На 6 май православният свят почита Свети Георги Победоносец. Великомъченик Георги бил син на богати и благочестиви родители, които го възпитавали в християнската вяра. Родил се в Бейрут (в древността — Белит), в подножието на Ливанските планини. По време на военната си служба Георги се откроявал с ума си, със своята храброст, физическа сила и красота. Скоро той оглавил 1000 воини и станал любимец на император Диоклециан. Самият император Диоклециан бил талантлив управник, но фанатично вярвал древните римски богове. Той си поставя за цел да възроди отмиращото езичество в Римската империя и със следващите си действия влиза в историята като един от най-жестоките преследвачи на християните. Георги става свидетел на нечовешката императорска заповед да бъдат изтребени християните и сърцето му се изпълва със състрадание към тях. Усещайки, че ако тръгне по този път, него също го чакат страдания и смърт, Георги раздава цялото си имущество на бедните, освобождава робите си и отива при Диоклециан. Заявява високо, че е християнин и обвинява императора в жестокост и несправедливост.
Речта на Св. Георги е силна и убеждаваща, пълна с критики към императора заради гонението на християните. След като не успява да го накара да се отрече от Христа, императорът го осъжда на ужасни мъчения. Свети Георги е хвърлен в тъмница, където го привързват по гръб на земята и слагат отгоре му тежък камък. Мъчителите го бият с волски жили, хвърлят го в яма с негасена вар, принуждават го да бяга с ботуши, в които има остри шипове. Св. Георги мъжествено понася всички мъчения и през цялото време прославя Господа. Накрая императорът заповядва да му отсекат главата. Така светият мъченик умира с името на Христос на уста през 303 г. в Никомидия.
Легендата за Св. Георги и змея Най-популярното от всички сказания за Св. Георги е победата над змея (дракона), който опустошавал земята на един езически цар в Бейрут. Всеки ден чудовището искало по една жертва, за да не закача царството. Според преданието, когато жребият се паднал на царската дъщеря, се появил Св. Георги на бял кон и пронизал с копието си змея. Появата на светеца и чудодейното спасение на царската дъщеря накарало местните хора да повярват в Господ и да приемат християнството.
Тази легенда често се тълкува иносказателно, в смисъл, че царската дъщеря е Църквата, а змеят символизира езичеството. Изследователите отбелязват също, че битката със змея има свои варианти от най-древни исторически времена (например, шумероакадския Мардук, ведическият Индра) и продължава в дохристиянските култове. Античната митология също изобилства с подобни сюжети – елинският бог Зевс побеждава чудовището Тифон, което има на гърба си сто драконови глави; бог Аполон побеждава дракона Питон, а героят Херкулес надвива лернейската хидра. Много близък по сюжет е и митът за Персей и Андромеда, в който героят надвива морското чудовище и спасява царската дъщеря, която звярът е трябвало да изяде.
Празникът в България У нас денят на Св. Георги – Гергьовден е един от най-значимите и красиви пролетни празници. Сред народа той е свързан със земеделието (Георги на гръцки означава земеделец), с животновъдството и с пролетното обновление на природата.
Св. Георги е и воин защитник, както и покровител на овчарите и стадата им. Някога в България годината се деляла на два цикъла – от деня на Св. Георги до Димитровден през октомври, и от Димитровден до Гергьовден. В този ден овчарите, които обикновено наемали за работа през цялото лято до есента, излизали на полето със стадата си. Затова на Гергьовден традиционните обичаи и традиции са свързани с овцете. В навечерието на празника се прави обредно доене на мляко от овцата, която първа е родила агънца през годината. Към ведрото с червен конец се привързва венец от пролетни цветя, а във ведрото хвърлят монетка, за да има добър млеконадой през годината. С черен конец пък се заплита венец от здравец, коприва и глог и се връзва на главата на овцата.
За първи път през годината на Гергьовден се приготвя и прясно сирене, но не се соли, за да не пресъхва млякото на овцете. Рано сутрин жените и децата излизат из ливадите и събират пролетни цветя и билки, с които се украсяват вратите и прозорците у дома. В чест на Св. Георги във всеки български дом навремето се е колело младо агне за курбан, което преди това водели в църквата да го осветят. Кожата на това агне се носи като дар в църквата, а кръвта му изливат в реката или в мравуняк (за да се плодят овцете като мравки). Хорото в този ден повежда най-добрия овчар или бременна жена с зелена клонка в ръка.
Ден на храбростта Тъй като в България Гергьовден е и Ден на храбростта и на Българската армия, сутринта на празника се освещават бойните знамена и се провежда военен парад. Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с Указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
Къде се празнува Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта на Св. Георги на 23 април. Българската православна църква, както и православните църкви в Гърция, Русия, Македония, Сърбия и Черна гора честват светията на 6 май. Свети Георги е покровител на Грузия, Гърция,Англия, Литва, Полша, Португалия и Сърбия. Няколко български града са приели за свой празник Гергьовден – Русе, Поморие, Тервел, Каварна, Петрич, Луковит, Мездра, Якоруда, Вършец, както и няколко общини и села.
Илюстрацията е на флорентинския художник и математик Паоло Учело, рисувана около 1430 г. Картината се намира в Лувъра.
