прегледана 1830 пъти | добавена на 11.03.2013 г.
Жлъчнокаменната болест – описание
Жлъчнокаменната болест е широко разпространено заболяване, особено в някои страни. Безспорен факт е, че заболяването се обуславя от начина на живот и хранене. От жлъчнокаменна болест боледуват предимно жени (6 пъти по-често от мъжете), и то в средната и над средната възраст – между 35 и 45 години.
Жлъчнокаменната болест – причини
Причините на жлъчнокаменната болест са в изменения състав на жлъчката и на механизмите на нейното изливане в червата. Нормалната жлъчка представлява преситен воден разтвор, съставките, на който се задържат в разтворено състояние благодарение на определено съотношение помежду им. При някаква промяна в жлъчката тези съставки могат да образуват ядро за отлагането на камъни. От отделните съставки на жлъчката холестеролът и солите на жлъчните киселини играят най-голяма роля за поддържане на нейния стабилност. Образуването на камъни в жлъчния мехур се благоприятствува и от смущения в оттичането на жлъчката в червата, вследствие притискане на жлъчните пътища. Това се наблюдава при бременност, застоял живот, нервни и психични напрежения. Застоялата в жлъчните пътища и жлъчния мехур жлъчен сок се сгъстява, променя химичния си състав и стабилитет, което е сериозна предпоставка за образуване на жлъчни камъни. Честа и важна причина за образуването на жлъчните камъни е и инфекцията на жлъчните пътища. Инфекция може да настъпи при някои чревни заболявания като: апендицит, възпаление на женските полови органи, хронични възпалителни заболявания на сливиците и зъбите, както и някои общи инфекции на организма. Образуването на жлъчните камъни става най-често в жлъчния мехур, те могат да се образуват и на всякъде по жлъчните пътища – във и извън черния дроб. Броят и размерите им варират при различните индивиди. При някой индивиди могат да бъдат от няколко до няколко хиляди, а формата им от грахово зърно до големина на ябълка. Kамъните могат да бъдат с правилна и неправилна форма.
Жлъчнокаменната болест – симптоми
Наличието на камъни в жлъчните пътища не винаги е свързано с оплаквания. В 40-50% от случаите жлъчните камъни са случайна находка при рентгенови изследвания или операция. Най-характерната проява на жлъчнокаменната болест са жлъчните кризи. Тези кризи настъпват най-често след някоя грешка в диетата – употреба на дразнещи, препържени или много тлъсти храни, яйца, хайвер, пикантни храни и много други. След преяждане, след употреба на студени или горещи храни и течности. В много случаи кризата се обуславя от физически или психични пренапрежения, преумора или настинка. При жените кризите често съвпадат с началото на менструацията. В немалко случай обаче жлъчните кризи се развиват видимо безпричинно. Кризите при жлъчнокаменнаболест настъпват най-често към полунощ. След тежък, изпълнен с кошмари сън болните се събуждат от силна болка в корема, гадене, нерядко повръщане. Болката бързо се локализира в дяснотоподребрие. В началото тя е тъпа, но скоро става остра, с присвивания и временни отпускания. В някои случаи болката може да стане непоносима. В типичните случаи болката се излъчва към дясната плешка и дяснато рамо, а отпред – към дясната ключица. Нерядко обаче болката може да се излъчи и към сърдечната област или надолу към пикочните органи. Жлъчнокаменната криза често се съпровожда с втрисане, неспирни повръщания, неспокойствие, студена пот. В много редки случаи при хора с нисък праг на болка може да се стигне до загуба на съзнанието. Продължителността на една средно тежка жлъчнокаменна криза е около 2-5 часа. Тежките кризи обаче могат да продължат и едно денонощие. След премиването на кризата болните са отпаднали, изтощени, чувстват корема си болезнен и подут. В някои случаи болните получават една жлъчнокаменна криза през живота си. По-често обаче тези кризи се повтарят със или без повод. Между тях част от пациентите се чувстват добре, но повечето имат оплаквания, които са известни под името диспептична форма на жлъчнокаменната болест.
Диспептична форма на жлъчнокаменна блест
Диспептичната форма на жлъчнокаменната болест може да бъде единствена клинична проява на заболяването, но може да бъде и само междупристъпно състояние. При тази форма се наблюдава подчертана непоносимост към редица храни – главно много тлъсти запръжки, яйца, хайвер, пикантни, газирани напитки и пр. След употребата им пациентите чувстват тежест под лъжичката, гадене, оригване, и понякога лека и бързо преходна жлъчна криза. Твърде често пациентите имат неприятен метален вкус, сухота в устата сутрин, гадене, шумни оригвания на празен стомах , чувствуват корема си подут и напрегнат, получават тежест и тъпа болка в дясното подребрие и прочие дори при правилен хранителен режим. Тези оплаквания се засилват след хранене, при продължително седене, при работа в свито положение и нерядко при лежане на лявата страна. Покрай оплакванията имат много газове, често упорит запек, се с пристъпи на немотивирана диария. Характерно за диспептичната форма на жлъчнокаменната болест са редица нервно психични прояви. Пациентите са раздразнителни, сприхави, нервни, нерядко страдат от упорито безсъние и чести пристъпи от главоболие с мигренозен характер. Жлъчнокаменната болест протича различно при пациентите. В едни случаи след 1-2 или повече пристъпа завършва с пълно оздравяване. В други случаи обаче взема хроничен прогресиращ ход и със сменящи се периоди на подобрение и влошаване нерядко трае през целия живот на болните.
Жлъчнокаменна болест – усложнения
Жлъчнокаменната болест може да даде редица усложнеия, някои от които са животозастрашаващи, като: възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване, пробив, образуване на ненормални съединения между жлъчните пътища стомаха и червата. Дълготрайната жлъчнокаменна болест (особено усложнената с възпалителни изменения и застои на жлъчката) води до тежки увреждания на чернодробната тъкан. Тези увреждания могат да завършат с развитие на т. нар. жлъчна цироза, която е сериозно заболяване. Режимът на живот и хранене и лечението на жлъчнокаменната болест биват различни според формата и проявите на заболяването. През време на криза болните трябва да останат обезателно на легло. Препоръчва се прилагане на топлина в дясното подребрие – най-добре електрическо одеало, затоплен и увит в мокра кърпа термофор, торбичка със затоплен мокър пясък, едра сол или трици.
Поведение по време на криза при камъни в жлъчката
Леките кризи обикновено се успокояват само с тези средства. В по-тежките случаи обаче винаги се налага лекарска намеса. Лекарска помощ трябва да се потърси обезателно при повишена температура и поява на жълтеница. През време на кризата болните е добре да останат само на течна храна: слаб чай с малко захар, разреден от компот от ябълки, круши или праскови, разредено и прецедено кисело мляко. С подобряване на състоянието и изчезване на гаденето и повръщането хранителният режим постепенно се разширява, като се включват пасирани зеленчукови супи без масло, млечни каши с ориз или грис, плодови сокове, варени нетлъсти меса и риба. След успокояването на болките пациентите трябва да спазват определен хранителен режим и режим на живот още поне 30-45 дни. Спазването на този режим е най-доброто средство за предотвратяване на нови кризи и усложнения. Режимът на живот и хранене е най-важното лечебно средство за диспептичната форма на жлъчнокаменната болест. Болните трябва да избягват вдигане на тежести, тежка и напрегната физическа работа, да се пазят от настинки, от сътресения на тялото, силните неприятни нервно-психични напрежения и преяждането. За избягване и преодоляване застоя на жлъчката болните не трябва да водят заседнал живот, а да се движат повече и да упражняват някакъв спорт. Обикновено болните от жлъчнокаменна болест са хора с наднормено теглно, поради което се налага ограничаване на общото количество на храната. Това понякога е доста трудно, защото тези болни са обикновено хора с увеличен апетит.
Жлъчнокаменна болест – диета и хранителен режим
При жлъчни камъни се налага ограничаване, а в някои случаи и пълно отстраняване от храната на източниците на животински мазнини, животински вътрешности, яйца, хайвери, все храни богати на холестерол. Пациентите могат да получават до 50-60 г мазнини дневно, и то ОСНОВНО от растителни масла или прясно краве масло. Трябва да се ограничи употребата на месни и рибни консерви – пастърми, луканки, сушени пушени тлъсти риби. Кренвирши и не тлъсти пресни колбаси са разрешени в ограничени количества. От растителните храни се ограничават бобовите храни, специално зрелия боб, спанакът, лападът, сините патладжани, сините сливи, големите количества зеле и картофи. Туршиите и киселото зеле също не са добри за консумация. Растителните консерви, стерилизирани под вакуум, са разрешени. Ограничава се употребата и на тестени храни, като: баници, мекици, бюреци, кашкавалки и прочие. Макарони и юфка могат да се употребяват като гарнитура, и то от немного затлъстели болни. Разрешени са не тлъсти меса и риби, яйчен белтък, мляко и млечни продукти тип бяло саламурено сирене, а ферментираните сирана са забранени. Твърде ефикасно е балнеолечението при жлъчнокаменната болест. Препоръчват слаби алкално-фосфатни води, които облекчават отделянето и изливането на жлъчката.
Жлъчнокаменната болест – Профилактика и лечение
Подходящи балнеолечебни места със подходящия състав на водата при жлъчнокаменната болест са Хисаря и Горна баня. Водата се използва, както за пиенето (по 1-1,5 литра дневно) така и баните с температура на водата до 37 градуса, провеждани през ден или всеки ден. При жлъчнокаменната болест се използват и редица процедури масажи, парафинови апликации в дясното подребрие. За лечението на жлъчнокаменната болест широко се използуват и различни народни средства – билки и чайове. Добре повлияват запарките от корен на цикория, от цвят на лайка, мента, жълт кантарион (поотделно или смесено). Препоръчват се сок от черна ряпа, маслинено масло с лимонов сок – по 1 супена лъжица сутрин на празен стомах. Известно лечебно средство е т. нар. реза. Тя представлява утаечни конкременти в жлъчния мехур на някои животни и се пие разтворена във вино или зехтин. Резата съдържа соли на жлъчните киселини, които спомагат за поддържане стабилитета на жлъчката. В някои случаи обаче в ядрото на резата могат да останат запазени болестотворни микроби. При развитие на усложнения и специално при увреждане на чернодробната тъкан се налага промяна в режима на живот и хранене на пациентите. По своята същност тези усложнения почти винаги налагат неотложна лекарска намеса . При редица пациенти въпреки правилно проведеното лечение и точния режим на живот и хранене състоянието не се подобрява. Развиват се усложнения, които налагат оперативно лечение.
Оперативното отстраняване на жлъчния мехур не е лечение за причината на жлъчнокаменната болест
Това е процедура по отстраняване на жлъчката, без да повлиява основните причини, моменти и механизми. Поради това не всякога оперативното отстраняване на жлъчния мехур подобрява положението на болния. При около 30-40% от оперираните имат оплаквания и след операция. В някои случаи тези оплаквания могат да бъдат дори по-силно изразени, отколкото преди операцията. Много често оперираните пациенти имат болки в дясното подребрие (които напомнят на жлъчни кризи), разстройства в храносмилането, възпаление на жлъчните пътища. Профилактика на жлъчнокаменната болест включва преди всичко регулиране начина на живот и хранене. За да се избегне опасността от образуване на камъни, трябва да се води системна борба срещу затлъстяването, срещу нервно-психичните напрежения. Трябва да се води нормален живот, който включва леки упражнения и рационално хранене.
Етикети
жлъчка, жлъчнокаменна болест, камън в жлъчката, холестерол,
