Цитати от класически книги и произведения
– Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. („Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин, 1813 г., превод Жени Божилова)
– Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. („Ана Каренина“ от Лев Толстой, 1878 г., превод Георги Жечев)
– Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока… („Повест за два града“ от Чарлз Дикенс, 1859 г., превод Димитър Стефанов)
– Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха 13 ч. („1984“ от Джордж Оруел, 1949 г., превод Лидия Божилова)
– Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за „Приключенията на Том Сойер“; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана. („Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, 1884 г., превод Невяна Розева)
– Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфийлд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея. („Спасителят в ръжта“ от Джером Д. Селинджър, 1951 г., превод Надя Сотирова)
– Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той, – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“ („Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд, 1925 г., превод Нели Доспевска)
– Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо… („Преображението“ от Франц Кафка, Преображението, 1912 г., превод Венцеслав Константинов)
– Именувайте ме Ишмиъл. („Моби Дик“ от Хърман Мелвил, 1851 г., превод Невяна Розева)
– Това беше любов от пръв поглед.
Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него. („Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, 1961 г., превод Боян Атанасов)
– Всички деца порастват, само едно дете не порасна. („Питър Пан“ от Джеймз Матю Бари, 1911 г., превод: Боян Атанасов, Теодора Атанасова)
– Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та. („Лолита“ от Владимир Набоков, 1955 г., превод Пенка Кънева)
– Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов. („Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес, 1985 г., превод Тамара Такова)
– Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици… („Илиада“ от Омир, 760 г. пр.н.е., превод: Александър Милев, Блага Димитрова)
– Да излезем на разходка в този ден не беше възможно. („Джейн Еър“ от Шарлот Бронте, 1847 г., превод: Христо Кънев, Цветан Стоянов)
– Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. („Чужденецът“ от Албер Камю, 1942 г., превод Георги Панов)
– Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка в Гълфстрийм и ето вече 84 дни излизаше, без да улови нещо. („Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей, 1951 г., превод Димитри Иванов)
– Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. („На браздата“ от Елин Пелин, 1904 г.)
