За Едиповия комплекс
В своите изследвания из полето на несъзнаваното Зигмунд Фройд открива специфични процеси, повтарящи се при всеки негов пациент. До този момент тези специфики не са назовавани по никакъв начин и Фройд се обръща към творбите на античните автори, за да подкрепи търсенето си на думи, които да назоват зависимостите, открити от него. Един от тези, неназовани до онзи момент, етапи ни е познат като Комплексът на Едип. Характерно за него е, че настъпва в ранна детска възраст (3- 5години) и е един от основополагащите стадии в човешкото развитие. В самата легенда, от която Фройд взаимства името, в общи линии става въпрос за един младеж Едип, който се влюбва в майка си, има деца от нея и убива баща си. Защо Фройд избира тази брутална кръвосмесителна история, за да назове един от най- важните етапи в човешкия живот? Отговорът е прост – защото той открива прилика между силно преувеличената легенда за Едип цар и вълненията на несъзнаваното на малкото дете. Фройд говори за този комплекс в един от 5-те случая, които публикува – този на Малкият Ханс. В своята същност комплексът се изразява в това, че детето несъзнавано е влюбено в майка си и иска да убие баща си. Важно е тук да се подчертае, че тази страшна истина е скрита в несъзнаваното на детето – то не знае за нея. Това е и още една от приликите на Едиповия комплекс по Фройд и пиесата за Едип цар от Софокъл. Обикновено и за щастие, тези скрити желания на детето си остават завинаги скрити. Резултатът от преминаването му през този специфичен период е едно здраво дете, което уважава баща си и в повечето случаи иска да стане като него, а от друга страна майката вече не е единствен значим човек за детето. Ролята на бащата в този етап от развитието на детето е особено важна. Това е така, защото той, бащата, е фигурата, която забранява инцестната връзка между детето и майка му. Един вид казва на сина си “Стой, спри! Тя ти е майка, но преди всичко тя е моя жена! Нямаш място в леглото ни!”. Именно от тази забрана произлиза и агресията спрямо този забраняващ майката баща. За щастие бащата има и още една важна роля. А именно да припознае това дете, да му даде името си, да го направи част от семейството, да му даде правото да продължи рода. Пак бащата потвърждава способността на сина си да бъде мъж, и в следствие на това един ден баща, или на дъщеря си – съответно да бъде жена, а на по- късен етап и майка. Някои източници споменават и дамски вариант на Едиповия комплекс, говорещи за комплекса на Електра, но по същество става въпрос за едно и също нещо. Независимо от пола на детето ситуацията е една и съща. Има случаи, в които се наблюдава тъй нар. обърнат Едип, но това не е толкова често.
Ето един кратък пример за това как едно дете разиграва комплекса на Едип пред очите на възрастен:
Майка и тригодишния й син играят с кукли за куклен театър. Тя е принцесата, а той сменя ролите си постоянно. В един момент момчето дава в ръцете на куклата на майка си две по- малки играчки и казва: “Това са твоите бебета.” Майката отвръща: “Добре. Щом са мои ще ги гледам и ще си играя с тях. А кой е баща им?” “Аз”- казва детето. “Кой си ти?”- пита терапевта. Малкото момче вдига куклата принц и отговаря “Аз, Принца.”
автор: Доника Балабанова
