Домашни скандали и слухове за разцепление не само че не печелят избори, но и гонят електорат
Сякаш по традиция Реформаторския блок започва кампаниите си с вътрешни скандали и мерене на кой колко власт има. От вече сума време лидерите на блока тук-там заявяват колко ще е хубаво всички да се явят с единна регистрация за изборите за местна власт. И има преговори.
Очевидно обаче от тези преговори нещо не водят до тази заветна цел. Или поне това е публичното послание, което двата лагера изпращат на електората си.
Всичко започна с едно невинно изказване на лидера на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев, който заяви, че предизборно споразумение е постигнато вече между три от партиите в РБ – ДСБ, БЗНС и НПСД на Корман Исмаилов.
И съответно беше направена сметката – споразумение с другите две още липсва. Вярно, може да бъде направено, водят се още преговори, но така или иначе е ясно, че между двата лагера в блока има напрежение още от изборите за европарламент. Малко скандал, но нищо чак толкова голямо. И по-големи щуротии са преживявали реформаторите
Докато привечер другата страна на блока не реши, че трябва да отговори, обвинявайки обединилите се вече в подмолни игри и какво ли още не. Обидени и почувствали се изолирани СДС и ДБГ пуснаха декларация, която вече направи от мухата слон. Но да, да кажем, че и това може да бъде сметено под килима, ако на следващия ден просто седнат и започнат сериозни преговори. Но не.
Епосът достигна своя апогей, когато тази сутрин двамата водачи на лагери – Меглена Кунева от ДБГ и Радан Кънев от ДСБ бяха паралелно в сутрешните блокове на двете най-големи телевизии, за да си хвърлят кал по гърбовете.
И пак се заговори за скандали, разцепление, разкъсване на коалиции и т.н. Циркът започна отново.
Ненаучени уроци
Наясно сме, че преговорите за местните избори в 5-партийна коалиция са нещо сложно. Тук става въпрос за онова прагматично разпределение на кандидатури за кмет, на водачи на листи за общински съветници и т.н. Ясно ни е това. Но не е нужно напрежението от преговорите да достига до електората. Защото електоратът се дразни от такива неща.
Явно реформаторите така и не са научили урока от предишните кампании – скандалите не пораждат доверие. А когато скандалите са домашно приготвени, доверието е още по-малко. И двете страни казват, че не трябва да си говорят през медии, и все пак те се явяват в сутрешни блокове и започват да дуднат.
Вярно, че на реформаторите май им се случва да не присъстват на заседания в парламента. И е факт, че по-често депутатите влизат през задния вход на Народното събрание, но няма как да не са забелязали онези думи – „Съединението прави силата“.
Защото ако не друго, то съдебната реформа, онзи така исторически компромис, трябваше да остави обица на ухото на реформаторите – с 23 депутати само толкова. И сега тези партии, които имат само 23 депутати, отново подхванаха старата песен с караниците и говоренето през медии.
Скъпи реформатори от всички партии в блока, нима смятате, че някой ви възприема на сериозно като отделни партийки? Нима си мислите, че самостоятелно и извън този 5-партиен формат имат шансовете да просъществувате като нещо по-сериозно от, да кажем, РЗС или която и да е от зелените партии у нас? Сериозно?
Ако трябва да сме честни, единствени ДСБ имат потенциал да оцелеят като самостоятелна формация с потенциал да достигне онези заветни 4%. Само дето дори тогава те ще си бъдат една мъничка партийка, от която нищо не зависи. Дори в 3-партийния формат, капацитетът на РБ не би бил такъв, че да ги постави в ключова позиция за каквото и да е.
Добре ще е за реформаторите да си спомнят една партия – „Синьо единство“ и нейната съдба, след като се отцепи от преговорите за блока. Защото вече никой не си спомня за „Синьо единство“. Такова бъдеще очаква всички, отцепили се от блока. А и самия блок, ако продължава със същата политика на темерутско поведение. Защото политиката изисква преди всичко способности да се адаптираш, да сключваш съюзи и да се обединяваш в името на идеи.
Малко теория, защото очевидно ви куца
Нека пробвам да ви обясня принципната теория в политиката. Теория, която реформаторите не личи да са разбрали. Политическите субекти се обединяват около идеи. Колкото повече поддръжници има една идея, толкова по-голям е шансът идеята да се превърне в реалност, да бъде осъществена на практика. Широката поддръжка за тази идея, осигурява път на носителите ѝ към властовите ресурси, за да бъде осъществена тя.
Чрез властовите ресурси, носителите на идеята, прокарват политики за осъществяването ѝ. Дали тази идея ще е демократичната, либералната, консервативната, социалистическата и т.н., или ще е нещо конкретно като легализиране на медицинската марихуана, минаване изцяло на еко енергия, борба за влизане в Евразийски съюз или каквото му хрумне човек, няма конкретно значение. Това е принципното положение – колкото по-голяма подкрепа имаш, толкова по-вероятно е да постигнеш целите си.
Това е и принципният недъг на Реформаторския блок, те не могат да разберат тази проста истина. Не става само с наши отбрани хора, които са еди какви си и еди какви си. За да постигнат те действителни реформи, които не са белязани от знака на „историческия компромис“, те трябва да се научат да се обединяват, да увличат около себе си, да създават вълна и да я насочват.
А това, драги реформатори, не става като всяка кампания си я започвате със скандали и слухове за разцепление. Научете се да контролирате информационния поток, който идва от вас, или никога няма да сте нещо повече от малкото братче в една по-голяма коалиция, което много неща иска, но на твърде малко е способно.
