Фактите: бригаден генерал Димитър Шивиков, номиниран за национален военен представител в Съюзното командване по операциите на НАТО, не замина за Монс. Причината е, че ДАНС отне достъпа му до класифицирана информация, след като военната прокуратурата го обвини, че използвал труда на няколко войници за работа в апартамента му. Законът е автоматичен – не можеш да имаш допуск, ако срещу теб се води досъдебно производство. Тепърва държавното обвинение ще трябва да докаже дали войниците са били принудени или са отишли като приятели, както обясни ген. Шивиков. Каквото и да установи прокуратурата накрая, случката вече е факт и българското правителство все още не е изпратило свой представител в командването на НАТО.
Историята повдига най-малко два въпроса – как точно се стига до обвинение срещу един от най-уважаваните и награждавани български генерали и има ли някой друг, освен легитимната власт, влияние над институциите. Съмнения за по-широк сценарий вече бяха изказани. А двете горни питания водят до още въпроси – знаем ли кой точно взима определени решения и има ли България работещо и надеждно контраразузнаване, което да противодейства на евентуални опити за външно влияние.
Кой командва?
Обвинението вече бе факт, ген. Шивиков вече се бе оттеглил, кампанията в негова защита вече бе в разгара си – и чак тогава прокуратурата обяви, че досъдебното производство срещу него е започнато след сигнал от Военна полиция, а не по анонимен донос. Това е станало обаче без знанието на министъра на отбраната Николай Ненчев – нищо, че Военна полиция е на негово пряко подчинение. Да припомним, че министърът е остро критикуван от опозицията заради липсата му на опит в системата и заради категоричните му прозападни позиции. Случаят с подадения сигнал обаче е пръв знак, че проблеми с лоялността има и отвътре. Точно това противоречие предизвика премиера Бойко Борисов да поръча проверка, която вече е факт – Николай Ненчев изпрати Инспектората във Военна полиция.
Иван Бедров
Случаят освети отново въпроса за това какво точно прави военната прокуратура – според министъра на правосъдието Христо Иванов, „те се чудят как да си създават натовареност, за да оправдават съществуването си“. Чак сега политиците забелязаха, че към безконтролната власт на прокуратурата са добавили и още един лост – според Закона за защита на класифицираната информация, допускът се отнема при наличието на досъдебно производство. Което на практика прехвърля крайното решение отново в прокуратурата. След като всички – и служителите в ръководената от ген. Шивиков бригада, и гражданите в близкия град Карлово, и политици от всички партии, изразиха подкрепа за генерала, чак тогава започнаха опитите за промяна на този режим. Законодателните предложения вече са готови.
Ами ако не става дума само за ген. Шивиков?
Докато някои политици и експерти намекнаха за евентуален по-широк сценарий, чиято чел е да отслаби позициите на България в НАТО, бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов бе съвсем директен: „Един достоен и подготвен генерал с авторитет в Монс би позиционирал България много добре. Ако целта е да се попречи на България да бъде представена от генерал с реален команден и боен опит, то въпросът е дори по-сериозен“, написа Шаламанов в профила си във Фейсбук.
Въпросът е още по-сериозен, защото ако действително има опит за външно влияние и предизвикване на скандал, чиято цел е да уязви българското членство в НАТО, няма институция, която да разкрие подобен опит и да му противодейства. След като в рамките на Министерството на отбраната е възможно едната ръка да не знае какво прави другата, очевидно това може лесно да бъде използвано за прокарване на интереси, различни от тези на легитимно избраното управление. Противодействието на подобни опити, поне на хартия, е работа на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Тя обаче вече е показала, че не може да реши далеч по-прости задачи. След предизвиканите етнически сблъсъци в няколко гета, представители на властта заявиха, че имало „някаква степен на организираност“, а медиите успяха да открият определени връзки и повтарящи се лица. ДАНС все още не е успяла. На този фон е повече от наивно да очакваме някой да противодейства на, уви, успешния опит за разклащане на отбраната.
