Ако си инвестирал нещо някога (говорим на ТИ, понеже аудиторията ни се състои от около десетина души и те чувстваме близък, някак си), знаеш, че този въпрос с петте хиляди крие голям потеницал откъм най-разнообразни отговори, всеки от които е АБСОЛЮТНА ИСТИНА само за някой конкретен човек, „Аха-а“ за втори и телешко умозаключение за трети. Еднозначен и категоричен отговор може да даде само някой, който хабер си няма от инвестиране или е чул и препредал чужди мисли, които не са минали през ума и практиката му. Първите няколко страници с резултати в Google са кажи-речи такива, с някои малки изключения.
Как да не се изнервиш и да не млъкнeш загадъчно, когато този, който пита, на практика не иска да слуша, а започва да спори, защото не чува точно това, което му се ще или пък то не пасва напълно в неговия „инвестиционен пейзаж“, нарисуван от представите му за света. Понякога се случва и така:
– Къде да затворя 5 хилки, брат?
– А ти в какво си добър, какво можеш да правиш…или от какво разбираш най-добре?
– Ти ся кво искаш да ми кажеш? …злобна кратка пауза… Ами ти какво можеш да правиш, бе и за какъв се мислиш?
Наскоро ни попитаха пак, но ние нямаме сили и тази широкообхватна компетентност да обясняваме частни неща по общ начин, а и правичката да си кажем, в момента ни итересуват съвсем различни теми. Затова ще попитаме Димчо, който имаше подобен казус, да сподели гледната си точка, пък и той надали ще бъде гризан от съвестта си, чул ли е „слушателят“ или недочул. Това може да бъде и твоята история, хе-хе, а ако не е, не спирай да се интересуваш по въпроса и да търсиш отговори, че догодина съвсем ще си е*е майката с този нескончаем преход.
Паток: Димчо, честно да ти кажа, винаги съм се изнервял, когато някой интересен човек започне да говори, а интервюиращият не му задава точните въпроси, с които да извлече максимума от него. Пита го някакви общи работи, а на всичкото отгоре и го прекъсва точно, когато аха да стане най-интересно. Сега се чувствам в същата позиция. То не било проста работа, затова давай по-набързо, да не си личи как въобще не ставам за тази работа.
Димчо: Радвам се, че ме слагаш в тази графа, на интересните…
Паток: (прекъсвайки Димчо) Да, освен това даваш кратки отговори, но наситени със съдържание и смисъл, и предвид факта, че си падаш малко темеруд, ще стане едно стегнато, блитц интервю.
Димчо: Хм, не ме предразполагаш особено…
Паток: С теб се познаваме отдавна, твоят поглед върху нещата винаги е будил интерес и почва за размисъл, кажи първо за хората, кой си ти и с какво се занимаваш и по-конкретно от къде ти идват парите?
Димчо: Аз съм Димо Бояджиев. Занимавам се с много неща, но главният източник на доходите ми към момента са, ти знаеш, онлайн магазините и търговията с бебешки дрехи. Инвестирам предимно в земеделска земя, поради единствената причина, че от това разбирам, също и в интернет бизнеса си. Не се възприемам като човек, който е постигнал кой знае какъв успех в бизнес план, но съм гърмян заек, така че можеш да ме питаш неща в тази насока, мога да ти говоря много…
Паток: Абе, я кажи, къде е най-добре да се инвестират 5000 лева според теб?
Димчо: Аз не съм някакъв авторитет в областта на инвестициите, но ако ме питаш как конкретно бих ги оползотворил АЗ, ще ти кажа веднага, но това няма да се “фитне” (иска да каже “да си пасне”) към този момент с очакванията на аудиторията ви, тъй като е строго индивидуално за мен.
Паток: Много добре знаеш, защо те питам. Разкажи как инвестира първите си 5000 лв, които изкара, твоят случай е интересен.
Димчо: А, това е съвсем различен въпрос. Ако имаш предвид случая, в който бях на гурбет в Англия, бяха 6000 лв., а не 5000.
Паток: Добре де, няма значение, разкажи отначало и подробно!
Димчо: Ами, това бяха първите пари в живота ми, които имах накуп реално. Впоследствие се оказа, че това беше наистина една от най-добрите инвестиции в живота ми, но после последваха няколко, с които не мога да се похваля особено.
Паток: Разкажи за първата успешна. В какво инвестира?
Димчо: В себе си.
Паток: Какво имаш предвид? Подобрения по тялото, здравословна храна, нови дрехи, някакви курсове и обучения или…???
Димчо: Като се прибрах в България, нямах никаква идея откъде да я подхвана, бях изхарчил почти всичко и това, с което разполагах бяха малко над 6000 лв, а и ти много добре знаеш, че това не е сума, която можеш да сложиш в нещо и да очакваш някаква голяма печалба, която да почувстваш като осезателна промяна в живота си. Особено тогава, имал съм хабер аз от инвестиции и възвръщаемост и най-логичното, което ми се стори тогава е да “осигуря и излоирам физическото си съществуване” и да си поуспокоя малко галвата, за да я вкарам в ред.
Паток: Какво имаш предвид под “да изолирам физическото си съществуване”?
Димчо: Представи си за миг, че не трябва да полагаш грижи за тялото си. Примерно, да не трябва да се храниш, да пиеш вода, да спиш, да не мислиш за това как да му осигуриш покрив, топлина, тоалетна хартия, нови дрехи и каквото още се сетиш. Тогава би разполагал с цялото време на света и нужното спокойствие да постигнеш каквото искаш. Ние отделяме прекалено много време да осигурим физическото си съществуване и живота ни минава в осигуряване на съществуването и така съществуването се превръща в една тъпа самоцел.
Паток: Така като те слушам ми иде да се гръмна. Толкова свободно време накуп звучи доста апетитно, но ми се струва, че е по силите само на някой нетленен тип от отвъдното, а и не съм на 100 процента убеден в задгробния живот, така че едва ли ще рискувам…
Димчо: Ха-ха, и на мен така ми идеше да направя тогава. 🙂 Е, то е ясно, че няма как да не спиш и да не се храниш, но поне да изолираш грижата за прехраната на практика е равносилно на директно сваляне на едни окови. Затова направих следното. Разделих 4000 лв на 12, за да мога да покрия абсолютния минимум на физическите си потребности, а останалите 2000 сложих във фонд РЕЗЕРВИ. Така буквално аз си купих 1 година време, в която можех спокойно да обмислям, да експериментирам и да не се впускам в първия коловоз на живота, който ми попадне под носа. Беше една мизерна година, но тя ми се отплати многократно.
Паток: Значи, в твоя случай излиза, че парите са време, а не обратното клише “времето е пари”.
Димчо: Абсолютно! Парите са време, а обратното не е толкова вярно. „Времето е пари“ само, ако е правилно инвестирано. Дори сега се сещам, че мога да отговоря по друг наичин. Човек трябва първо да се научи как да инвестира времето си, поне с него разполага наготово и чак тогава да мисли как да инвестира пари. Погледни повечето хората, как инвестират дните си, ужас. Ако не знаеш как да ивестираш 5 минути или 5000 минути, резултатите ти ще бъдат същите и с 5, 5000, 50 000 или 500 000 лв. Особено като чуя по телевизията за тези бедни хорица, които работят по няколко месеца в някой завод и не им плащат заплата, живи да ги оплачеш. Нямало какво друго да работи. Ами значи няма какво друго да предложи като труд. Звучи гадно, но е така. Така и така не ти плащат половин година, по-добре не бачкай в това време, което можеш да инвестираш по съвсем друг начин. Точно на това разчитат и некоректните му работодатели в случая, но навлизаме в друга тема. Луда работа.
Паток: Абсолютно си прав.
Димчо: Аз така направих. Въпреки, че на теория звучи добре, практическото изпълнение да живееш с 333 лв. на месец се оказа доста по-трудно, и да си призная бръкнах във фонд резерви предварително. А и 1 година за „самоусъвършенстване“ съвсем не ми беше достатъчна и ще излъжа, ако кажа, че се стабилизирах веднага след това. Но приложих същия принцип отново и така освободих отново ежедневието си от голям брой грижи по съществуването 🙂
Паток: Какво прави през тази 1 година?
Димчо: Четох много книги и се учих да програмирам. Наблюдавах, мислих, питах. Водих доста скромен живот. Честно да ти кажа, това си остана една от най-смислените ми инвестиции (смее се). И освен в земеделска земя, бих добавил, че много обичам да инвестирам в себе си, защото ставам доста по-плодороден.
Паток: Да, прав си, Много хора продават времето си на безценица, а после прахосват малкото припечелено с обилна пот за абсолютни глупости. И после пак почва едно потене. А иначе сега, ако трябва днес да инвестираш 5000 лв., в какво би ги вложил?
Димчо: Хм… Съгласявам се със схващането ти, че инвестирането не е обща категория и има специфичен смисъл за всеки. Ето аз например, сега като се замисля, от фондови борси акции, ценни книжа и други такива, хабер си нямам. Земедлеска земя с 5000 лв. не може да се купи кой знае колко, и ако трябва да дам някакъв отговор, който да има смисъл за по-голям брой хора, най-вероятно пак бих ги вложил в някаква лична квалификация. Аз съм вълк единак, не съм от тези отборните играчи, и нямам някакви лидерски качества, така, че… да… В контекста на инвестирането, бих сложил тези пари в нови знания или ако щеш по-дълбоки знания и умения, които ще ми спестят време и ще ми донесат повече пари.
Моето разбиране е съвсем просто. Не се опитвай да правиш някакви еднократни краткосрочни удари? Каквато и да е сумата. Ти можеш ли да се сетиш за нещо, което ако днес платиш 5000 лв. за него, още утре да ти се избие 2 пъти или айде с 10%? Поне на мен това ми е непонятно. Казвам, на мен ми е непонятно, не че е невъзможно. Но виж, в дългосрочна перспектива тези 5000 лв, биха ти донесли много пъти в повече.
Паток: Не споря, така е. Сега вече имаш право на избор, т.е не си в ситуация, в която ограничените средства да правят избора вместо теб. Живееш в България, защо? Тук по-хубаво ли е от чужбина?
Димчо: И да, и не. Да ти кажа честно, кочината тук и в пряк и в преносен смисъл, въобще не ми се нрави. Но пък има 2 неща, които много ме устройват.
Паток: Така ли, кои?
Димчо: Ами първо, че тук много лесно можеш да изпъкнеш, ако направиш нещо качествено, дори и да не е най-доброто, което автоматично ти съкращава много разходи. Без майтап. Всичко у нас е или посредствено, недоизкусурено, на границата на минималните изисквания, или умишлено е “спестено” от качеството. Това много пряко ми направи впечатление като се върнах. Другото е, че наготово можеш да привнесеш работещи схеми и идеи от западния свят и да ги приложиш тук наготово. Явно не само аз мисля така, защото вече май си има и нещо като нарицателно за това. Наричат България „машина на времето“. Отиваш в напредналия свят, гледаш какво става, връщаш се тук и прилагаш.
Паток: Богат ли си?
Димчо: Не.
Паток: Е как, автомобила ти е лъскав, кажи колко пари изкарваш?
Димчо: Няма да ти кажа. Да речем, че не съм богат, но съм рахат.
Паток: Да си жив и здрав.
Димчо: Подобно.
Паток: Благодаря ти, че се съгласи да споделиш гледната си точка. Може и да излезе нещо от цялата тая работа, ха-ха
ИНВЕСТИРАЙ В БЕЗПЛАТЕН АБОНАМЕНТ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ПАРИЧНИ ПАТОЦИ:
