Карло Гамбино е роден в мафиотско семейство на 24 август през 1902 година в Палермо (Сицилия, Италия). Младият Карло съчетавал качества като бруталност и въздържаност, хитрост и смелост, което бързо го изкачило до позицията на пълноправен член на мафията и станал част от тайното общество на „Уважаваните мъже“. Когато фашистите на Бенито Мусолини започнали да преследват мафиозите, през 1921 година той се видял принуден да замине за Америка.
При пристигането си в Ню Йорк, Карло Гамбино бил посрещнат от роднинското семейство Кастелано, които също били в занаята. Заради позицията си на пълноправен член в оригиналната Сицилианска мафия и с помощта на Кастелано, скоро започнал да работи за Джо „Боса“ Масерия и неговата криминална фамилия.
Карло Гамбино
По време на Сухия режим в САЩ процъфтявала незаконната търговия с алкохол. Новият му шеф Масерия водел унищожителна война за територии срещу кастелмарската фракция на Салваторе Маранзано – другият голям бос на Ню Йорк. Карло бил изпратен директно „в окопите“, за да се стреля с вражеските гангстери. Тогава с него се свързал Чарли „Лъки“ Лучиано, който имал своя групировка и работел с всички и същевременно за никой.
Лански, Костело, Анстейжа, Сийгъл, Лукезе, Дженовезе били имената на най-обещаващите изгряващи звезди в престъпния свят в първата половина на 20-ти век и техен лидер бил Лучиано. Той смятал, че имало достатъчно пари за всички и неконтролираното насилие вредяло на бизнеса. Заедно със сподвижниците си Чарли предложил на Карло Гамбино да се присъедини към променящия се свят и той приел. На 15 април 1931 година Масерия паднал убит от гангстерите на Лучиано и Лански. Маранзано се обявил за бос на босовете, но го застигнала същата съдба на 10.09.1931 г., когато гангстерите на Лански навестили офиса му. Карло се озовал на печелившата страна.
Чарли Лъки Лучиано
Смъртта на „старата гвардия“ поставила ново начало в развитието на Сицилианската мафия – Коза ностра на територията на САЩ. Лучиано и съдружие създали управленческия орган „Comitato di Pace“ или по-известен като Комисията. В него всеки голям мафиотски бос в страната имал право на глас и всяко вътрешно насилие трябвало да бъде одобрено от босовете. Карло Гамбино бил „преназначен“ като войник в организацията на братята Мангано – една от петте престъпни фамилии на Ню Йорк.
Под директното командване на Винсент Мангано, Гамбино се занимал с улични рекети, незаконен хазарт и кражби по доковете. Той бил толкова добър, че скоро получил повишение до капорежиме със своя собствена банда, в която участвал и братовчед му Пол Кастелано. Връзката на Карло със семейство Кастелано била силна, но той я подсилил допълнително, като се оженил за братовчедка си.
Пол Кастелано
След края на Сухия режим, Карло Гамбино продължил да прави колосални печалби от нелицензиран алкохол. Скоро (1937г.) бил заловен от властите за укриване на данъци, но хитрата лисица пак успял да се измъкне от капана. В началото на Втората Световна Война започнал колосална черна търговия с дефицитни стоки, която го направила още по-богат. Към машината си за пари Карло Гамбино добавил гей баровете, които никой друг бос не искал да държи. Той осъзнал, че това е начин да се завързват контакти с влиятелни личности в затворената общност на хомосексуалистите, а онези които отказвали да имат нещо общо с мафията, щели да бъдат изнудвани заради сексуалната си ориентация.
През 1951 година братята Мангано паднали жертва на Върховния екзекутор на подземния свят – Албърт Анастейжа, който бил заместик бос във фамилията им и след смъртта им станал действащ бос. Друг мрачен персонаж на мафията – Вито Дженовезе пък искал да елиминира Анастейжа, заради лично съперничество и връзките му със собствения му бос – Франк Костело. Дженовезе бил брутален и не много умен. За да свърши работата се свързал с Карло Гамбино и той видял в това възможност сам да оглави своя собствена престъпна фамилия. Двамата заговорници получили разрешение от консервативната фракция в Комисията и преминали към действие.
Гамбино и Анастейжа
Сутринта на 25.10.1957 година, в бръснарница близо до Парк Хотел Шератон в Централен Манхатън, Албърт Анастейжа отишъл да се обръсне. Седнал на стол номер 4, а телохранителите му излезли уж да се поразтъпчат до колата. След като обслужил както обикновено високопоставения си клиент, бръснарят му сложил гореща кърпа на лицето. Точно в този момент гангстерите на Гамбино и Дженовезе нахлули и започнали да стрелят. Подир няколко безплодни усилия да се защити, Върховния екзекутор на подземния свят паднал мъртъв. Вероятно цялата операция е била планирана от Карло Гамбино.
Убийството на Анастейжа
След смъртта на Анастейжа фамилия Мангано била преименувана на Гамбино, в чест на новия бос. За да оправдае стрелбата си по Костело и Анастейжа пред Комисията и най-вече, за да се обяви за неин председател, Вито Дженовезе свикал извънредно събрание на 14.11.1957 г. в малкото градче Апалакин (Apalachin). Карло също трябвало да присъства на нея, за да утвърди властта и позицията си. Конвенцията в Апалакин се оказала една от най-големите грешки в историята на мафията. Местният щатски патрул – сержант Едгар Кросуел, забелязал дългата върволица от лимузини в иначе малкото и тихо градче и извикал ФБР.
Карло Гамбино бил системно тормозен от властите, защото нямало доказателства срещу него
Карло Гамбино попаднал в светлината на прожекторите и разбрал, че е сбъркал с новия си съюзник и отново сменил отбора. След кратка бизнес среща в Италия с Лучиано, Костело и Лански била направена постановка на Дженовезе. Под фалшиви обвинения, кръвожадният дон Вито отишъл „на топло“ за 15 години. Карло Гамбино продължил да укрепва връзките си с либералната мафиотска фракция на Лучиано, като оженил сина си (1962 г.) за щерката на Гаетано Лукезе – друг голям бос. С този династичен мафиотски брак, фамилиите Лукезе и Гамбино удвоявали мощта си. Едновременно по любов и в противовес на тяхната сила, синът на Бонано се оженил за дъщерята на Профачи.
Въпреки всичко, в средата на 60-те и през 70-те години на двадесети век никой не можел да се мери със силата на дон Карло Гамбино. Но противно на високия си статус, той живеел скромно в семейна къща в Бруклин, карал олдсмобил, обичал и уважавал семейството си. Нищо във външността стария човек не подсказвало, че той всъщност е най-могъщият бос в САЩ. Смята се, че по това време под негово командване се намирали над 800 войника и той контролирал над няколко десетки вида рекет с общ годишен приход надхвърлящ половин милиард долара (изчислено днес, повече от БВП на България).
Джоузеф Бонано
По време на „Банановите войни“ през 60-те години срещу Джо Бонано и неговата фамилия, крайният победител, макар и на косъм, отново се оказал Карло Гамбино. Той позволил на Джо Бонано да се пенсионира на спокойствие. Дон Карло проявявал уважение към враговете си, както към съюзниците си. След смъртта на Лучиано и Лукезе, с които работил дълги години, той ги почел с грандиозни погребения. Но никой не си правел илюзия за това колко опасен е вежливият старец. Веднъж един гангстер със заслужена репутация си позволил под въздействието на алкохол, да се натресе на дон Карло и да го предизвиква и обижда публично в ресторант. Карло Гамбино само го гледал спокойно, мълчаливо и с усмивка. Скоро след това гангстерът се появил насред улицата, мъртъв и в бетонна отливка.
Кастелано, Синатра и Гамбино сред други „тарикати“
Дон Карло имал влияние във всеки голям град където съществували криминални мафиотски фамилии. Много от босовете се крепяли на власт благодарение на него – Кливланд, Филаделфия и т.н. В Лас Вегас бизнесът на фамилия Гамбино също бил пуснал отровните си корени. Веднъж, когато дон Карло заедно с Пол Кастелано отишъл да нагледа интересите си в града на греха, той посетил представление на няколко известни актьора в „Дезърт ин“. Измежду тях бил и Франк Синатра – нежния бард на мафията. Прочутият певец не пропуснал да се снима за спомен със стария човек. Толкова влиятелен и известен бил босът на фамилия Гамбино.
Карло Гамбино
В зенита на своята власт, Карло Гамбино бил следен от ФБР 24 часа – 7 дни в седмицата, но никой не можел да го запише или арестува за нещо незаконно. Когато издавал смърна присъда, дон Карло просто кимвал с глава при споменаването на съответното име. През 1969 година, един от най-глупавите му подчинени на име Джон Готи, паднал в мрежата на полицията докато извършвал грабеж на летището в Ню Йорк. Властите използвали повода да арестуват Гамбино, но адвокатите му успешно затвлачили делото. На следващата година при подобен случай пак бил арестуван с цел да бъде подлаган на постоянен полицейски тормоз, независимо от доказателствата. Накрая били направени множество опити властите да депортират дон Карло вън от САЩ, тъй като нямал американско гражданство. Но старата лисица успял да подкупи двама влиятелни конгресмена и победил депортацията.
Гамбино, Делакроче, Кастелано
Когато здравето на Карло Гамбино се влошило твърде много през 1976 година, той трябвало да посочи наследник. В престъпната му фамилия имало двама заместник боса – Аниело Делакроче и Пол Кастелано. Първият бил от старата гвардия, дисциплиниран, уличен гангстер, който като заместник на дон Карло контролирал всички улични рекети и престъпления. Пол Кастелано бил роднина с малко уличен опит, който повече приличал на алчен бизнесмен вместо на гангстер и се занимавал с корупцията и покваряването на легалния бизнес. Карло Гамбино предпочел Кастелано да го наследи, като жест на благодарност за времето, когато неговото семейство му помагало. Аниело Делакроче се подчинил безрезервно и това довело до пълното падение на фамилията след смъртта на стария дон.
Карло Гамбино починал на 15 октомври 1976 година, като надживял и победил много босове без да бъде осъден за престъпленията си.
