3 септември 2015 г. 19:10 ч.
Светослав Александров. Очаквам с голямо нетърпение филма „Марсианецът“. Съдейки по трейлъра се очертава да бъде интересен. За огромно съжаление книгата, по която е направен филмът, е изключително разочароваща и слаба. Не си струваше времето. Трябваше да прехвърля малко повече от половината (често пъти по диагоналата), за да я зарежа окончателно и да преценя, че е крайно неудовлетворителна или най-малкото поне на мен не ми доставяше удоволствие да я чета. Това бе една от най-скучните книги, които прочетох през 2015 година. Поне веднъж в живота си да мога да кажа, че филмът, какъвто и да е, се очертава да е по-интересен от книгата.
Първо, няколко думи за историята на книгата. След като я е написал, авторът се е опитал да я издаде по стандартния начин – чрез традиционно издателство, но нито един литературен агент, нито едно издателство не е проявил интерес към „Марсианецът“. Прелиствайки романа, сега разбирам защо това е така. Стилът на Анди Уеър е тромав, описателен и същевременно беден откъм действие. Героите в книгата са еднопластови и скучни. Не можеш да различиш един от друг герой – толкова еднакво говорят. Нито един от тях не показва широк спектър от емоции – цялата роля на тези герои е да поддържат сюжета, който се върти около Марк Уотни – главния герой, заседнал на Марс.
Сюжетът на книгата е банален. Идеята за Робинзон Крузо на Марс вече е преразказана в един филм, излязъл през 1964 година под името … да, точно под това име – „Робинзон Крузо на Марс“. Идеята за силния вятър, който убива по-голяма част от експедицията без един-единствен човек, вече сме я виждали във филма „Мисия до Марс“ през 2000 г. Идеята за това заседнали астронавти да отидат до мисия „Марс Патфайндър“ и да използват нейното радио вече сме я гледали във филма „Червената планета“, също филм от 2000 година.
По-голяма част от повествованието се развива в рамките на дневник, воден от главния герой. Дневникът на Ане Франк е много по-интересен, защото разказва историята за хора с различни характери, принудени да живеят под един покрив. Дневникът на Марк Уотни обаче е безумно плосък. Тук-таме тоалетен хумор, макар че има и някои оригинални попадения. Тук-таме някои банални констатации затова как му предстои да умре. Никакви душевни терзания, никакви размишления, нито нищо… За сметка на това има много, много технически детайли. Има дори математически изчисления, които се простират в рамките на страници! ТОВА ГО ВИЖДАМЕ В ХУДОЖЕСТВЕНА КНИГА! Описания, описания, описания… инфодъмп след инфонъмп…
Книгата пресъздава условията на Марс по изключително неточен начин. Ако примерно през 2000 година е било приемливо за филмите „Червената планета“ и „Мисия до Марс“ да разказват истории за прахови бури, които гътат къщи, това е абсолютно неприемливо за 2015 година, когато сме изучили успешно Червената планета с три марсохода и един стационарен спускаем апарат. Нито един път в историята на реалната космонавтика не се е случвало вятър да гътне космически апарат, работещ на Марс. Нито веднъж. Даже на старите станции „Вайкинг“, които са кацали през 70-те години на миналия век, още се виждат парашутите почти непокътнати. Марсоходът „Опортюнити“ работи от 2004 година до ден днешен само със слънчеви панели без чистачки. И досега не е затрупан от пясък.
За сметка на това вятърът на Марс в книгата на Анди Уеър не просто е силен, той бута антени, пробива подслони, даже е на път да събори възвращаемата ракета МИА. Тук се сблъскваме с още едно безумие – съгласно правилата на НАСА нито една ракета не излита в условие на буря! Но екипажът на „Арес 3“ в книгата не просто го прави, не просто вятърът тресе ракетата и астронавтите вътре подскачат като топчета за пинг-понг, а цялото излитане е успешно и безпроблемно!
Авторът даже изпада в противоречие неколкократно: вятърът събаря къщата на главния герой и антената. Екипажът на Земята гледа спътникови снимки от Марс и прогнозира, че трупът на главния герой Марк Уотни ще бъде затрупан наполовина в рамките на дни. За сметка на това роботизираният апарат „Марс Патфайндър“, който бива реставриран от Уотни, нито е износен, нито е прецакан, нито нищо. Нищо бе, абсолютно нищо не му се е случило на няколко километра от мястото, където се намира Подслона! Явно „Марс Патфайндър“ в тая книга е напълно имунизиран от действието на силния вятър.
Едно е ясно – Анди Уеър не е съвременният Артър Кларк. В никакъв случай не е и съвременен Станислав Лем. Ако неговата книга, която става бестселър едва след като я самоиздаде в Амазон, е образец на съвременната научна фантастика, тогава не смея да се замисля още какви абоминации предстои да прочетем през следващите няколко години.
Оценка по скалата на Goodreads : 1/5.
Натиснете тук за още рецензии в Goodreads.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
