Основният източник на информация за заобикалящия ни свят е зрението ни. Повече от 80 % от информацията постъпва в мозъка ни именно чрез очите. В кората на главния мозък зоната отговорна за зрителните възприятия превъзхожда обонятелните и слухови органи.
„Лъчите“ на зрението
Едни от преносителите на информация са фотоните – най-разпространените елементарни частици. Благодарение на тях човек възприема околната среда. Ако очите могат да улавят фотоните, вероятно могат и сами да излъчват тези частици. За тайнствените лъчи на зрението се знае от незапомнени времена. Има хора, чиито поглед е просто неустоим. Такъв поглед имал мистикът Распутин. Говори се, че човек не можел дълго време да издържи да го гледа в очите. Имало нещо тежко в погледа му, на което хората не издържали, макар че изражението на очите му било меко, добро и леко лукаво.
„Лоши” очи
„Лъчите“, излизащи от очите на хората могат да въздействат на другите и да урочасват, в което вярват и на Изток и на Запад. Каква е причината за тези зловредни „лъчи“, които очите на някои хора могат да отправят? Способността за урочасване се унаследява. Т.е. ако някой от предците е имал „лошо очи“, то вероятността наследниците му да имат същата способност е много голяма. Друга причина за тази лоша способност на човешките очи е проклятие застигнало, способния да урочасва. Уроките могат да са неволни и човекът, който ги е отправи да не го е искал. Как да разберем има ли някой способността да отправя уроки? Обикновено хората, притежаващи тази способност имат нещо странно във външния си вид: по-големи от обичайното очи, могат да гледат дълго време без да мигат. У много народи съществува вярването, че бедните и живеещи в нищета хора могат да урочасват. Способността хората да урочасват представлява интерес и за учените. Академик В.М. Бехтерев (1857-1927г.) посветил на това явление публикацията: „Страх от чуждия поглед“ (Руски доктор, 1905, №3, стр.77). Хората жертва на този страх били обект на многочислени демонстрации предназначени за студентите по медицина. Един от изследваните толкова се боял от въздействието на чуждите очи, че постоянно носел тъмни очила. Ето как описвал състоянието си един от пациентите на д-р Бехтерев: „Чуждият поглед предизвиква у мен неприятно усещане, което се изразява в силно стягане на очната ябълка и конвулсивно потрепване. На очите сякаш им притъмнява и стават невъзприемчиви, а погледът блуждае…“ Страх от лоши очи имат и психично здрави хора. Освен всички предпазни практики, до които хората прибягвали, за да се предпазят от урочасване, те се стараели да не се отличават от масата и да не си навличат чуждото внимание и завист. Счита се, че погледът на човек, намиращ се в критично емоционално състояние би могъл да бъде много опасен. Неслучайно очите на хората подготвяни за екзекуция биват превързани.
Човек може да влияе с поглед на другите
Много хора усещат, когато някой ги гледа. Това усещане е известно на повечето от нас. Учени от университета в Куинс решили да направят експеримент и да опровергаят битуващото вярване, че можем да почувстваме чужд поглед без да го видим. Методиката на експеримента била проста. В центъра на стая с гръб към изследователя сядал човек, който в определени моменти трябвало да бъде наблюдаван от други хора. Когато човекът почувствал, че го гледат съобщавал за това. Провели експеримента с повече от 100 доброволци. Резултатите били поразителни: в 95 % от случаите хората чувствали отправените им погледи. В областта на тила им се появявало мимолетно усещане за допир, подобно на повей от вятър.
През 1974 г. психиатърът Г.П. Крохалев решил да докаже с експеримент следното: „При зрителна халюцинация се осъществява обратно предаване на зрителна информация от центъра за зрителен анализ към периферията посредством електромагнитно излъчване от ретината на очите към пространството, съдържащо образите на халюцинация, във вида на холограмни изображения, които могат да бъдат фотографирани.“
За да запечата халюцинациите на лента докторът извадил стъклото от очила за гмуркане и го заменил с „хармоника“ от стар фотоапарат, в края поставил обектив на фотоапарат. Направил го за да има пълна тъмнина между очите и апаратурата. Съоръжението се слагало на лицето на изследвания и когато получавал халюцинация се възпроизвеждала снимка. Халюцинацията се хващала на негативните пластинки и планки. Изследователят държал съоръжението на неголямо разстояние от очите на пациентите. Между 1974 и 1996 г. Крохалев направил снимки на зрителни халюцинации при 290 психично болни пациенти и страдащи от алкохолни психози. Той успял да запечати на планка изображенията, които виждали 117 от изследваните пациенти. Докато снимките били правени, пациентите били накарани да кажат на глас какво виждат, което потвърждавало достоверността и съвпадението на снимките и видяното от халюцинациите. Така лекарят на практика потвърдил своята хипотеза.
Като заключение можем да кажем, че човешките очи имат способността да предават образите, които съзнанието рисува и с погледа си човек може да „кодира“ и предава информация.
Източник: medem.kiev.ua
© Езомистика
