На 9 септември столицата празнува важен юбилей. Но не онзи, а един далеч по-малко известен.
София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, предвид че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи.
Синагогата Франкос на Мария Луиза и Трапезица, съборена през 1890 г.
Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното благоустрояване, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога.
Разрушаване на еврейската хавра. Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Сградата се изгражда по подобие на виенската синагога, като строежът продължава 4 години – от полагането на основния камък на 13 ноември 1905 г. до освещаването й на 23 септември (стар стил) 1909 г. Синагогата е тържествено открита в присъствието на царското семейство, премиера Малинов, министри и висши офицери. Освещаването. И днес софийската синагога остава един от най-важните духовни и архитектурни символи на София. За нейния вековен юбилей бяха отпуснати близо 750 хиляди лева от Министерство на културата за реставрация, което гарантира достойното посрещане на първото й столетие.
