Какво става, ако опитате същия експеримент при хистеричен пациент, който има хистерична парализа? Той казва, че ръката му не се движи, но няма неврологични отклонения.
Какво би се получило, ако направите ПЕТ скан на неговия мозък и го накарате да движи своята „парализирана ръка“?
Той казва: „Не, не мога да го направя.“
Ти му казваш: „Въпреки това – опитай!“ и правиш ПЕТ скaн.
Този експеримент е бил направен от Крис Фрит и Фраковияк, и Питър Халиган, и Джон Маршал, и други. Това, което те откриват е, че когато някой с хистерична парализа се опитва да движи ръката си, отново пре-моторната област светва. И това означава, че той не хитрува. Той има намерението да движи ръката си.
Но освен това има и друга област, която светва. И това са предния сингулар и вентромедиалните фронтални лобове, части от фронталната кора. Това означава, че той има намерението да движи ръката си, но предния сунгулар и части от фронталните лобове потискат или вето-ират този опит за движение на ръката.
В това има смисъл, защото предния сингулар и части от фронталните лобове са интимно свързани с лимбичните емоционални центрове. И ние знаем, че хистерията произлиза от някаква емоционална травма, която по някакъв начин му пречи да движи ръката си – и ръката му е парализирана.
Така, говорихме за пациенти с хистерична парализа.
Нека сега се върнем обратно на нормалните хора и да направим ПЕТ сканиране, когато нормален човек движи пръста си, използвайки своята свободна воля.
В диапазона между три-четвърти от секундата до една секунда преди волево да задвижим пръста си, на ЕЕГ се появява и записва потенциал, който се нарича потенциал на готовност. Сякаш мозъчните събития се намесват една секунда преди при човек действително да се случи движението на пръста.
Защо? Защо менталното усещане за желанието за задвижване на пръста се забавя за секунда, идва една секунда след появата на мозъчните събития проследявани с ЕЕГ? Какъв може да бъде еволюционният смисъл?
Аз мисля, че отговорът е, че има неизбежно невронално забавяне преди сигналът възникнал в мозъка да тръгне по каскадата и да доведе до задвижване на пръста. Трябва да има закъснение поради невроналното процесиране – също както при сателитните интервюта по телевизията, които ние всички гледаме.
Така невроналната селекция подсигурява, че субективното усещане за желанието се забавя преднамерено, за да съвпадне не с началото на мозъчната команда, а с действителното изпълнение на командата от твоя пръст – така че ти да чувстваш, че ти го движиш.
Това, от своя страна, ни казва нещо важно.
Казва ни, че субективните усещания, които придружават мозъчните събития, трябва да имат еволюционно предназначение, защото ако те нямат цел и просто придружават мозъчните събития – както много философи вярват /това се нарича епифеноменализъм/, с други думи субективното усещане на волята като сянка, която се движи с нас докато ходим, но не е каузална в това, че ни кара да се движим, – ако това е вярно, тогава защо еволюцията би се занимавала да забавя сигнала, така че той да съвпада с движението на пръста?
И така виждате, че удивителният парадокс е в това, че от една страна експериментът показва свободната воля като илюзорна, нали така? Тя не би могла да предизвиква мозъчните събития, защото събитията се появяват една секунда по-рано. Но от друга страна това би трябвало да има някаква функция, иначе защо еволюцията би се занимавала да го забавя?
Така че може би нашите представи за каузалното тук изискват радикално преразглеждане също както това, което се случи в квантовата физика. Добре, достатъчно за свободната воля. Това е само философствуване!
Следва продължение.
Към лекция 1: Фантоми в мозъка. Към лекция 2: Синапсите и Аз-а. Към лекция 3: Изкусният ум. Към лекция 4: Морави цифри и остро сирене. Към началото на лекция 5: Невронауката – новата философия.
