Както всяка отрицателна рецензия негативното ревю за ресторант се радва на значително по-голяма популярност от положителната оценка
Както всяка отрицателна рецензия негативното ревю за ресторант се радва на значително по-голяма популярност от положителната оценка, пишат колежките от Nie-Jenite.bg.
Британският кулинарен критик Джей Рейнър има няколко теории по въпроса защо толкова харесваме съсипващата критика: понеже ние, хората, сме кофти, понеже по този начин си отмъщаваме за всяко неприятно изживяване, което сме имали в ресторант, понеже така се чувстваме по-добре.
„Има я и идеята за катарзис. Прочел си нещо лошо и си се почувствал по-добре, пречистил си се. Ако пък ястието е било непоносимо – очистването е съвсем буквално“, пише Рейнър, цитиран от сп. „Бакхус“.
Има и други причини за популярността на негативните коментари: „Когато започнеш да пишеш за добрите ресторанти, речникът ти се изчерпва. Стилът ти започва да наподобява пиар материал. Обратното, когато пишеш за лош ресторант, си нещо като сеирджия, зяпащ автомобилна катастрофа. И инструментариумът на езика се отваря пред теб, изведнъж се оказва, че разполагаш с много повече сечива.“
Виж още: Недопустими грешки в маркетинга
Според Рейнър прочутата фраза на Толстой за щастливите и нещастните семейства напълно може да се отнесе към ресторантите. Всички добри ресторанти са такива по един-единствен начин:
„Те имат маси, имат столове, предлагат хубава храна, поднасяна от хора които не са психопати. Виж ужасните ресторанти и начините, по които успяват да прецакат нещата, ме оставят без думи – за момент де, докато не седна да пиша за тях.“
После Рейнър изброява нещата, които са му се сторили непоносими: музиката в заведение от веригата Буда бар, с толкова усилени басове, че „можеш да отидеш да си прегледаш простата директно на бара“ или салатата Ред Тай, която е „толкова тайландска, колкото е демократичен режимът на Робърт Мугабе“.
Виж още: Korn се изправят срещу хейтърите в клипа на Hater
Рейнър сравнява културата на публикуване на цветисти рецензии в британските и американските медии и изтъква, че на Острова пишещите разполагат с далеч по-голяма свобода. Също така дава духовит пример с американските издания:
„Ако напиша, че цените в еди кой си ресторант са за мъже с големи портфейли и малки пениси ще получа обаждане от отдела, проверяващ фактите, които ще ме попитат дали имам доказателство, потвърждаващо това, а също „как дефинираме малък?““
Източник: Nie-jenite.bg
