Необходими продукти 10 г мая 250 г брашно + брашно за овалване на тестото ½ ч. л. сол 100 мл мляко 2 с. л. зехтин 250 г шампиньони 1 глава червен лук 100 г скариди 100 г козе сирене 2-3 скилидки чесън Пипер и други подправки – на вкус
Начин на приготвяне Маята се разтаря в 4 с. л. топла вода. В чаша се смесва маята, млякото, зехтинът и солта. Постепенно се добавя пресятото брашно (може по желание да се използва тъмно брашно или по-едро смляно брашно). Замесва се негъсто тесто, покрива се с кърпа и се поставя на топло за 2 часа.
Гъбите се измиват и се нарязват на парченца. Почистват се лукът и чесънът, нарязват се на полукръгчета. Скаридите се изплакват, ако са големи – също може да се нарежат на парченца или наполовина.
След като тестото се е увеличило поне 2 пъти, започваме да го месим. Добавяме брашно, докато тестото стане достатъчно еластично, но не твърдо. Разделяме го на 2 порции (може и на 4 малки) и го разстиламе на кръг.
След това го намазваме с козето сирене, отгоре слагаме гъбите, лука, чесъна и скаридите. По желание може да се посипе със свежа зеленина (магданоз, копър или босилек). Сол, чер пипер и други подправки добавяме по вкус.
Пече се във фурна, предварително нагрята до 220 градуса, в продължение на 15 минути.
Приятен апетит!
Малко история Името Тарт фламбе (на елзаски Flammekueche, на немски Flammkuchen, на френски tarte flambée, буквално „горяща торта) е популярно ястие, характерно за елзаската и южногерманската кухня. Донякъде напомня пица. Традиционни за направата му са бялото сирене или сметана, лук, парченца салам или бекон, но днес в ресторантите в Елзас и Южна Германия се предлагат с най-различен пълнеж – с пиле, риба, морски дарове, или пък с плодове.
Названието може да ви подведе, че става дума за блюдо, което се фламбира (полива се с алкохол и се подпалва). В случая обаче фламбе означава приготвен на открит огън, в „езиците на огъня”.
Ястието идва от селската кухня. В елзаските села хлябът се печал веднъж на 2-3 седмици, затова процедурата се превръщала в нещо като малък семеен празник. Току що запалената пещ била твърде гореща за печене на хляб, но в нея можело бързичко, за 1-2 минути да се запече тънък лист тесто. Фламбето се изваждало, поставяло се на дървена дъска и се режело на парчета. Всеки от събралите се край стопанина на дома получавал своето парче, пълнели го с каквото решат, сгъвали го или го навивали и похапвали с ръце.
Модата на пиците извадила на бял свят тази стара традиция, която започнала да се предлага в ресторантите през 60-те години. Днес във всеки елзаски ресторант се предлагат няколко вида тарт фламбе, като се подчертава, че то се прави на дървени въглища. Има даже верига ресторанти, специализирани в приготвянето на тарт фламбе, например «Flam’s», които имат клонове в Париж, Гренобъл, Лил, Лион.
