КОЖАТА е най-големият орган в човешкото тяло. Тя е границата на нашата физиологична клетка с околната среда. Нейните функции са:
1. Защитна.
2. Да поддържа връзката (макро-хомеостазата, единството) на организма с окръжаващия го свят.
3. Да дава информация и необходимия набор от усещания за оцеляване, заплаха и удоволствие.
4. Да предава най-фините трептения на околната материя, които в зависимост от нагласата си, ние или не отчитаме, или възприемаме на подсъзнателно и полусъзнателно равнище.
ТЕКУЩ ИЗВОД: Ако поддържаме кожата в готовност за поне 50% от всичките и функции, тя ще изглежда добре.
ОКОЛНАТА СРЕДА варира с влажност между 35 и 85-90%, средно 70%. Водата в тялото ни също е около 70%. Това означава, че повече от две трети от кожата са вода, т.е. необходимо е постоянното и оводняване.
ПЪРВАТА ни цел е да поддържаме механичния и порьозен еластицитет на кожата. Механичният се поддържа с усуквания, масажи и работни (тренировъчни) мимики (кожата на лицето).
Порьозният е следствие от чистотата на кожата и умението да се потим.
Потенето, предизвикано от физически упражнения е за предпочитане, защото е следствие от работата на целия организъм и поддържа връзка между вътрешната функционалност и тази на кожата.
ВТОРАТА ни цел при грижа на кожата е да я накараме да се (авто)съкращава и самопочиства в дълбочина.
Постига се с използване на вода с по-ниска температура, в контраст с по-висока.
Утринното активно плискане и механчно масажиране на лицето, обтриването на раменете/гърдите/корема с поносимо груба хавлия, кара клетките на кожата да трептят активно, да изхвърлят наслоените токсини и активно да търсят нови, свежи минерални попълнения.
Плуването сутрин, с дълбоко раздишване, във всички случаи е добро решение, защото кожата възстановява биоелектричния си потенциал и готовността да играе ролята на приемо-предавател.
НА ВЪПРОСА „Солариум или Слънце“, отговарям: СЛЪНЦЕ. То е все едно да се чудим, кое да изберем: опаковка витамини от аптеката или… просто да влезем в овощната градина и да си наберем плодове.
МАСАЖЪТ е част от познаването на собственото ни тяло.
Той винаги следва естестения ход на течностите в тялото, на първо място – лимфотока.
Най-общо лимфата върви от средата на лицето към слепоочията, ушите, меката част под брадичката, после под мишницете, корема и слабините.
По отношение на крайниците – от пръстите към основата на съответния крайник, ето защо за качествен масаж е добре да се използва масажно олио.
За хора (предимно за жените) с по-тънка и суха кожа, използването на омазняващи кремове е напълно нормално, но е необходимо добро измиване, защото кремовете, всъщност, запълват порите и дишането през тях се затруднява.
ВИТАМИН С: Липсата на вит.С води до непълно изхвърляне на токсините и „ръждясване“ на цели отрязъци от кожната повърхност, които с годините прерастват в старчески петна. Вит. С се губи много бързо и затова е добре да имаме поне три (на равни времеви интервали) приема за 24 часа.
Ако започваме поне две от храненията с лимонов сок, разтворен в 250-500 мл. вода, после плод и ако поне в две хранения имаме свежа (многоцветна) зеленчукова салата, вит. С за деня е обезпечен.
ТАМ ДОЛУ: От забавено и недостатъчно изхождане се губи до 8/10 от ежедневния вит. С.
Освен това огромна част от токсините навлизат в кръвта, за да могат да бъдат неутрализирани чрез дробовете и кожата, оттам обедняването и откъм кислород.
Това довежда до диспропорции в изгледа и: гладки крака и пъпчиви гърди/рамене/лице. Извод: много (над 2.5 л) вода на ден, пресен сок от цитруси и редовен прием на груби житно-овесени култури (те имат свойството да изтеглят и неутрализират токсините) – овесени и ръжени ядки, накиснато и варено жито, елда и пр.
По същия начин действат и бобовите култури: боб и леща.
ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ: Без тях – забравяме за хубава кожа. Старческото изтъняване и бледност са пряко следствие от ЛИПСА на физически упражнения, отслабено кръвоснабдяване и загуба на еластицитет. Разпределение на натоварванията:
1. Сутрин (гимнастика 7-15 мин) и вечер същото.
2. Тренировъчно натоварване (стадион, зала, басейн) – два-четири пъти седмично по един час.
3. И във всяко друго време, когато ви подтикне настроението.
КЛЕТЪЧНАТА ПАМЕТ: Това е вродената памет за състоянието на физиологията в нейния апогей: когато е най-здрава, можеща и функционална.
Хора с ампутирани крайници НАСЪН вървят, тичат или извършват обичайните си дейности и това е нормално, т.е. съзнанието помни предходното, основно състояние, не „придобитото“ и винаги иска да се върне към него.
С годините човек се променя: лека-полека се „предава“ на възрастта, забравя мечтите си и се оставя на общоприетото възрастово и социално статукво, което налага промяна на физиологията, походката и израза на лицето.
С психологическото „прегъване“, кожата повяхва и губим блясъка в очите. Ние просто се превръщаме в израз на ежедневието, с неговите дребнавости, страхове, безперспективност и липса на хоризонт (нека си припомним „Портрета на Дориан Грей“).
Затова е необходимо по-често да мислим за хубавото, да се интересуваме от неща, надхвърлящи ограничения, малък свят, в който живеем, да четем, да откриваме тайни, да вярваме (умерено, разбира се!) в детските чудеса и да се срещаме с хора, които също вярват, да се смеем, да се влюбваме и да си оставим възможността да обичаме… отново и отново.
Тялото „помни“ и му е необходимо съвсем малко, за да заживее по начина, който му е отреден, а кожата реагира, като поруменява, кръвоснабдява се по-добре и започва да предава усещания, които сме изгубили в дългия път на времето.
ЛЮБОПИТНО: Относно клетъчната памет и промяната и, в будистката традиция има интересни „технологични“ наблюдения за това, как характерът и времето променят заложените телесни параметри: как комплексите и притесненията променят движението на гръбнака и влияят на теглото; как краищата на веждите се вдигат (или спадат трайно) в зависимост от променената клетъчна жизненост; как оптимизмът и песимизмът карат ъгълчетата на устата и усмивката да изглеждат различно само след 3-5 год; как широтата на възгледите (или стесняването) може да придаде изцяло нов вид на зъбния статус, разстоянието между зъбите и пр.
Въз основа на това, учителите могат да начертаят възможности за себе-развитие, идеи за живота в бъдеще и съвременната западна психо-физиология все повече подкрепя подобни „теоретизизации на единството“ между Битие, Съзнание, Дух и Тяло.
МЕДИТАЦИЯ: Това е упражнението, което включва отпускането на целия организъм, регенериране на микротравмите, възстановяване на клетъчната (жива) вода и използването на кожата за фината работа по осезанието на тънките трептения в Реалността.
След упражнения по медитация целият организъм е в период на кротко и спокойно себе-възстановяване.
Оставането в ТИШИНА, вслушването във фините трептения и наблюдаването на вътрешната необятност, обединява всички функции на кожата (и целия организъм) в едно цяло и ни изпълва с разбиране и доброта.
МЕДИТАЦИЯ (ритъм): поне три пъти седмично по 3-10 мин оставане в тишина, спокойно дишане и приятна обстановка.
Може да е на открито, сред зеленина и цветя или вкъщи, на спокойно, наше място. Но – нека помним, че след медитацията трябва да се връщаме по-знаещи, по-можещи, по-вярващи, по-отворени, по-смели в начинанията и… по-обичащи.
Да изпратим във всички посоки и на най-близките си чувство на единение, да им внушим, че сме с тях, че ги разбираме и сме готови на всичко за тях.
Бих допълнил: и по-готови за Трептенията и Промените на Реалността.
В КРАЯ: Ние сме последното звено на микрокосмоса, всичко извън нас е макрокосмос. Кожата е тънката психо-физиологична гранична връзка между двата свята, трептяща като мембрана на телефон и изпълняваща почти същата функция.
От едната страна говорим и питаме Ние, от другата страна ни слуша, отговаря ни и ни напътства Целият Голям Свят… от който произлизаме.
Нека се научим да чуваме Тишината.
Тогава може би ще започнем да се чуваме и един друг.
Коментари
