Откъс от книгата на Пенчо Ковачев „25 звезди на българското кино“
Журналистът Пенчо Ковачев от години разказва на страниците на в. „24 часа“ любопитни истории от архивите на българското кино, а сега представя в нов сборник някои от най-популярните български артисти като Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Невена Коканова, Катя Паскалева, Апостол Карамитев, Коста Цонев, Ваня Цветкова, Чочо Попйорданов.
„25 звезди на българското кино“ разкрива и много неща, които досега никой не знае за любимите филми и за хората зад тях, обясняват издателите от „Литус“.
Така например майката на Коста Цонев много искал синът й да стане поп, но младежът избрал артистична кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра и киното. „Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!“, отвръща тя.
Друга култова реплика е признанието в любов, направено от Георги Георгиев-Гец: „Цена, знай, че след киното най-много обичам теб и децата!“. Съпругата му намира бележка с този текст една сутрин, след като той рано-рано е заминал на снимки.
Виж още: 13 факта от историята на българското кино
Текстовете са илюстрирани с близо 150 снимки, които са запечатали превъплъщенията на екранните ни любимци.
Предлагаме ви откъс от очерка за Апостол Карамитев (1923-1973), предоставен от издателството:
След като „Любимец 13“ тръгва по екраните, актьорът в главната роля Апостол Карамитев става любимец номер 1 на зрителите. Той дебютира още в третия филм на социалистическата кинематография – „Утро над родината“, – при това със силно отрицателна роля. Играе младежа Велизаров, който саботира новия строй и иска да взриви язовирна стена. В последния момент, разбира се, е разкрит и победен от положителния герой Иван Бобчев (Любомир Кабакчиев).
После Апостол се снима в почти всички следващи филми: „Под игото“ (отец Викентий), „Наша земя“ (капитан Велков), „Песен за човека“ (Будинов), „Героите на Шипка“ (Петко)… Днес почти никой не си спомня романтичните му герои Ферхад в „Легенда за любовта“ и Страхил в „Хайдушка клетва“, снимани малко преди „Любимец 13“. Критиката не ги щади, но образът му в тях трепетно вълнува ученичките.
„Те бяха луди по него. Луди, луууди. И не само ученичките…“, сподели ми Гинка Станчева, снимала се в няколко филма с Апостол.
Филмът на Владимир Янчев „Любимец 13“ е осмият в кариерата на Апостол Карамитев и първият, който му носи истинска популярност.
Виж още: 20-те най-любими български кинокомедии (видео)
„Обичта на публиката – ще каже по-късно актьорът – е нещо, от което имаш нужда като от хляб. Днес можеш да се нахраниш до пресищане, но утре сутринта пак ще огладнееш…“
„Любимец 13“ е първият „спортен филм“ в игралното ни кино и улавя тиковете на зараждащата се и по нашите земи „футболомания“. Творбата е режисьорски дебют на родения в българо-руско семейство в Москва Владимир Янчев, възпитаник на ВГИК.
„Този дебют е не само личен успех на Янчев, а и светъл лъч в социалистическото ни кино, защото в него навлиза автор с подчертан афинитет към комедията.“ Така пише в един от първите отзиви на филмовата ни критика, след като „Любимец 13“ излиза на екран на 15 декември 1958 г.
„Специалист по всичко“ (1962) събира за първи път в двете главни роли двамата бургазлии Апостол Карамитев и Георги Калоянчев. Историята във филма е изградена върху класическата схема на недоразуменията.
Апостол – така се казва и филмовият герой на Карамитев – завършва стоматология и трябва да бъде разпределен в провинцията. Спиро (Калоянчев), работник и спортист щангист, е негов съквартирант. Двамата омайват две студентки (Гинка Станчева и Катя Чукова). Но понеже и двете се казват Нели, се случват куп неразбории.
Финалът, разбира се, е с щастлив край, любовта побеждава и недоразуменията, и бюрокрацията. След години, когато Апостол Карамитев вече не е между живите, Катя Чукова ще заживее на улица, която носи неговото име.
По време на снимките Апостол и Калата се надиграват и надпреварват в импровизациите. Режисьорът Петър Василев, който обикновен правел по два-три дубъла, тук стига и до 10. Защото във всеки дубъл двамата актьори така се вихрят, че внасят нови и нови детайли и щрихи в образите си. Освен съграждани, Карамитев и Калоянчев са и добри приятели и надиграването им не води до ревност и напрежение в колектива.
„Апостол все гледаше какво ще направя аз – разказваше Калата. – Щото е драматичен актьор, лиричен един такъв. Много обичаше да се препъва и да пада. Но беше голям актьор, прекрасно се работеше с него, а и имах какво да науча от партньорството ни…“
В „Рицар без броня“ Апостол Карамитев игра ролята вуйчо на малкия Ваньо (Олег Ковачев). Актьорът няма проблеми с образа си, той не е сложен, но има сериозни ядове с мотопеда, с който трябва да разхожда племенника си из София. Карамитев не може да кара добре нито кола, нито мотопед и това едва не свършва фатално за малкия Олег Ковачев.
Снимат на моста край Захарна фабрика. Двамата минават с мотопеда пред камерата, разположена след „гърбицата“ на моста в посока към „Люлин“. После се връщат в другия край на моста и правят завой за втори дубъл. Тогава обаче Карамитев засича или отнема предимството на някакъв моторист. Той ги задминава ядосан и им препречва пътя, преди да стигнат до камерата.
„Изглежда Апостол се стресна, не можа да спре и се нацелихме в спрелия мотор. Аз прелетях над двамата и се пльоснах като жабче на паважа“, спомня си Олег Ковачев.
Най-силната си драматична роля Апостол Карамитев прави във филма на Методи Андонов „Бялата стая“. Героят му Александров е научен работник, който се разболява от рак. И докато лежи в бялата болнична стая, прави безпощадна равносметка на живота си.
Достойно ли се е държал в института, или е отстъпвал пред догматиците? Наистина ли е направил всичко за любимата си жена? В крайна сметка изглежда, че минусите натежават.
За това свое изпълнение Апостол Карамитев получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала „Златна роза“ във Варна през 1968 г.
През 1972 г. Невена Коканова го убеждава да приеме ролята на цар Йоан Асен в суперпродукцията на Вили Цанков „Сватбите на Йоан Асен“. Актьорът вече е болен от рак, но никой в екипа, освен режисьора, не знае.
Снимат филма с тежки костюми при невероятна жега от 40 и повече градуса, но Апостол не се оплаква. В паузите между два дубъла ляга на земята, измъчван от неистови болки в гърба.
„А аз му виках: не се превземай бе, Апостоле, сецнал си се или имаш прищипване“, разказа ми Коста Цонев, който изигра ролята на царския брат Александър.
На 9 октомври 1973 г. Апостол Карамитев умира. От рак, като героя му Александров. За да запази кадрите от последната му роля, Вили Цанков доснима филма, като Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен. На 3 юни 2000 г. в София почина Невена Коканова. От рак, както героинята ѝ Невена в „Спомен за близначката“ (1976).
През 2006 г. синът на Апостол Карамитев – Момчил, показа в София документалния си филм „Ваш даскал Апостол“. Тогава дълго говорихме с Момчил. Ето какво сподели синът за своя знаменит баща:
„Снимането на филма ми даде възможност да опозная повече баща си, както и себе си. Научих интересни факти за неговото детство, които никога и от никого не бях чувал. От г-жа Агнес Владова разбрах, че като по-млад баща ми е имал намерение да учи журналистика.
Видях и прочетох много интересни писма и документи, които никога преди това не бях виждал! Много снимки… Някои от студентите му в НАТФИЗ твърдят, че баща ми бил щастлив само с тях, без да познават личния му живот. Той беше много дискретен човек и не е показвал радости и преживявания на всеослушание.
Но аз съм бил с него в личния му живот и в НАТФИЗ и знам, че той имаше щастие и извън учебния театър. Татко беше истински щастлив, когато проверяваше какво сме научили в училище със сестра ми или в отношенията си с приятели, познати и непознати.
Виж още: Момчил Карамитев: В сериала „Кости“ се правех на мъртъв пред главната героиня
Седели сме часове наред да имитираме хора и животни, както и ни е слушал да му разправяме за нашите приключения в училище и извън училище, как възприемаме хора и събития. Той непрекъснато питаше за нашето мнение и така ни поставяше в позиция да се чувстваме равноправни участници в живота като него. Това никой не може да го разбере, докато не го почувства.“
Българската национална филмотека показва през януари в столичното кино „Одеон“ три филма с Апостол Карамитев. Освен „Специалист по всичко“ на 19 януари и „Любимец 13“, в програмата за 18 и 20 януари е и криминалният от 1960 г. „Нощта срещу 13-и“ (горе вляво), в който той играе двама братя близнаци – Тодор и Петър Примови.
Източник: ИК Litus
