Тя може да ни спаси от простуда и вируси, но не само от тях …
Мащерката се именува още бабина душица, овчарска мерудия, воленика, овчарски босилек. Ароматичната билка е сред най – популярните лечебни растения у нас още по дълбока древност. Не случайно славяните са я използвали по време на жертеоприношенията: снопчета мащерка били хвърляни в жертвения огън, за да успокояват с благовонията си езическите богове.
Подробности за цъфтежа, брането и сушенето
Билката цъфти през лятото – чак до септември. За лечебната дрога се събира цялата надземна част на растението (цвят, стръкове). Брането трябва да става с помощна на ножица, за да не се отскубват части на надземното коренище. Суши се на сенчесто и проветриво място.
Мащерколечение
Най – широко приложение мащерката намира за лечение на бронхиални и белодробни заболявания.
Прилага се при всички видове кашлица и възпаление на горните дихателни пътища, при бронхити (сухи, спастични, остри и хронични), при бронхопневмония, инфектирани бронхиектазии, астма, белодробни абсцеси, гангрена, коклюш, простудни, гриони и вирусни състояния.
Билката е със силно противовъзпалително и антимикробно действие.
Действа спазмоуспокояващо при стомашно – чревни заболявания от нервен произход (колики, ускорена перисталтика, задържане на газове, спастичен колит, боли при язва и чревни инфекции). Не се препоръчва обаче при гастроентерия (възпаления на червата и стомаха).
Притежава меко, успокоително влияние върху някои нервни състояния (безсъние, главоболие, неврози).
Тимолът е най – лечебната съставка в растението, която освен пряко влияние във възпалени дихателни пътища (омекотява кашлицата и облекчава отхрачването), притржава и противоглистно действие. Лечението на глистите обаче трябва да се провежда под лекарски контрол.
Мащерката (под формата на отвара или външно – компреси, намазвания и локални бани) може да се прилага и при някой кожни заболявания. При рани на кожата и изгарания от I и II степен действа успокояващо и стимулита епителизацията.
Дезинфектиращото й действие също не е за пренебрегване „убива“ гнойните и гъбичните причинители при циреи и гнойни инфекции. Успокоява кожата при сърбежи и уртикария. Облекчава възпалението и болката при стоматити, гангвинити и язви в устата.
Противогъбичните и свойства я правят ефективно допълнително билково средство за лечение на някои чревни, паразитни болести (анкилостомидози, трихинелоза, трихоцефилоза).
Българската народна медицина прилага лечение с мащерка още при задух на нервна почва, отслабване на сърдечната дейност. Но, внимание! Мащерката трябва да се приема под лекарски контрол при епилепсия, безапетитие, анемия, безсъние, киселини в стомаха и диария.
Противопоказания
Билката не бива да се пие при наличието на бъбречни, чернодробни и сърдечни болести в по – напреднало или изострено състояние. А също и по време на бременност.
Основни лечебни рецепти
Запарка: 5 ч. л. изсушена, наситнена мащерка се залива с 1 ч. ч. вряла вода. След като мащерката се утаи на дъното и течността изстине, чаят се прецежда. Това количество се изпива за един ден на глътки.
Отвара: 2 суп. л. изсушена мащерка се вари 3 минути в 400 – 500 мл вряща, вода, след което се оставя да кисне 1 час. От прецедения извлек 3 пъти дневно се пие по 1 винена чаша. Чаят може да се подслади с мед.
За баня: 100 г изсушена мащерка се накисва за ½ час в 2 литра вряла вода. Прецежда се и цялото количество се излива във водата във ваната.
