Езотериката е вид духовна материя, която през времената търпи различни трактовки. Отхвърляна и възприемана, езотериката си остава изследователска наука.
Разногласията или различните гледни точки относно езотериката ме подтикнаха да напиша няколко реда като езотеричен изследовател. Отворям тази тема с цел да си изясним, какво на всъщност означават като понятия езотеризъм и езотерика. За някои от вас читателите темата за езотеричното може би няма смисъл. Една част от читателите са твърде навътре в езотеричните познания. За други пък тази област е нещо напълно неясно.
За съжаление в повечето сайтове ще откриете, че езотериката е нещо мистично или сатанинско учение извън религиозните норми. В българската Уикипедия езотерика е представена под заглавие „Езотеризъм“.
Като цяло езотеризмът представлява система от тайни философски възгледи върху природата на явленията. В него са включени учения, доктрини, практики, методи на познание и др.
Езотериката през погледа на един различен свят
В тази статия ще разгледаме някои мисли за същността на Езотериката и основните категории в нея от цюрихският специалист д-р Роберт Кел- основател на дружеството за религиозен плурализъм и издател на „Универсална религия“. Има много интересни мисли в нея както и такива, които биха се възприели като проблемни. Така или иначе ще срещнете интересни схващания .
Приема се, че всички те са тайни, тоест достъпни само за тесен кръг посветени. Това е дефиницията на езотеризма в тесен смисъл. Но някои интерпретации на езотеризма са твърде широки и в тях могат да се включат различни нетрадиционни системи на духовни учения различаващи се от общоприетите религии.
Езотеризмът не е практически единна система от възгледи, а множество отделни групи или движения, понякога дори противоположни.
Що е Езотерика?
Думите „езотеричен“ и „езотерика“ имат за антоним ,екзатеричен“ и „екзотерика“. „Езос“ означава „отвътре“,„екзо“ – „отвън.. Екзотерично е външното знание на дадена дума, изречение, сравнение, картина, предмет. Езотеричен е вътрешният, скритият за външното око смисъл на думата, изречението, символа, жеста. Дадена история – приказка например – носи преди всичко своя общ и външен смисъл, но тя обикновено има и втори, по-широк и по-дълбок смисъл, за чието разбиране се изисква по-висша степен на духовно развитие.
Значението на думата езотерика само по себе си ни посочва единствено, че езотерика означава надхвърлящо общоприетото духовно познание. Това е присъщо и на всяка философия, а с известни разлики и на всяка религия. В общи линии езотеризмът представлява система от тайни философски възгледи върху природата на явленията. В него са включени учения, доктрини, практики, методи на познание и др.
Езотеризмът не е практически единна система от възгледи, а множество отделни групи или движения, понякога дори противоположни.
Пътуващият древноелински аед (певец) и философ Ксенофан (4-ти век пр. н.е.) е казал: „Боговете не са открили отначало всичко на хората, но те чрез опита си постепенно намират най-доброто.“ Оново, което още не е известно на всички, наричаме вътрешно или езотерично познание. То прилича на полупрозрачна сфера, в чийти център пулсира огненото кълбо на духа. Духовността е извор на живота, а езотериката – нейно мистично сияние.
Нейна родина е Далечният изток, чиито религии са я признали още преди хилядолетия. Преди появата на християнството езотериката е достигнала и до западния свят чрез култа към Тот – Хермес в Египет, учението на Питагор и новоплатонианците, а в по-ново време – чрез теософията на Елена Блаватска и нейните последователи.
Думите „езотеричен“ и „езотерика“ имат за антоним ,екзатеричен“ и „екзотерика“. „Езос“ означава „отвътре“,„екзо“ – „отвън.. Екзотерично е външното знание на дадена дума, изречение, сравнение, картина, предмет. Езотеричен е вътрешният, скритият за външното око смисъл на думата, изречението, символа, жеста. Дадена история – приказка например – носи преди всичко своя общ и външен смисъл, но тя обикновено има и втори, по-широк и по-дълбок смисъл, за чието разбиране се изисква по-висша степен на духовно развитие.
Значението на думата само по себе си ни посочва единствено, че езотерика означава надхвърлящо общоприетото духовно познание. Това е присъщо и на всяка философия, а с известни разлики и на всяка религия.
Езотериката, като повече или по-малко обща платформа на различни новорелигиозни общности, предявява претенцията, че отнесена към духовното познание, притежава измерения, излизащи отвъд общодостъпното познание на известните в западния свят религии, включително и на християнската. Много прогресивно настроени теолози напоследък старателно изучават възгледите на езотериците и се стремят да ги пренесат върху християнството, което постепенно ще се превърне в езотерика.
Някои по-характерни черти на езотериката. Авторът ги дава с цел по-неосведомените да проникнат в нейната същност и да почувстват радикалните ѝ различия от досегашното екзотерично християнско мислене.
Понятието за Бог
Християнското понятие за Бог в голяма степен се обуславя от идеята за трансцедентното. По теологически съображения Бог трябва да се разглежда изцяло откъснат от своите създания, следователно и от човека. Християнски мистици, дръзнали още през средновековието да защитят иманентността на Бога, винаги са рискували да се озоват пред съда на инквизицията. Обратно, един от любимите принципи на езотериката е теорията за иманентността. Всички същества в Космоса и преди всичко човекът са само проявления на Бог. По своята същност те са едно цяло с Него. Така езотеричният светоглед се явява или изцяло пантеистичен, или поне носещ силен пантеистичен заряд. Бавно, но сигурно това схващане завладява западната духовност. През последните близо 200 години то се изповядва от най-велики мислители и поети, като традиционното религиозно мислене в техните среди все повече губи позиции.
Цел на живота
Според християнското учение целта на човешкия живот се състои в това след кратко и еднократно земно съществувание цяла вечност да възхвалява Бог в небесата или да гори в ада. Езотеричното учение е за обожествяването и дематериализирането на душата като цел на човешкото съществуване – един изключително продължителен, но общ за всички хора процес.
Достигайки първата степен на космическото съзнание, екзотерикът се превръща в езотерик. Това е резултат от развитие, водещо към по-висше универсално познание и към хармония с безкрайността.
Прераждане
Човек живее само веднъж според християнското схващане. Дори онзи, който се е родил недъгав или по някаква друга причина в краткия си земен живот не е получил абсолютно никакъв шанс за духовно развитие, няма по-късно възможност за компенсация. Съвсем различно учи езотериката. По правило тя отрежда централно място на прераждането. То също се възприема добре от модерния човек, защото екзотеричното християнство не дава или само дава удовлетворителни отговори на подобни основни житейски въпроси. Нищо чудно, че именно теорията за прераждането намери толкова бързо почва в западното мислене.
Спасение
Езотериката разтърсва из основи традиционното косервативно учение за спасението и за милостта Божия. Според него човек поначало е плод на Божия гняв и е заблуден и изгубен.
Коренно различно е езотеричното учение за спасението. Според него всичко се развива по неумолимия закон на Тао и зависи от кармата на отделния човек. Милостта на Бога се отхвърля по принцип като произвол, неприлягащ на Божията същност, а акцентът се поставя върху възможността човек сам да постигне спасението си – нещо което християнската религия въобще отрича.
Църковност
Самата идея за църква и църковна институция, която да определя в какво следва да вярват хората е неприемлива за езотериката. Тя признава само една невидима църква на всички свързани с Бог индивиди и една общност на посветените. При езотериците липсва изповедание в християнския смисъл или поне в смисъл на задължително изповядване на дадена религигиозна догма. Те разчитат, че водените от Духа хора ще бъдат единни в същественото, но същевременно утвърждават максимална духовна свобода.
Вяра
Езотричното мислене съществено се различава от екзотеричното по това, че противопоставя познанието на вярата. Предмет на езотеричната сфера на познанието е познанието за Бог, за света на духовете, за по-висшите духовни същества, за духовните йерархии. Тук се включва и познанието за тайни природни закони.
Тази огромна област на по-висше познание е достъпна само за посветените. И тъй като езотеричното познание е повече или по-малко тайно, то се предава само от Учител – принцип, който за съжаление играе прекалено голяма роля в езотериката. Но Учителят може да предава харизматичнни сили и способности, например способността за духовно изцеление. Ето защо парапсихологията и езотериката са толкова тясно преплетени.
Подобни парапсихологични способности са притежавали и ранните християни, но все по-пълното догматизиране и разрастването на властта на църквата довежда постепенно до тяхното низвергване и заклеймяване (да си спомним за прословутото преследване на вещиците през Средновековието).
**Тази статия е представена от списание „Тайнство“, ноември,1992г., със съкращения.
22 total views, 22 views today
Фейсбук Коментари
