Не е никак случайно, че Гергьовден – 6-ти май – се нарежда сред официалните български празници и причината за това не са хилядите именници. Свети Георги Победоносец е най-изявеният светия-воин, покровител на войската, мъжеството, смелостта. Името му от гръцки означава „земеделец“, но Светията прекарва по-голямата част от живота си като воин в римската армия. Когато император Диоклециан започва гоненията си срещу християните, Св. Георги отказва да вдигне ръка срещу тях и сам открива християнския си произход и преклонението си пред вярата, заради което е осъден на мъчения и смърт. В иконографията и в народните поверия образът му е запечатан като воин на кон, който пронизва с копието си змей. Това изображение произлиза от разпространените легенди за неговите чудеса като светия – сложил край на тегобите на град Вирит, който страдал от нападенията на змей. Чудовището похищавало всеки път по една девойка, принесена в жертва от жителите на селото, но щом дошъл редът на владетелската щерка, св. Георги се явил наяве и погубил змея.
В дните около Гергьовден зимата напълно се отдръпва, а пролетта е в своя апогей. Народът чества тази промяна – зеленината, цветята, цъфналите клони- като пренася възраждащата сила на природата в домовете и сред стадата си. Животът се подготвя за плодородната част от годишния цикъл, която завършва с Димитровден, когато пак зимата ще почука на вратите.
Нощта срещу празника се отбелязва с „къпане“ в утринна роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е „повито с блага роса“. Вярва се, че такава роса има лечебна сила и помага на жените да зачеват по-лесно. Съществува и друго поверие болните да се къпят в „лява вода“ – мястото, на което реките завиват наляво.
В ранното празнично утро стопанката на къщата премита двора и украсява вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче, за да има у дома здраве и берекет за цялата година.
В днешни дни обредите са се ограничили масово само до консумацията на печено агне. Общата трапеза продължава да събира цялото семейство. Старите обичаи повеляват да бъде заколено първото мъжко агне, родено през годината. Тъй като за нашите предци този акт е имал смисъла на жертвопринушение, той се е извършвал в източния край на къщата или в специално предназначено оброчище. Хората показват уважение към „саможертвата“ на животното като преди това го хранят със свежа зелена тревица и му дават да близне сол, кичат го с цветя и билки. Смята се, че тъй ще бъде сито и здраво цялото стадо и неговите стопани.
Задължително на софрата присъства и украсеният с различни фигури обреден хляб, а до него застават и други традиционни продукти като агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Цялата трапеза се освещава и семейството се настанява около нея, докато звучат празнични хора, момите се люлеят на люлки и всички се теглят на кантар за здраве. Накрая костите от агнето се заравят в земята, което отново е своеобразен жест към убитото животно и с което се затваря кръга на живота и смъртта.
