Димитрина Игнатова Цонева – преподавател по Български делови език разяснява особенностите на постоянното Я и променливото Я в българския книжовен език.
Как се пише: поляна или полени?
Постоянното (непроменливото) Я е съществувало в старобългарския език като [йа], а в съвременния книжовен език си остава постоянно във всички форми на думата, напр.:
поляна – поляни
прям – прями, прямота
отряд – отряди
Променливото [Я] произлиза от старобългарския ѣ (ятова гласна, ЯТ), който се е изговарял като широко [е], доближаващо се до [йа]. С правописната реформа от февруари 1945 г. буквата ѣ (изговаряна е-двойно поради двоякия си изговор) се премахва. В съвременното българско книжовно произношение при определени фонетични условия Я се редува със звука [е], например:
свято място – свети места
голям грях – големи грехове
бяла стряха – бели стрехи.
Прието е при редуването на я с [е] формите с я да се смятат за основни, а формите с [е] – за променени. Промяната се определя като преглас. Този преглас се запазва само в границите на историческата гласна ѣ и затова се определя като преглас на “променливото Я”.
Прегласяването на ятовата гласна е разделила българските говори на две основни групи: източни и западни. Границата между източните и западните говори (ятовата граница) преминава приблизително по линията: Никопол – Плевен – Враца – Ботевград – Елин Пелин – Пирдоп – Панагюрище – Пазарджик – Гоце Делчев – Солун.
В източните говори съществува и непрегласен, и прегласен изговор на ятовата гласна, например: хляб – хлебен; лято – летен; мярка – мерки.
В западните български говори има пълен преглас на [я] в [е], напр.:
бел, бела, бело, бели
голем, голема, големо, големи
снег, снегове;
В книжовния език е възприет източният изговор на думите с ятова гласна.Из: Култура на речта и поведението
на Димитрина Игнатова Цонева
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
