Рядкост е на екрана да видим Апостола на свободата, а в продукция, която да се хареса на всички – практически невъзможно
Вероятно най-известен като Васил Левски е Илия Караиванов. Актьорът, който си отиде на 60 през 2009 г., се превъплъщава в Апостола на свободата в постановка на Телевизионния театър от края на 80-те.
Той участва и в сериала „Записки по българските въстания“, където му се пада да играе Георги Икономов, а неотдавна радио „Бинар“ го нареди на пето място сред 20-те най-секси БГ мъже на всички времена – преди днешни звезди като Деян Донков, Валери Йорданов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов.
В навечерието на 100-годишнината от обесването на Левски, през 1971-ва, театралното светило Вили Цанков режисира 10-серийния телевизионен филм „Демонът на империята“, по сценарий на Стефан Дичев, където „джингиби“ се изпълнява от Илия Добрев. По това време актьорът, който по-късно става професор в НАТФИЗ, няма и 30 години.
„Навремето улиците опустяваха, когато се излъчваше сериалът по телевизията. Децата тичаха след мен и крещяха: „Джингиби, предай се!“, разказва той през 2012 г. в интервю за в. „Над 55“.
Добрев си спомня, че кандидатите за ролята били шестима. „Бих казал, че ролята на Левски за мен беше младежка авантюра в най-хубавия смисъл на думата. На младостта й е присъщо да рискува, много да не се замисля.
Ако сега ми поверят ролята на Левски, при всички случаи ще ми бъде много по-страшно, много по-отговорно и опасно. Защото, слава Богу, българинът е съхранил в себе си кумира за Апостола на свободата. И иска да го види на екрана такъв, какъвто лично той си го представя. Така ако
българите са 7 милиона – толкова на брой са и представите за Васил Левски
Тогава аз осъзнах, че да се опитвам да играя историческата личност, е абсолютно невъзможно. Просто трябва да се опитам от това, което знам, което съм прочел и научил за него, да извадя единствено човека – с неговите страдания, неговите болки и неговата душа. И оттам нататък – неговия героизъм, който просто няма равен на себе си.“
Горе-долу тогава Радой Ралин написва сценария „Аз съм Левски“, който обаче остава нереализиран и е издаден като книга две десетилетия по-късно, през 1994-та.
Виж още: Баща и син си говорят за Левски
В по-ново време, през 2003-та, Димитър Шарков поставя за БНТ пиесата на Стефан Цанев „Тайната вечеря на Дякона Левски“. Там главната роля е поверена на Даниел Цочев – актьор, който е известен най-вече със задкадровата си работа в дублажа и дори е печелил награда „Икар 2008“ в категорията „Златен глас“ за озвучаването на Хю Лори в „Д-р Хаус“.
И трите превъплъщения обаче са на малкия екран. В 100-годишната си история родното кино така и не успява да направи сносна екранизация за живота на най-великия българин, а след 1989 г.
престана и снимането на мащабни исторически продукции
„Дякон Левски“, който имаше амбициозна премиера в зала 1 на НДК, се опита да попълни този пропуск със съмнителен успех, тъй като актьорът Максим Генчев, който е и режисьор, и сценарист на филма, няма особено голям драматургичен и постановъчен опит.
Виж още: Потомка на Левски за филма на Максим Генчев: Потресаващо е!
Като Апостола на свободата пред камерата се изявява Веселин Плачков от Плевенския драматично-куклен театър „Иван Радоев“, който днес в интервю за в. „Стандарт“ споделя, че сега би искал да изиграе пълен антипод на Левски – „някой злодей, истински мръсник“.
Миналото лято в друго интервю, пред „Блиц“, на въпрос „Трудно ли влезе в образа на Дякона?“ 34-годишният актьор отговаря: „Много трудно, много трудно!… Още повече, че знам каква е отговорността и всеки, който се захваща с подобно нещо, е притеснен. (…) Делят ни 143 години – толкова е разликата във възрастта на Левски и моята.
И все пак намерих близост. Бунтар съм.“
Според жълтата преса фаворит за ролята бил и Калин Врачански – чиято кандидатура била отхвърлена от Генчев заради… торбичките под очите.
Първоначалният избор на режисьора паднал върху друго лице, известно от сериалите – Димо Алексиев, с когото Генчев играе в „Седем часа разлика“. Заради творчески различия обаче актьорът, който по-късно стана Йовков в „На границата“, е отстранен от продукцията.
Димо Алексиев с реж. Станимир Трифонов на снимачната площадка на „На границата“
Всъщност първия опит да заснеме филм за Васил Левски прави още пионерът на българското кино Васил Гендов с „Бунтът на робите“ (1933), където е режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля.
„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес“, коментира той и определя творбата си – останала в историята и като първия роден звуков филм, – като „химн на българския дух“.
Виж още: 13 факта от историята на българското кино
Въпреки че има успех сред зрителите, лентата бива посрещната с критики, а по настояване на турското посолство е цензурирана и в крайна сметка спряна.
„Бунтът на робите“ обаче води и до положителен резултат: филмът е
сниман в Карлово и става повод да бъде възстановена родната къща на
Апостола, която по това време вече била почти рухнала, а дворът –
обрасъл с бурени, разказва в. „24 часа“.
Тъй
като в масовките участват войници от местния полк, режисьорът търси
помощта на командира им – бъдещия лечител Петър Димков, който има
основен принос за реставрирането и отварянето й като музей през 1937 г.,
когато се навършват 100 години от рождението на Левски.
Виж още: 10 цитата от Васил Левски, които трябва да помним
Според историка Божидар Димитров да се направи филм за Васил Левски не е невъзможно, но е трудно и рисковано начинание, а авторите му винаги ще бъдат силно оспорвани, защото всеки от нас си има своя представа за Апостола.
„В националното съзнание веднага след Освобождението пропагандата е изградила един стереотип за Левски като за някакъв средновековен аскет просто защото няма никакви други модели.
Образ, изчистен от всички нормални човешки черти,
на когото са чужди алкохолът, цигарите, жените и всички останали мислими и немислими обикновени слабости. И който на 100% се е посветил на една кауза – възстановяването на българската държава.
И затова и до ден днешен все още се вторачваме с умиление за отчетените грошове за кафето и маслините, а не на това, че Левски е най-успешният български политик в ново време. Защото само пет години след гибелта му неговата цел е реализирана – българската държава е възстановена“, обяснява директорът на Националния исторически музей пред „Стандарт“.
