Препис на Magna Carta от средата на XIV век.
Преди 800 години, на 15 юни 1215, на поляната Рънимийд между замъка Уиндзър, Стейнс и река Темза се сключва мирен договор, известен като Магна Харта, за предотвратяване на кървава гражданска война. Страни по него са лично крал Джон (с печат, а не с подпис) и 36 аристократи и висши църковни сановници начело с архиепископ Стивън Лангтън.
Самият договор от 3550 думи, разпределени в 63 текста, представлява декларация на краля, с която той дава важни права и свободи на своите поданици и обявява драстични ограничения на собствената си власт. Това тържествено кралско обещание блести до днес като непоклатим меч, забит в скалата на човешкия копнеж за достойнство и справедливост.
Хартата се ражда в Англия не заради уникални постижения на английската правна мисъл и практика, а тъкмо напротив – поради нетърпимата тирания и произвол на краля. Именно онзи деспотизъм и жестокост предизвикват вулкана от възмущение и ярост на бароните срещу крал Джон, принудили го на компромиса от Рънимийд. От недрата на този кратер излитат високо в небето пламъците на свещените свободи на личността. Заслугата на противниците от онзи юнски ден на 1215 е, че и двете страни предпочитат победа на закона вместо победа на оръжието. Магна Харта е мир чрез върховенство на закона. „Тя показва, че правото и мира са неделими, както безправието и войната“.
Хартата е начало на нова конституционна цивилизация, защото:
Първо, тя обявява абсолютна власт на закона над всички, дори над монарха. Това е изрична раздяла с древния римски принцип на Улпиан в Дигеста 1.3.31: Princeps legibus solutus est = Монархът не е обвързан от закони. На негово място идва величественият чл.40 от Хартата: На никого няма да продаваме, да отказваме или да отлагаме право или правосъдие.
Второ, чл.39 тържествено обещава неприкосновеност на личността и нейното имущество освен чрез законна присъда от законен съд.
Трето, в чл. 61 кралят приема негови нарушения на Хартата да се отстраняват от 25-тимата барони – нейни пазители, дори с военна сила срещу самия него. Една договорна санкция чрез легитимно самоуправство.
Четвърто, Чл.45 на Хартата казва: „Няма да назначаваме други съдии , констабли, шерифи или управители
освен такива, които познават закона на кралството и желаят да го съблюдават добре“.
През 1215 г. Магна Харта не обявява власт на народа, защото се е отнасяла само за свободните: църковния елит, барони, рицари и други благородници, т.е. за около 10-20% от тогавашното английско население. Тя не засягала мнозинството зависими селяни и други феодално подчинени. Но Хартата е семето, от което пониква английската демокрация и по-късно става крайъгълният ценностен камък на британската общност.
Има любопитно съвпадение между чл.41 на Хартата и чл.9-10 от Договора на българския княз Иванко с Генуезците от 1387г. в третирането на чуждестранни търговци по време на мир и на война. Не е чудно, че английските заселници в Америка превръщат Хартата в духовно знаме на борбата си за независимост. И е разбираемо защо Конституцията на САЩ е понякога наричана Голямата дъщеря на Магна Харта.
Това обяснява и оправдава присъствието й в настоящото издание редом с Хартата. Магна Харта е една от причините за това, че на Острова не избухва революция като френската.
Изминалите осем века са превърнали Магна Харта в конституционна икона, в легенда и символ на свободата чрез право. От кратера на вулкана, изригнал на 15.06.1215, грее едно сияние, което показва, че той само спи и че наистина „В началото бе словото.“
Текстът е от сайта на адвокатско бюро „Брайков“. Автор е адвокат Валентин Брайков
