На снимката – астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA
Продължаваме поредицата статии, оборващи лъжетеорията, че човек не е бил на Луната.
Предишни статии от поредицата:
Кацането на Луната. Част 1. Голям Холивудски филм?
Кацането на Луната. Част 2. Технологичният напредък
Кацането на Луната. Част 3. Пречила ли е радиацията?
Кацането на Луната. Част 4. Лунните снимки
Какви видеозаписи от лунното кацане са изгубени?
Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?
Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер
Как да сме сигурни, че лунните кацания са истина?
9 февруари 2016 г. 21:53 ч.
Светослав Александров. Както е видно от горепосочените линкове, публикувани са твърде много статии за пилотираните мисии на НАСА „Аполо“ и предполагаемата фалшификация. Остана да разгледаме темата за независимите доказателства, че човек е бил на Луната.
Това заслужава отделна статия. Много хора разсъждават така: „Само американците уж са изпращали хора на Луната. Само САЩ единствени го твърдят. Никой друг не е бил. Как да можем да им вярваме на тия американци, като лъжат толкова много?“ Е, в тая статия разгръщам тезата, че пилотираните лунни кацания не са просто някакво си твърдение на НАСА. То може да бъде потвърдено от множество независими източници. Е, ако сте от хората, които смятат, че няма нищо независимо, че целият свят е един гигантски конспиративен цирк и всички живеем в матрицата, не мога да ви помогна.
Едно обаче е ясно – примерите, които давам по-долу, няма да ги откриете в нито един конспиративен сайт. Защото са прекалено неудобни за привържениците на конспиративни теории.
Повечето хора имат в главата си следната изкривена картина за лунните мисии: „Първо руснаците изстреляха спътник, след това пратиха Гагарин, после в надпреварата се включиха американците, уж ги изпревариха и някак изведнъж пратиха човек на Луната“. Това е доста опростен вариант на историята на космическата надпревара. Не е вярно, че в един момент руснаците са изостанали до такава степен, че когато САЩ са започнали да изпращат хора към Луната, руските учени и инженери са стояли със скръстени ръце. Напротив – те до последно са се опитвали да извоюват решаваща победа на лунна територия.
Във Великобритания има обсерватория, известна под името Джодрел-Бенк и хората, работещи в нея, са първите независими свидетели на лунното кацане, на които ще обърнем внимание. През 60-те години екипът на обсерваторията, начело със сър Бърнард Ловъл, се занимава с това да проследява космическите мисии на САЩ и СССР. В онзи съдбовен ден, на 21 юли 1969, астрономите не проследяват единствено спускането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин към лунната повърхност. Заедно с тях към Луната се спуска и един неканен гост.
Това е автоматичната лунна станция на СССР „Луна 15“. Последният отчаян опит на СССР да измъкне победа от лунната надпревара преди провеждането на мисия „Аполо 11“. За съжаление съветските учени не успяват да разработят аналог на голямата ракета „Сатурн 5“. Тяхната гигантска ракета „Н1“ извършва четири полета и всичките завършват с пълен провал. Ясно е – липсата на голяма ракета няма да позволи на СССР да изпрати човек на Луната преди САЩ.
Но мисия „Луна 15“, макар и безпилотна, може да извърши двупосочен полет по трасето Земя-Луна-Земя. Ръководителите на проекта очакват тя да осъществи меко кацане на Луната, да вземе проби от почвата на лунната повърхност, да излети отново и да се отправи към Земята заедно с пробите. Американските астронавти ще вземат лунни скали и ще ги доставят на Земята, но СССР ще свърши същата задача, като единствената разлика е, че ще е в роботизиран вариант.
Радиотелескопът Ловъл на обсерватория Джодрел-Бенк проследява в реално време както мисия „Аполо 11“, така и „Луна 15“. Британците с изненада откриват, че „Луна 15“ променя орбитата си така, че да кацне в близост до мястото на кацане на „Аполо 11“ (източник). Явно съветските специалисти искат да демонстрират пред американските, че и те го могат! Но данните от телескопа показват, че скоростта на съветската станция към момента на кацането е твърде висока и тя ще се разбие. Така и става. Съветските инженери и учени не успяват да постигнат скромна победа в този ден. Обратно, телескопът Ловъл успява да проследи и да потвърди успешното кацане на модула „Ийгъл“ на Армстронг и Олдрин.
Всичко това повдига въпроса – ако от НАСА са фалшифицирали мисията във филмово студио, защо от СССР не просто не са опровергавали лъжата, но наместо това отчаяно са се борили до последно, по спортсменски, да успеят да откраднат част от победата? Защо са се мъчили да изстрелят автоматична станция до Луната точно в този момент?
Ами всъщност истината е следната – и двете държави са били въвлечени в истинско съревнование, което кулминирало с реално и автентично кацане на човек на лунната повърхност. Руснаците не отричат това. Даже руският космонавт Алексей Леонов, който първи излиза в открития космос със скафандър и който специалистите на СССР подготвят да изпратят да направи първи стъпки на лунната повърхност, не го отрича. Нещо повече – той казва следното: Само невежи хора могат да вярват, че човек не е бил на Луната (източник).
Специалистите от Джодрел-Бенк не са единствените, които успяват да засекат сигналите от „Аполо 11“. Успяват да го направят и най-обикновени хора. Такъв е американецът Лари Бейсингър (източник). Оказва се, че и с достъпна по това време радиотехника е възможно да се прослушат сигналите от Луната. Сигналът, който Бейсингър улавя, определено идва от Луната и ако антената не е точно насочена към нея, той се губи. Докато Бейсингър прослушва лунните сигнали, съпругата му и дъщеря му гледат кацането по телевизията. Благодарение на този експеримент не просто е доказано, че сигналите са автентични – но и че предаването, което се излъчва по телевизията, е със забавяне от около 10 секунди – в случай че се случи нещо извънредно, което трябва да наложи незабавно прекъсване на предаването. Точно така, Бейсингър е един истински свидетел на кацането в реално време, докато телевизионните зрители го гледат с известно закъснение.
В рамките на периода между 1957 и 1975 година 20-метровата антена в обсерваторията Бохум (източник), намираща се на територията на Западна Германия, е попадала често в новинарските емисии, защото е прихващала сигнали от съветските и американските космически мисии. Директорът на обсерваторията по това време е Хайнс Камински и той потвърждава автентичността на мисиите. По време на мисия „Аполо 11“ Луната се е намирала над хоризонта в момента на кацането на модула „Ийгъл“, но под хоризонта по време на лунната разходка. Поради тази причина обсерваторията е прихванала успешно радиосигналите по време на самото кацане и е успяла да потвърди, че пилотиран космически апарат е достигнал до лунната повърхност, но не е имала възможност да запише сигналите от самата разходка.
При по-нататъшни мисии обаче обсерваторията е успяла да прихване данни от астронавтите на лунната повърхност, включително техния глас и биомедицинските данни. Прихванати са части и от телевизионните излъчвания на луноходите.
И това ли не ви е достатъчно? Испанската обсерватория Фресневиля е успяла да прихване първите снимки от обратната страна на Луната, изпратени от космическия кораб „Аполо 8“ (източник).
Радиолюбителят Свен Гран има доста подробно описание как е успял да проследи радиосигналите от мисия „Аполо 17“ с достъпна за това време техника (източник). Гран е успял да прихване телеметричния сигнал от спускаемия модул на повърхността на Луната около 80 минути след кацането. Освен от лунния модул е бил прихванат и сигнал от командния модул в окололунна орбита.
Не само радиотелескопи са били в състояние да проследяват пътя на корабите „Аполо“ от Земята до Луната. Било е възможно да се правят и оптични наблюдения! Както днес наблюдаваме множество изкуствени спътници и „Международната космическа станция“, така и корабите „Аполо“ не са били скрити от земните наблюдатели. Известно количество астрономически снимки на мисиите „Аполо“ са публикувани на следния уебсайт: http://www.astr.ua.edu/keel/space/apollo.html Полетът на „Аполо 8“ е бил наблюдаван с особено голям интерес. Наблюдавани са различни етапи от пътя, включително запалването на транслунните степени и вмъкването на кораба в траектория, която го е извела на път към естествения ни спътник. Освен „Аполо 8“, наблюдавани са и са правени снимки и на други космически кораби – „Аполо 11“, „Аполо 13“, „Аполо 14“. По време на голямата авария при „Аполо 13“ снимки, направени от наземни астрономи, са били от полза за спасяването на екипажа на кораба.
И до ден днешен могат да се видят следите, оставени от космическите кораби „Аполо“. Съвременната американска мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“ със своята мощна камера успя да фотографира останките от долните степени на спускаемите лунни модули. Въпреки че автоматичните станции на Япония и Индия „Кагуя“ и „Чандраян“ нямаха толкова мощни камери като американската мисия, те все пак успяха да заснемат следи от работата на двигателите на модулите под форма на бели региони. А пък на базата на орбиталните снимки от „Кагуя“ бе потвърдено, че районът на кацане на „Аполо 17“ изглежда по същия начин, както се вижда и от японската мисия (източник).
Тези и още много свидетелства на мисиите „Аполо“ са категорично доказателство, че те са били реални.
Няма спор в академичната общност, че човек е стъпвал на Луната.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
