Je suis comme je suis. Je suis faite comme ça*. И се моля за Париж

Je suis comme je suis. Je suis faite comme ça*. И се моля за Париж

В петък си стоях на дивана с чаша вино и вече се бях отдала на сладката умора и лекотата, която ти носи предвкусването на уикенда. Онзи момент, в който работната седмица е зад гърба ти, предстоят ти два почивни дни с любимите хора и някак естествено се оптускаш в удобната прегръдка на петъчното безвремие. И изведнъж… атентат в Париж, стотици убити, ранени. Бързо се разсъних и още по-бързо се отказах да разчитам на българските телевизии да ме информират. Сцените по френските канали обаче бяха смразяващи. Стяга те буцата в гърлото. Страхът се настанява в душата ти. (Предварително се извинявам на всички смелчаги в нета, които с декларации ни призовават да не се поддаваме на страха и психозата, терористите това целяли. Е, аз съм руса жена и не съм еволюирала до степен, в която да контролирам емоциите си и да поръчвам това-онова на сърцето си). Неизбежно е. Последният път, в който се разхождах по улиците на Париж, беше точно преди 2 години. Обичам този град. Не заради клишетата. Има...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност