След лечение вкъщи малките пациенти идват при нас с усложнения, а често и с пневмонии.
Д-р Александър Ангелов е началник на отделението по педиатрия в МБАЛ „Централ Хоспитал“. Има изключително богат опит като лекар, натрупан като завеждащ на интензивния сектор към детско отделение в МБАЛ – Сливен, както и в МБАЛ „Свети Мина“ в Пловдив и като началник на детско отделение на болница в Триполи, Либия.
– Д-р Ангелов, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви, че най-засегнати от остри респираторни заболявания са децата до 3-годишна възраст, включително и кърмачета. Какви са вашите впечатления?
– И в детско отделение на МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив децата, които се лекуват, са предимно до 3 г., но не са малко и боледуващите на възраст до 6 г. Нашите пациенти живеят в колективи – детски заведения, където има струпване на повече деца и се осъществяват повече контакти. Не се спазва добра лична хигиена – не си мият достатъчно често ръцете и така си предават заразата помежду си.
Вълната от остри респираторни инфекции започна да се надига от ноември миналата година, но тогава при нас постъпваха деца на възраст 13-15 години с тежки пневмонии, които обикновено се оправяха за около две седмици.
– В какво състояние идват при вас децата?
– В доста увредено общо състояние – с висока температура – над 38-39 градуса, кашлица, болки в гърлото, повръщане, разстройство, обща отпадналост. Родителите търсят педиатрична помощ, след като са лекували децата си със симптоматични средства – спрей за гърло, капки за нос, „Панадол“, но въпреки това състоянието им продължава да се влошава. При прегледа установяваме, че вече са развили бронхит, катар на горните дихателни пътища, а често и пневмония. Температурата остава висока, кашлицата се усилва, дишат трудно.
В такива ситуации децата трябва да влязат за лечение в болницата, за да се установят причините за заболяването. Веднъж постави ли се точна диагноза, терапията е по-лесният етап и както обикновено децата се възстановяват за 2-3 дни. Не че са напълно оздравели, но състоянието им е значително подобрено и почват да тичат из отделението.
– Задължително ли е лечението да се провежда с антибиотици?
– Ако малкият пациент е лекуван със симптоматични и други средства 3 дни вкъщи, но не се повлиява и поддържа висока температура, трябва да се консултира с педиатър. Той може да реши дали детето да продължи да се лекува вкъщи, или да се настани в болница. Антибиотици обикновено се назначават, когато вече има усложнения. Най-тежкото и честото сред тях е бактериалната пневмония, която се наблюдава след 4-5-ия ден от началото на първите симптоми. Възможно е болният да получи отит или бронхит, които също изискват антибиотично лечение.
– Как можем да намалим риска от заразяване на децата, а и на възрастните?
– Както вече казах, много е важно да се мият ръцете добре, което означава минимум 20 секунди да се търкат със сапун, защото иначе все едно само са намокрени. Това трябва да се прави често, особено след прибиране отвън и когато се контактува с много хора. Лицето не трябва да се докосва с немити или недезинфекцирани ръце, особено устата, очите и носа. Защото, ако сме пипали повърхност, върху която преди това са попаднали капчици секрет от кашлящ или кихащ човек, ще пренесем вируса върху себе си.
Възрастните да избягват контакти с болни хора, а дори и с видимо здрави – да общуват на минимум метър разстояние един от друг. А когато срещу нас има кашлящ или кихащ, да се постави бариера пред устата – като маската. Ако в дома има болен, тя трябва да се сменя на 3-4 часа, защото се насища с вируси и не предпазва. В противен случай ще зарази близките си, а най-лесно децата. В сезона на грипа възрастните знаят, че не бива да се посещават места, където се събират много хора – театри, кина, детски празници.
Храненето е от изключително значение – менюто трябва да е съобразено с възрастта и да е богато на витамини. Добре е да се консумират прясно изцедени сокове с лимон, портокал и всички цитрусови плодове, защото са богати на витамин С, както и да се пият чайове с мед. Смятам, че по-добре е родителите да залагат на класическата българска кухня, която е изключително добра зимно време и с годините е доказала своите ползи. Храната трябва да е разнообразна и да се консумира в неголеми количества.
– Сега заради студа доста родители пушат вкъщи. Колко рисково е това за здравето на децата?
-Така е, а това влияе много зле на малките. Родителите изобщо не си дават сметка, че причиняват астма на децата си. А най-лошото е, че ако лекар се опита да ги предупреди, някои от тях реагират много остро. Не бива да се пренебрегва фактът, че лошите битови условия вкъщи също могат да допринесат за заразяване с вирусни инфекции или грип, както и до появата на усложнения. Затова домът трябва редовно да се проветрява, въпреки че навън е минус 10-12 градуса. Не може да се отвори прозорецът за 10 секунди и да се каже – вече е проветрено. Не е, ако не са минали поне 5 минути.
– Каква е ролята на личните лекари в битката с вирусните инфекции?
– Много важна, защото те трябва да проследяват и да обръщат специално внимание на често боледуващите деца. Това са лекарите, които е редно да им изготвят план за имунопрофилактика, да им назначат имуностимулатори, които да подсилят защитните сили на нуждаещите се.
– Как реагират родителите, когато се налага децата да останат да се лекуват в отделението?
– Това е един доста болен въпрос, защото голяма част от тях не искат да стоят в болница. И търсят всякакви начини да съкратят престоя, но е невъзможно, защото всяка терапия изисква необходимото време, а децата се нуждаят от тяхното внимание и грижи. Препоръките са дори след излизане от болницата да си останат няколко дни вкъщи и да продължат лечението и грижата за детето.
