Питали ли сте се някога какво се случва с мозъка ни по време на медитация? Ето какъв е отговорът на науката, подготвен от невролози и учени от Европа, Азия и САЩ. От физиологична гледна точка научните изследвания показват, че по време на медитация с визуализация, при редовно практикуващите я се забелязва активизация с цели 700 % на невроните в мозъчните центрове, отговарящи за щастието. Сред изследваните, които от скоро медитират този процент бил значително по-малък – 15%. В книгата „Буда, мозък и неврофизиология на щастието“, изследователите отбелязват, че високият процент на невронна активност се наблюдава у хора, които имат над 10 000 часа опит в медитацията.
Учени по неврофизиология от Университета Осло в Норвегия отбелязват, че по време на медитация, която е фокусирана върху дишането и мислите и човек не мисли за нищо, нараства активността на мозъка в центровете, отговарящи за формирането на мисли и чувства за собствената личност. Резултатът от този вид медитации бил като при обикновен отдих. Свен Давангер – учен и изследовател от Университета Осло казва, че този механизъм за отдих се задейства, когато правим нещо, което не изисква от нас съсредоточено внимание. Но при медитацията без визуализация резултатът е много по-голям, отколкото при отдих, въпреки че според физиологията и двата процеса са сходни.
Учени от Харвард отбелязват, че по време на медитация мозъкът престава да обработва обичайния обем информация. Така характерният за активното будно състоянието – бета-ритъм, ЕЕГ в диапазона 14-30 GHz и напрежение 5-30 mkb замира. Това позволява на мозъка на медитиращия да се възстанови.
Учените сканирали с ядрено-магнитен резонанс мозъка на хора медитиращи редовно в продължение на 8 седмици. Изследвали състоянието на мозъка веднага след 45 минутна медитация и забелязали, че активността в много центрове била почти „угаснала“. Центровете от мозъка на изследваните, отговарящи за вземането на решения и планиране, центърът управляващ обработката на информация, ориентиране във времето и пространството били неактивни. Резултатите от изследванията показвали, че мозъкът си почивал и обработвал само информация, свързана с личността на практикуващия я човек, а не такава за останалия свят.
Професор Ричард Дейвидсън от Уисконсин/ САЩ, казва че медитативните практики могат да повлияят на участъци от мозъка, отговарящи за способността да съчувстваме, а също така да въздействат на вниманието и емоционалните реакции.
За хора страдащи от шизофрения, биполярно разстройство и други психични заболявания медитацията може да има неприятни последици, например обостряне на болестта, психоза и дори опит за самоубийство. Предвид тези противопоказания, няма нищо учудващо, че в някои духовни школи има анкети, целящи изясняване психичното здраве и семейна обремененост на желаещите да практикуват медитация. Тази предпазна мярка е аналогична на забраната за сърдечно болни да бягат, въпреки че този спорт, както и медитацията подобряват човешкото здраве.
Самият Далай Лама казва следното за медитацията: „Западните хора много бързо пристъпват към дълбока медитация, но е необходимо да се запознаят първо с източните традиции и да се тренират повече.“
© Езомистика
