много малко системните препарати, които лекуват маната и ми се стори, че учудихте мнозина.
Така е. Има общо взето два-три продукта, които лекуват. Единият е с активни вещества алуминиев фозитил и флуопиколид, а също и препарат с активна съставка мефеноксам, само че при него проблемът е, че вече откриваме резистентност. Най-добрите препарати са най-уязвими, защото те убиват едно звено от гъбата и ако то се адаптира, ефектът изчезва. Същото се случи и със стробилорините.
За колко години един препарат се изчерпва като възможности заради факта, че гъбата придобива резистентност?
Това е много интересен въпрос. Опити са доказали, че ако се добави към препарата сяра, той е ефективен по-дълго време. Мога да цитирам един колега, според който след десетото пръскане фунгицидът спира да действа. Но това е негово наблюдение и няма създадено правило за това. Искам да внуша на лозарите, че на година трябва да използват един препарат не повече от два пъти. Ама те не слушат. Като излезе на пазара нов и много добър фунгицид, те пръскат само с него и го изкривяват. Ако трябва да обобщя, златното правило е, че препаратите трябва да се редуват. Друг съвет – винаги да добавят сяра, когато третират. Винаги! Това е „А, Бе“-то. Това влияе и на акарите.
Говорихте и за антиспоролантите?
Да, чрез тези препарати се бориш със спорите, но не и с петната. Това са фунгициди, които имат такъв аспект на действие, че пречи на спорите.
Ще организирате ли през сезона открити дни за лозарите?
Идеята ми е да направя такива през лятото.
Бихте ли изброили културите, за които предлагате модели за растителна защита?
Черешите и вишните. Колегите в Кюстендил приложиха модела и казват, че са имали много добри резултати. Около два пъти са намалили пръсканията срещу бяла ръжда. Имаме модели още и при ябълката – срещу струпясване и плодов червей. За житните работим по въпроса.
