“Хелиос – металург“ се прочу като първия частен металургичен завод за производство на арматурна стомана, а в началото на 2007 г. откри модерна база, в която са инвестирани почти 10 млн. лв. През годините компанията създава мрежа от производствени, складови и логистични бази.За кратко дружеството стана четвърто и дори трето по големина у нас в бранша и имаше амбицията да надвие “Кремиковци“, “Стомана“ – Перник, и “Промет“ – Дебелт. През април 2015 г. пещта на тов третото най-голямо в страната металургично предприятие, угасна. Сега е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител, след като миналата година предприятието спря работа под натиска на засиления внос на арматурно желязо от Украйна, Китай, а спадащите цени на желязото и свиващото се търсене го изведоха до дефицит и на загуба. Цялото имущество на компанията – земя, сгради и оборудване, се предлага за да се покрият дълговете към банки. Как се случи така, че предприятието, което години наред заемаше челни позиции в ТОП 100, е на път да изчезне от икономическата карта на България? Причините са измамите с ДДС и дъмпинга който тези измами нанасят на производители и търговци с много по-ниски цени, фалиралите контрагенти, качилите се след 2008 г. цени на газта в България, войната в Украйна и спадналите цени на желязо и стомана. Според собственикът когато през 2008 г. Lehman Brothers фалира, той има 47 млн. стокови наличности към юни същата година. Към декември 2008 г. те се стапят на 17 милиона. Цената от 1600-1700 лева на тон за арматурно желязо изведнъж се срива до 600-700 лв. Настъпи тотална декапитализация, а в същото време трябва да се възстановяват овърдрафти. Средната работна заплата в компанията пада от 1100 през 2008 г. на 650 лева. Така в момента едно предприятие струвало 28-30 милиона и с капацитет от 12 000 тона, днес не може да продаде халетата си и 3.5 милиона лева. Можело ли е да се избегнат част от лошите обстоятелства довели до срива? Да.. чрез защита от спадащите цени и може би защита срещу свиващо се потребление в Европа, механизми и решения, който може би щяха да позволят на компанията да оцелее. Това обаче не се е случило. Така в страната остават само два работещи завода за черни метали – “Промет стийл“ и “Стомана индъстри“. Подобно на други европейски металургични предприятия, тяхната дейност също е затруднена от дъмпинговите цени и намаленото търсене в световен мащаб.
