Защо приемаме раздялата толкова болезнено | Temaonline.bg

1
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

Психолози от Станфордския университет успяха да разкрият старата загадка, защо някои хора години наред не могат да преодолеят болката и да се отърсят от любовните терзания след разрив с любимия човек – съобщава списание Personality and Social Psychology Bulletin 

Експертен екип осъществил пет изследвания, в които взели участие общо 891 доброволци. Те трябвало да запълнят анкети онлайн, в които съобщавали подробности около раздялата със своите любими и разкривали детайли от болката, която изпитали. Учените се интересували специално от отношението на хората към доста разпространеното мнение, че раздялата и разривът в отношенията е свързан с „непълноценността на единия от партньорите“.

Вторият важен въпрос се отнасял до способността на влюбените да преодоляват и да надмогват мъката от раздялата, като придобиват полезен опит, който подпомага личностното развитие на влюбените. На другата крайност са хората, които гледат на личността си като „статичен обект, който не е способен на качествено ново развитие“.

Психолозите доказали, че жизнената позиция на човека е ключов елемент и особеност, определяща способността да преодолява и да се справя с разрива в отношенията.

Хората, които се възприемат като „статичен обект“ преживяват болезнено раздялата много по-дълго и не са способни да започнат нови отношения.

От друга страна хората, които вярват в способността си да се развиват и гледат на своя неуспех само като временна неизбежност имат по-големи шансове по-скоро да срещнат нов подходящ партньор.

Проф. Лорън Хоу, една от участничките в изследването стигнала до извода, че хората гледат и възприемат романтичните си партньори като „източник на информация за себе си“.

Учените стигнали също така до заключението, че негативният опит от предишна връзка – като например отказ от развитие на отношенията – може да ги принуди в бъдеще да заемат по-предпазлива, отбранителна позиция в романтичните отношения. Това е особено отчетливо забележимо при хората, което се възприемат като „статичен обект“ в любовта.