Честит Световен ден на театъра!

Сцената е онова сакрално място, където всички изкуства се събират и оживяват пред очите на публиката.

На 27-ми март празнуваме Световния ден на театъра. Заслугата за тази важна културна инициатива е на Международният театрален институт.

През юли 1961 г. по време на Световния конгрес, проведен първо в Хелзинки, а след това и във Виена, Арви Кивимаа, тогавашен директор на Финландския център към Международния театрален институт, внася предложение за въвеждане на ден от годината, в който цял свят има възможността да покаже признателност и уважение към театралното изкуство.

Празникът създава приятен повод за организиране на всякакви събития, свързани с театъра в национален и международен аспект. Традицията повелява изтъкната личност, от театралните или други среди на изкуството, науката или образованието, да сподели своите най-искрени идеи и концепции, свързани с театъра и неговия принос за международната хармония. Посланието се превежда на над 20 езика, за да могат десетки хиляди хора от различни краища на света да почувстват този ден като специален. Посланието е под надслов „Театър и култура на мира“. То има за цел да развълнува хората и да ги вдъхнови по-често да обръщат погледа си към театъра. Първото послание по случай Световният ден на театъра е написано от изтъкнатият френски творец Жан Кокто през 1962 г. Денят може да се отбелязва и с мащабни или по-скромни театрални прояви на местно ниво.

Автор на тазгодишното послание по случай „Денят на театъра“ е руският театрален режисьор и преподавател Анатоли Василев. Какво е написал той, може да прочетете тук.

Театърът е културата, която влива живителна енергия на нацията.

Може ли една нация да съществува без театър? Може, разбира се, но каква би била тя? Затворена към света. Ограничена в мирогледа. Сляпа за духовната естетика. Неспособна да оцени истински важните неща в живота. В плен на собствената си духовна нищета.

Без изкуството в многото му форми светът би бил мрачен и бездушен.

Театърът и неговият играещ човек, винаги са успявали да докоснат нежните струни на човешката душа и да събудят в нея емоции и желание за растеж. Актьорът е като един поет с перо в ръка, музикант с китара или художник с четка. Той създава изкуство пресъздавайки различни образи на живо пред публика. Някои припознават себе си в тези образи, други виждат човека, който (не)искат да бъдат. Театърът дава уроци, приканва към разсъждения, събужда чувства, вдъхновява, оставя следи.

Пробуждането за българския театър след 1989 г.

В годините по време на комунистическия режим българските театрални режисьори, сценаристи и артисти, страдат от липсата на свобода в изразяването на своите визии. След 1989 г. театърът в България, получил жадуваната свобода на творческата мисъл, лека-полека започва да се пробужда и връща към разнообразието и многопластовостта. Режисьорите и сценаристите изявяват стремеж към постигане на т.нар. хибридна сценична естетика – преплитане на различни жанрове, изпъстряне на сюжетите и разгръщане на образите, но най-вече отдалечаване от стереотипите. Българският театър поема път към освобождаване от установените рамки. Едно ново за тогава поколение режисьори първи дръзват да скъсат със старите традиции. Това са Александър Морфов, Теди Москов, Иван Станев. В своите първи спектакли („Бурята“, „Любовта към трите портокала“) те самоуверено демонстрират готовността за въвеждане на нови форми, стилистични похвати и аудио-визуални ефекти.

След първата половина на 90-те, друго поколение талантливи режисьори, сред които изпъкват имената на Стоян Камбарев, Иван Дойчев и Маргарита Младенова, правят успешни опити да осъвременят реалистично – психологическия метод на Станиславски. В творчеството на това поколение режисьори се наблюдава интерес към правене на спектакли по Чехов („Чайка“, „Три сестри“), чиито драматично – трагични истории предразполагат към повече зрелищност и емоционален ефект.

Границата между публиката и театъра постепенно изчезва. И именно чрез преодоляването на контекстуалните бариери, връзката между гледащия и играещия попада в по-дълбоко емоционално измерение. Това е всъщност едно от най-значимите постижения на съвременния театър – свойството да поражда по-силна емоционална обвързаност със случващото се на сцената. В модерния български театър ясно се усеща силното присъствие на фигурата на режисьора. Днес сред най-емблематичните режисьори в България се открояват личностите на Явор Гърдев („Хамлет“, „Крал Лир“, „Пухеният“), Ивайло Христов, („Ножица трепач“) Яна Борисова („Приятнострашно“, „Малка пиеса за детска стая“) и др.

Днешната картина на българския театър

Картината на съвременния български театър е до известна степен песимистична с някои трайни слънчеви отблясъци. Голяма част от театрите с дълга история, днес се сблъскват със сериозни финансови проблеми, които застрашават тяхното съществуване. Такова е положението с театрите в Благоевград, Велико Търново, Смолян и др. Министерството на културата не проявява нужната благосклонност. Нови реформи влизат в сила, които носят редица финансови ограничения. Ефектът е „тихо“ ограбване на българското изкуство и култура.

Дилемата на българския театър

Добрата новина е, че въпреки финансовите проблеми, десетки театрални постановки в столицата се изнасят постоянно и публиката пълни залите. Тук обаче прозира един друг проблем. Някои критици споделят съмнения за зараждаща се тенденция, че българският театър днес работи на пазарен принцип. Публиката, която пълни залите, всъщност проявява афинитет към лесносмилаеми комедии и леки драми, в които участват актьори, станали известни покрай участието си в нашумели телевизионни продукции. Голямата дилема на българския театър е: Да създава ли висше изкуство и да пише история, или да се стреми само към аудиторията, която ще напълни салоните? Пред риска от малко продадени билети и полупразни салони, не малко театри избират да се ограничат откъм жанрово многообразие.

И все пак…
Да, в България няма „Бродуей“, нито Шекспиров „Глобус“, но важното е, че има много прекрасни и безкрайно талантливи режисьори с ясна визия. Също и актьори, с нестихващо желание да радват публиката с многобройни превъплъщения.

Ето няколко причини защо театъра е необходим в живота ни, които се надявам да ви подействат вдъхновяващо.
• Театърът откъсва от реалността
Това е мястото, където човек може да се докосне до друго време и да забрави за малко проблемите и сивото ежедневие. Както киното, така и театърът умее да въздейства над сетивата. Ставаме съпричастни към случващото се с героите на сцената, с тяхната история. Всеки има нужда от време на време от подобно здравословно откъсване.
• Театърът повишава образоваността
Не сте чели Димитър Димов или пък Шекспир? Няма проблем. Само изгледайте, която и да е постановка, да кажем Шекспировата пиеса „Много шум за нищо“, „Хамлет“ или пък „Сън в лятна нощ“. След като си тръгнете от залата у вас моментално ще се разпали желание да научите още за този британски класик.
• Театърът е добра тренировка за ума
За да разберете правилно действията на героите и значението на диалозите между тях, са нужди съсредоточеност, добра езикова култура и бърз ум. Колкото по-често посещавате театралните салони, толкова по-развити ще бъдат тези умения.
• Театърът е магия
Подобно на книгите и филмите, театърът също се отличава със специфична магия, която завладява всичко, след като светлините се заглушат и актьорите излязат на сцената.
• Театърът носи по-истинско, пълноценно изживяване
Да, филмите и книгите успяват да ни развълнуват, да променят представите ни дори. Театърът обаче предлага нещо още по-силно: всичко се случва на живо пред очите ни. Актьорите са там отпред, по-живи и истински от всякога. Ние ги виждаме и те ни виждат.
• Театърът засилва емоционалната интелигентност
Уилям Дефо е казал, че истински добрият театър предизвиква силата на мисълта, карайки ни да си представяме света, който искаме да достигнем. Така че ако искате да тренирате аналитичните си умения, изберете да отидете на театър. Високата емоционална интелигентност оказва благоприятен ефект, както в личен, така и в професионален план. Историите, разказвани на театралната сцена ни карат да мислим и анализираме.
• Театърът отключва креативността
Гледайки дадена постановка, е напълно нормално да ни осени нова свежа идея. Това е част от магията на театъра. Ето защо ходенето на театър е полезно за абсолютно всички – учители, художници, писатели, предприемачи, мениджъри, военнослужещи, дизайнери, брокери, музиканти и т.н.
• Театърът е висша форма на забавление
Комедията като театрален жанр е осъдена на безсмъртие. Гледането на театрална комедия носи много по-силно изживяване, отколкото филм или телевизионно предаване.
• Театърът дава добро възпитание за децата
Постановките, предназначени за детската публика, са чудесен начин да вдъхновят децата да научат нещо полезно. А най-важното, такова събитие е повод да излязат навън и да прекарат известно време, далеч от компютри и тъчскрийн технологии.
• Театърът зареждат с положителна енергия
Ентусиазмът на актьорите и убедителността на тяхната игра зареждат публиката с положителна енергия. Събуждат желание да постигнат нещо значимо в своя живот.
• Театърът събира хората
За мнозина дадено театрално събитие е прекрасен повод да се видят с близки и приятели, които споделят влечението към този вид изкуство. Така се създават и условия за формиране на нови познанства.