Когато кронпринц Филип видял августейшата си съпруга, Елизабет, увенчана с короната за собствената си коронация, той шеговито я запитал: “Откъде си намерила тази странна шапка?“ Шеговитост, скептична и аланглезна, която иде да подсети, че съвременната дамска шапка може да се озове на всевъзможни и не непременно царствени глави, при все, че най-приляга на короновани… и на онези от дамите, допуснати в кралските дворове… При другите може да се каже, че калъпът е по-важен от главата…, а често главите са и слабоумни…
За да носиш определен тип шапка, о, съдбовна неминуемост, просто трябва да си дама, а не празноглавка!
А дамите с охота посягат и към мъжки шапки – Мадлин Олбрайт при мисиите си из света налагаше каубойска капа, нещо като пародия на задължителността на трилби при маститите политици от миналото, Марлене Дитрих я влечеше цилиндъра, епохата на екзистенциализма сподоби интелектуални дами с нещо като борсалино, а една от най-елегантните американски милионерки, Нанси Гунар, слагаше кожена защитна шапка за мотоциклет.
Бихме могли да наречем шапките на кралиците церемониално-анахронични, застинали в стилистиката на двайсетте, когато придворният фотограф на английската кралска фамилия, Сесил Бийтън, консолидира обгербвания фотографски еквивалент на коронованите обличия на фонове от картини на Фрагонар и въпреки разпространените предразсъдъци, че Бъкингам държи първенство в това отношение, шапките на японската императрица изглежда да са по-изискани.
Въпрос на изток…и на икебана.
Английската кралица Елизабет Втора е много взискателна към онези дами, които са дръзнали да не спазят протокола и се явяват пред взора ѝ без шапка. Тогава тя им отправя онзи така специфичен поглед, сякаш ги вижда за първи път, ще рече – не ги вижда. Всички шапки, които кралицата вече не носи, попадат в музея на кралските шапки, като под всеки един експонат е посочен поводът и мястото, където е била носена шапката, а също така има и прикрепени фотографии. Експозицията се увеличава почти всеки месец.
Церемониалните шапки, обикновено изработени от плата, или поне в цвета на роклята и мантото, се носят от аристокрацията и са един вид коронални увенчания, извън най-тържествените случаи, когато се слагат диадеми, не от миски, разбира се, ала, както е известно, само в църкви, на открито и на конни състезания в Аскът. Там можете да се покажете с бизарна шапка, ако ще и с плюмаж и да изглеждате по-луда от шапкаря си!
Според поверие, ако кралска шапка се премери от друг простосмъртен човек, той непременно ще умре от мъчителна и насилствена смърт. Очевидно поверието се е обезсилило, щом виждаме някои български дами, като че намерили своите шапки по този начин, напълно живи да се явяват с тях и вечер, което е гротескно антиетикетно…, но не и необяснимо в страна, суспендирала монархията си. Но откакто фолк певица се снима в клип с шапка на Филип Трейси, всички прегради са сринати – егалите, фратерните и, както се казва в един виц – джет приве. А какви шапки носеше о’ бозе почившата Царица Йоанна и снимките са още налични!
Разбира се, етикетното носене на шапки от дамите също може да доведе до срив на нервите.
В ”Завръщане в Брайдсхед“ е описана сцена, в която Антъни Бланш отива да види картините от латиноамериканския период на приятеля си, Чарлз Райдър и казва, че там било пълно с дами, които би следвало да бъдат заставени да изядат шапките си. Ексцентричните баронеса Елза Фрайтаг фон Лорингхофен и маркеза Луиза Казати Стампа ди Сончино просто не спират да епатират аристократичната и едробуржоазна привичка на носенето на шапка. Сестрите Бувие-Дийл, пренебрегнати сродници на Жаклин Кенеди, живеят в имението си, оттеглили се от светския живот с около има-няма сто котки, неколцина слуги и в сюрреалистичен безпорядък носят най-причудливи шапки. Така ги е заснел брилянтният Стивън Майзел… Героят на Юисманс Дез’ Есент пък, мизантропично заръчва за домашните си прислужници шапки, изкопирани от онез на монахините в Гент, за да не виждал лицата им…
Най-известният пример за хитроумно използване на шапка, не по предназначение, е шапката на китайска принцеса от преди около 4000 години, по времето, когато тайната на производството на китайската коприна била строго пазена. Китайската принцеса се отправила към своя годеник в чужбина с шапка от живи цветя, в които били скрити копринени буби. Така, в шапката си пренася пари за френската съпротива и Лилиан Хелман на път за театрален фестивал в съветска Русия.
Изразът “безумен като шапкар” има следното обяснение: при обработката на кожата или филца се използвал живачен нитрат, който водел до необратими увреждания на главния мозък и затова майсторите на шапки често страдали от слабоумие, загуба на памет и халюцинации, а вероятно това се предава и на част от шапконосците.
Най-бизарната част от дамския костюм – шапката, за хилядолетно съществуване претърпява драстично изменение на формата си от животинска кожа, предпазваща от студ или покривало, символизиращо смесицата от свян, благочестивост и помнено грехопадение, до причудливо статусно украшение, сраснало се с фризурата.
А в наше време е част от един стилизуван маскарад – коя, кога и какво носи, остава дълбоко неясно. Анна Пиаджи, да кажем, винаги се явява на дефилетата в Париж и Милано с откровено карикатурни шапки, толкова карикатурни, че някак се оневинява неуместната им употреба. Най-старата рисунка на шапка, направена от слама, е запечатана на египетско надгробно изображение във Фивах. Исторически шапката е показалец на социален статус, символ на власт, успех, знатност, академични титли.
В Древна Гърция и Рим шапката се считала за символ на свобода и приличала на нещо като качулка, нахлупвана на главите на робите, в знак на освобождението им. В ранните векове религията налага жените да покриват лицата и главите си с воали, убруси, забрадки и качулки. Чак в края на шестнадесети век на дамите бива позволено да се украсят с шапки, приличащи на носените от царедворците. Един век по-късно модата разделя мъжките и дамските шапки. ХVІІІ век определено е век на прекомерната, самоцелна и антиегалитарна шапка. Особено когато във втората половина на ХVІІІ в. френската кралица Мари Антоанет задава тон в партитурата на модата. Тя сякаш съзнавала, че ще се раздели с главата си и е неуморна в украсата ѝ…, докато я има… Сложни композиции от цветя, воали, дантели, пера, фигури на животни, плодове и какво ли още не красят абсолютистките шапки на знатните дами. Монтират се и различни механизми, които привеждат в движение тези пасторални композиции-графства, чудно защо неснабдени с нотариален акт… Рокайната мода е неизчерпаем източник на вдъхновение за Вивиан Уестууд и Джон Галиано, но не бива да имаме илюзии – моделите шапки в тази стилистика са за богати и ексцентрични безделници. След пика на таз хипертрофия силуетът на шапката се изчиства – модели с малка и голяма периферия, тип боне, тип тюрбан, барета и пр. и пр. …
Шапката става по-дискретен аксесоар, завършващ истински тоалета. В началото на XIX век се появява бонето. Към него по-късно се прибавят различни панделки, тюл, цветя, пера… Двадесети век настъпва с триумф на накичените с пера и панделки шапки. По-късно, махалообразно и в противовес на тази украшателност, в култ от свободомислещите жени се издигат смелите къси прически, изискващи по-семпли модели шапки, с по-малки обеми и изчистена линия, известни като бубикопф. И тъкмо тогава шапката в съвременен смисъл става есенциална за тоалета на дамата. Неслучайно Коко Шанел започва кариерата си на модистка именно като шапкарка.
В периода между двете световни войни Ню Йорк се утвърждава като център на шапкарската индустрия. Тогава тенденцията е шапките да са с малка периферия и голямо дъно. Втората световна война и последвалата след нея криза също оказват влияние върху моделите на шапките. Жените се отказват от лъскавите и претрупани украси, а когато в началото на петдесетте повечето от тях тръгват на работа и се еманципират, започват да обръщат все по-малко внимание на този аксесоар и дори го смятат за отживелица. Дънките и спортните дрехи изискват други окончания.
Едва през осемдесетте години на миналия век дизайнерите отново преоткриват капричиозните капели и връщат интереса към тях, не само за кралски особи.
Днес шапки носят всички. И какво от това?
Прочети още от Любомир Милчев Dandy:
Модата на пролет 2015 според Любомир Милчев Dandy
Сутиенът – лежерната броня на дамската съблазън
Преглед на клишетата в летния дамски гардероб
Пишете на Любомир Милчев Dandy на [email protected].
