Спускаем апарат за мисията на НАСА до Европа!

1
Добави коментар
redbul80
redbul80

Концепция на спускаем апарат до спътника на Юпитер – Европа. Credit : NASA/JPL-Caltech

7 януари 2016 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Въпреки че ни делят още няколко години до изстрелването на мисията на НАСА до Европа, спътника на Юпитер, тя е изключително вълнуваща и затова си струва да бъде популяризирана още от сега. Няма да е преувеличено ако кажа, че по отношение на обществения интерес тази мисия ще е също толкова значима за следващото десетилетие, колкото е значима „Ню Хърайзънс“ до Плутон за настоящето десетилетие.

И така, човечеството се устремява към Европа! Европа, спътникът на Юпитер, който е познат на повечето хора от научно-фантастичните книги и филми! Мнозина са изчели „2010: Втора одисея“ на Артър Кларк (или поне са гледали филма) и могат да цитират думите на компютъра ХАЛ – „Всички тези светове са ваши, освен Европа. Не се опитвайте да кацате там“. Изключвайки научната фантастика, която населва Европа със загадъчни извънземни, дори според конвенционалната наука тя е твърде интересна – под ледената й покривка се намира глобален океан, в който може да има живот!

Дълго време НАСА пренебрегваше възможността да реализира мисия до Европа, защото дори най-обикновен орбитален апарат би бил твърде скъп. През последните години обаче инженерите най-накрая измислиха как точно да направят мисията по-достъпна и излязоха с концепция „Клипер“. Тази мисия няма да е орбитална, а просто ще провежда периодични облитания на Европа.

Много хора бяха разочаровани. Как така отиваме до Европа, само за да прелетим край нея? Това е кощунство и прахосничество! Но не се безпокойте, преди броени дни Конгресът на САЩ заръча на НАСА да добави спускаем апарат и да изстреля мисията до 2022 година с ракетата SLS. Това не е препоръка – това е закон. И така, отиваме до Европа, за да кацнем там! Няма как, ХАЛ, дълго време спазвахме заповедите ти 🙂

Доста подробна статия за евентуалния спускаем апарат има на сайта Ars Technica (източник). Статията е писана от Ерик Бергер, дългогодишен космически репортер, който познава конгресмена Джон Кулбърсън. Кулбърсън е космически ентусиаст, фен на НАСА и е един от инициаторите за началото на агресивна финансова кампания за реализиране на мисията до Европа.

Инженерите, които са разговаряли с Кулбърсън, са предложили три варианта за кацане на Европа. Първият е импактор – снаряд, който ще се разбие в повърхността на Европа със скорост 700 km/h. Импакторът няма да оцелее след кацането, но ще изхвърли достатъчно голям пламък от материал, който да бъде изследван от облитащия „Клипер“. Вторият вариант е спускаем апарат за твърдо кацане, който ще се забие в повърхността с 35 km/h. Такъв апарат би могъл да оцелее и да свърши някои основни и ограничени научни дейности.

Третият вариант е най-интересен, но и най-скъп – той би добавил $1 милиард към разработката на мисията. Спускаем апарат, който ще кацне меко на Европа със скорост под 5 km/h. Този спускаем апарат ще може да достави на Европа по-деликатна и по-сложна апаратура.

За Кулбърсън не е имало никаква дилема. Поискал е третия вариант. За какво изобщо отиваме на Европа, ако не търсим живот там?

Европа обаче е твърде далече от Слънцето за генериране на електроенергия чрез слънчеви панели. Спускаемият апарат няма да разполага с лукса, с който разполагат марсоходите на НАСА „Опортюнити“ и „Кюриосити“, които се влачат на марсианската повърхност в продължение на дълги години, дори над десетилетие, както е в случая с „Опортюнити“. Мисията на европеанския спускаем апарат ще прилича твърде много на мисията на спускаемия апарат „Филе“, който Европейската космическа агенция (ЕКА) достави на повърхността на комета през 2014 година. В рамките на няколко дни трябва да бъде проведена агресивна научна кампания, докато се изтощят батериите. Биха могли да се добавят слънчеви батерии на европеанския спускаем апарат, но те няма да увеличат срока на експлоатация с още много дни.

Специален спектрометър ще търси на повърността на Европа следи от органични вещества, които са показател за наличието на живот. За това ще бъдат събрани проби от замръзналата ледена покривка. Спускаемият апарат ще е екипиран с пробивни машини, които ще могат да дълбаят до 10 сантиметра дълбочина. При ниските температури на Европа, водният лед е по-корав от стомана.

Инженерите на Лабораторията за реактивно движение са установили, че най-добрият начин за доставката на спускаем апарат на повърхността на Европа е посредством системата „Небесен кран“, която успешно достави на Марс „Кюриосити“ през 2012 година.

Какво би открил спускаемият апарат на Европа? Не знаем, но няма съмнение – чакат ни вълнуващи открития!

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/