Би било политическа и правна грешка, българските власти да разследват и съдят идващи от там джихадисти Какви ще са последствията от евентуален разпад на халифата и как да се противодейства на тях?
Опитът на талибаните да достигнат Дамаск в последните месеци явно изчерпиха голяма част от силите на новия халифат. На картата ясно се вижда, как държавата на джихадистите започва да се разкъсва, оставяйки огромни непокрити от ислямистите участъци които се местят всекидневно. Причините може да са две; 1. Отчаян опит на ИДИЛ за някаква нова стратегия която да им даде предимство. 2. Отслабване на силите, в резултат на изчерпване на ресурсите, спадащи цени на петрола (в резултат намаляваща помощ от някои арабски емирства), изборите в Турция и заангажираността на приятеля на ислямистите Ердоган с техния резултат, все по-интензивните атаки по въздух и суша от страна на западните сили и армиите на Сирия и Ирак. Трите по-големи анклава – 2 в Либия и 1 на Синайския полуостров, засега не показват промяна.
При всички случаи, това не е краят на ИДИЛ, а по-скоро начало на нов етап от войната. Със сигурност в случай на военни неуспехи те ще се насочат към слабите звена в ЕС, Африка и Азия за да опитват отново. Което поставя въпроса какво да се прави с лица от ЕС и от България които са били участници в армията на талибаните? На това има решение.
Съгласно Женевската конвенция подобни лица, не са нито цивилни, нито могат да се третират като военни и никой не е длъжен да ги третира като такива!
Те не са и наемници, част която конвенцията също обхваща, макар за наемниците да се изискват много по-малко грижи отколкото за цивилните или военнопленниците. Бойците от ИДИЛ не са такива и следва да се третират съгласно законите за разбойничество (най-близко са до него) или като криминален контингент (убийства, изнасилвания, продажба на роби и други), а в случаите когато те не могат да се прилагат по една или друга причина, да се предават при подозрение в съпричастност с ИДИЛ на властите в страните където са извършени зверствата на джихадистите.
Тези страни да ги разследват, в случай, че са невинни да ги освобождават, а в случаите когато местните властите докажат тяхната вина, да ги съдят съгласно собствените си закони.
Би било политическа и правна грешка, българските власти да съдят идващи от там джихадисти, защото престъпленията им са извършвани на територията на други страни. Главната причина да не бъдат съдени в България е, че вкарвайки в затвора или следствения арест на такова лице, властите биха го превърнали от престъпник, в мъченик на халифата, от което може да последват и терористични актове или такива на изнудване за тяхното освобождаване.
В случаите когато те се предават (това трябва да става максимално бързо с минимален престой на такива лица в страната ни) на властите в Сирия, Ирак или Либия, то там най-вероятно ще ги бесят ако докажат вината им, което спестява на България рискове от терористични атаки, целящи тяхното освобождаване, ако са осъдени тук на затвор.
Тези лица от български произход които членуват в организации за правата на човека и които са притеснени от това дали ще има справедливо раследване и процес за заподозрените в участие престъпленията на ИДИЛ, може да бъдат командировани (с техните семейства, за да не са разделение), на държавни разноски, в страните в които ще се състои процеса. Ирак, Сирия, Афганистан, Либия или други, където отблизо да наблюдават разследването и процеса. Стига разбира се да има законово решение, на подобни командировки, а такива струва ми се има и в българското законодателство.
При всички случаи нашите власти следва да действат прагматично, а юристите на щат в администрацията да търсят законови решения, ако се налага и вратички, за да се действа ефикасно със заплахата от преместване на джихада, на територията на страната ни.
